Вече целият свят разбра, че преди малко повече от месец, на строителната площадка на АЕЦ "Беларус", в едноименната държава, беше счупен съвсем нов, преди още да бъде инсталиран ядрен реактор. Това е уникално събитие в свет...

Китайският пилотиран космически кораб 'Шеньчжоу-XI' е бил доставен на стартовата площадка на космодрума Цзюзюан в провинция Гансу, по информация от Синхуа.

Едно от най-кратките обяснения защо 52 процента от българите сочат днешна Германия като пример за подражание ( в проучване на “Алфа рисърч” от миналия април, в което на същия въпрос само 6 на сто от българите виждат Русия като ориентир за България), е следното: в Германия премахването на Берлинската стана е повод за национален празник, а нейният аналог в София ( и в други градове у нас ) МОЧА е символ на националния позор, крепен от петата колона на държавата, провъзгласила се за освободител на страната ни чрез брутална окупация без повод за война от българска страна.

Такава е равносметката в срвнението на днешния 13 август, когато се навършват 55 години от издигането на Берлинската стена. За германците разрушаването й се превърна в символ на свободолюбието и единението на нацията, докато Монументът на окупационната червена армия е символ на лъжата, търпимостта към нея, чеждопоклоничеството, преклонението пред бруталната сила на окупатора. В бягството от тази действителност днешните българи се стремят да “прескочат” МОЧА ( нашата Берлинска стена) на Запад и ако може да се учат, работят и живеят в страната, която разруши символа на потисничеството и колониализма, превръщайки се по този начин в една от най-привлекателните цели за емигриращите българи и в наши дни, когато България не само не привлича бегълци от “неуютни” държави, но и се гордее с този факт, изтъкван като голямо постижение на местната политика ( за което от ООН говорят с презрение по адрес на България).

Да, в сравнението се познава истината. И още повече- лъжата.

В Германия хиляди граждани лично участваха с чукове в разбиването на стената и на никого не хрумна да ги обявява за вандали.

В днешна България за опит да изпишеш отношението си към окупационната червена армия върху символа на нейната окупационна роля ( при това без България да е воювала срещу СССР и без да е убила нито един червеноармеец) се преследва от полицията като “вандализъм”.

И в България беше възможно около 3 години след падането на Берлинската стена (поне) да бъде изразено ( негативно) отношение към съветската окупация. На никого не идваше на ум да спира желаещите да го направят върху МОЧА, а още по-малко да нарежда арести. Но от Москва, разчитайки на петата си колона, успях постепенно за “затегнат гайките” на своя бивш васал. Демонстрацията започна с руската интервенция срещу започналия процес на демонтиране на МОЧА през април 1993-та година. Лично се намеси посланик Авдеев ( близкият приятел на Ирина Бокова, както пише в доклад на Луиз Оливър, американската представителка в ЮНЕСКО и бивш член на Управителния съвет на Американския университет в Благоевград).

За отлично свършената работа Авдеев беше повишен след завръщането си в Москва , издигнат до ранг на Първи заместник-министър на външните работи. Явно за Кремъл успехът му да върне България в руслото на съветското влияние, предрешено като руско, е било “голяма работа” , постигната в малката ни държава. За заслугите си Авдеев беше изпратен в Париж ( заедно с Бокова, която “случайно” се оказа посланик на васалната България във френската столица по същото време , буза да буза с руснака ). За капак Путин оцени достойнствата на Авдеев , назначавайки го за министър на културата.

Върху този фундамент беше изградено фундаменталното завръщане към раболепието пред Москва, чиито символ стърчи в центъра на българската столица ( и в други български градове).

Ескалацията на колониалния реваншизъм  доведе до положението, когато днес всеки български гражданин, пожелал да възрази с надпис върху огромното агитационно табло на съветския триумф над българската свобода, бива моментално оковаван с белезници от полицията, снабдена за целта с най-добрите камери за наблюдение на “престъпнта обстановка” в столицата ни от самата Русия. Камерите са с достатъчна разделитна способност ( най-съвременната техника на разположение на софийската полиция!), за да бъдат разпознавани лицата на “вандалите”, макар това да не се налага, тъй като полицейски екипи реагират светкавично на всяка “вандалска” проява срещу съветския фетиш всеки миг от денонощието. Унизителният факт, че столичната полиция се ръководи пряко от указанията на руското посолство и преследва българи по негова заръка, ни най-малко не смущава колаборацонистите сред българските управляващи държавата и нейната столица.

Всичко това не пречи на днешните виновници за този вид национално унижение да се възхищават ( също) на Германия и дори да я дават за пример как съхранява съветската военна символика, въпреки абсурдността на сравнението между германско-съветските отношения, измервано с милиони жертви във войната и съветско-българския случай, при който съветските жертви са равни на нула, а българските се измерват с десетки хиляди, посечени със съветския сърп, връчен на българските “жетвари” за целта .

Този абсурд показва драстично, как в сравнението се познава лъжата, когато базата за сравнение буквално липсва. Сравняващите това целят: да угодят на лъжата, за да държат българите в подчинение на чуждия интерес, на който служат.

Share on Facebook

международен колектив от астрономи е съобщил за откриването , след орбитата на Нептун , на неизвестно досега тяло , получило названието Нику. Изследването е публикувано на сайта arXiv.org.

Този увод го пиша и трия вече поне три пъти, чудейки се как да започна и да разкажа за новата възхитителна книга на Бакман. Освен да карам направо и да не си губим времето… „Брит-Мари беше тук“ (изд. „Ciela“) е третият пореден роман на шведския блогър Фредрик Бакман, който към днешна дата вече е световно известен...