Бела паланка е малко сръбско градче на не повече от 100 км от София. От няколко години в средата на август то става привлекателно с превърналия се в традиция Фестивал на баницата. Тази година любителите на пътешествия и фестивалния туризъм вече са го пропуснали, но затова пък още от сега могат да го включат в плановете си. А тези, които посетиха Дните на баницата на 13 август, със сигурност от сега мислят да го повторят.

Поне 15 български автобуса от рано потеглиха за атрактивното събитие и имаше защо. Посрещнаха ги транспаранти с надпис "Дани банице 2016"и многобройни шарени щандове.

Програмата на фестивала е тридневна - от петък до неделя, и включва много "културно-уметнички" изяви на фолклорни ансамбли, певчески групи, етно музика и млади таланти. Занаятчии керамици, тъкачи, бродирачки и художници са част от феста със своите щандове.
Близо 300 баници в различни варианти бяха подредили на щандове сръчните майстори баничари.


Не по-малко бяха и пъстрите сергии на занаятчиите

И ако някой беше тръгнал със скептицизъм към този панаир, то нямаше как да не остане изумен от изобретателността на участниците в състезанието за най-добра баница, защото това ще да е единственото място, където може да се види баница с диня или със смокини и люти чушки едновременно. Иновациите бяха обяснени с допълнителния елемент за оригиналност, който е въведен едва в това 11-то издание на феста.

Участниците в баничарския конкурс бяха приготвили по едно печиво да го покажат на журито, но покрай него имаше и такива за продан. Осминка от тепсията вървеше по 100 динара, което е по-малко от лев и петдесет. Изкушенията бяха всевъзможни - от традиционните баници със сирене, извара и месо, с лук, спанак и зеле до тези с патладжан и картофи или пък сладки - с ябълки, тиква, вишни, малини, ягоди и череши, гарнирани с орехи, лешници и бадеми. Имаше даже баница с макарони.

Невероятното изобилие беше обобщено с надписа на една от сергиите "Ал` се некад здраво jeло... баш!", което в груб превод значи "Ама се е яло здраво някога".


А яденето си върви и с пиене и не липсваха както домашно приготвени сиропи в това число и от коприва, така и ликьори и ракии. Чашка от 20 грама 34-годишна сливовица също беше 100 динара. Хит беше и измайстореният от млада девойка конфитюр от люти чушки.

Насред този пир за небцето два автобуса туристи от Перник обаче бяха силно загрижени за своята водачка Магдалена. Собственичката на туристическата агенция има особености на организма и не яде нищо с брашно, но дори и за нея на изложението се намери баница. Оказа се, че местна жена има същото страдание като перничанката и участва в баничарския фест с безглутенови печива - и солено, и сладко. Така се оказа, че наистина за всекиго има по нещо.
По сергиите на занаятчиите също имаше привлекателни предмети, а за улеснение на посетителите цената, както и при баниците, беше закръглена и всяко нещо вървеше по 100 динара. Търговците не отказваха и левове и евро и всичко се смяташе по странен курс, на когото както му е удобно.

Славиша Милойевич от Ниш предлагаше нашарени юзчета, комплектовани в сервизи.


Майсторката на бродериите Радица Животинович от Крешевац беше направила за всеки празничен повод красиво изделие и нашенци
накупиха подложки за погачи с дантели







Независимо че хората бяха дошли заради баниците, привлекателни се оказаха и пушещите скари и ако баниците бяха за предястие, то ароматът и видът на сръбската скара нямаше как да не разпалят апетити. Плескавици, вешалици, вратни свински пържоли и дъхави наденички бяха поглъщани, обилно полети с пиво, а и бирата и безалкохолните също вървяха по 100 динара.

Фестивалът се провежда около местната природна забележителност - Врело, където гейзер изхвърля вода нависоко като естествен фонтан, а реката е с прагове и е доста дълбока с много риба в нея. В парка край тази красота е вдигната сцена и любители певци и танцьори вдигат настроението на гостите на фестивала. Музиката, която се носи, не е типичното сръбско, а нещо много по-близко до българския фолклор.

Но още по-голяма беше изненадата, когато сцената беше завзета от девойки с нашенски литаци. Оказа се, че от няколко години фолклорен ансамбъл към читалище "Тодор Пеев-1871" в Етрополе неизменно гостува на Бела паланка на този празник. Малките идват по-отдавна, а покрай тях и ние, татковците се запалихме по хоровете и вече ги придружаваме в тази изява, споделя мъж на средна възраст. Етрополските танцьори си партнират с местен състав с името "Ремизиана", както по римско време се е казвало това селище на средата на пътя между Изтока и Запада.

Възможно е и фестивалът на баницата да има своя корен в средните векове, защото през 1664 година английският дипломат Джон Бърбъри пише за интересен обичай за посрещане и изпращане на гости в Бела паланка. "Според своя обичай ни посрещнаха българки, разхвърляйки парчета масло и сол по пътя, предвещавайки и пожелавайки успех в пътуването и работите ни"... А това с маслото и солта си е елемент от баницата.

И в България има майсторки на баници, може да има и подобен празник, но при комшиите всичко е някак си по-естествено и истинско. Плодовете и зарзаватът са от градините им, а не вносни.

Веселбата също извира от сърцето и заразява

За туристическите агенции, които предлагат като дестинация западните покрайнини в Сърбия, не е трудно да обогатят маршрутите с посещение в Пирот, който е окръжният град за Бела паланка и с близките в региона манастири. Най-лесно се стига до Суковския манастир "Успение Богородично". За автобуси е по-недостъпен Погановският манастир "Св. Йоан Богослов", защото се минава през скални тунели и остри завои. Може да бъде посетен и Темският манастир "Св. Георги", който е само на няколко километра встрани от пътя за Ниш.
Проблем е само преминаването на границата, защото по някаква причина през пункта се минава бавно, ама много бавно, сякаш за да не бърза времето и да ни връща по-близо до здравите традиции, които са ни общи с комшиите.



standartnews.com