Мексикански работи (Мексико)

Мексико за американците е като Гърция за българите – отиваш там на море, защото Слънча… упс… Флорида ти е омръзнала

Люси ще ни разкаже за тази американска Гърция

Приятно четене:

Мексикански работи

От момента на кацането в Канкун, Мексико, ми се върти в главата, че

в тази държава няма нищо лесно

Трябва да уточня, че идвам от Щатите, където всичко е сравнително методично и организирано. Още в самолета ни предупреждават, че използването на телефони в митниците е забранено и властите няма да се поколебаят да ни приберат телефоните. Всички моментално си изключват електронните неща.

Щом излизаме от митницата, ни нападат безбройни служители в униформа. Добре, че съм прочела, че работят за департамента по туризъм и препоръката в интернет е учтиво да се отклоняват всичките им предложения. Скоро разбирам защо. Щом чуват, че ще стоим в американски курорт, започват да предлагат безплатни закуски, намаления, купони за каквото не се сетиш.

Обаче ние този филм сме го гледали преди много години, когато решихме, че не е зле да чуем една презентация на таймшеъри, понеже обмисляхме да купим. Беше ужасно – попадаш в своеобразен капан в отдалечена сграда, до която се стига с техен транспорт, където от теб се очаква да купиш таймшеър и да подпишеш една дузина контракти. Веднага щом кажеш не, пристига следващият представител, и така пет, между които мениджъри и какви ли не. В Мексико, историята с предложенията се повтаря в хотела. Даже предлагат „безплатни пари“, само за да се съгласиш на презентацията. Ама, не!

Усложненията продължават при наемането на кола. Всичко е предплатено по интернет от Щатите, компанията е голяма и не е местна. Не бива да отнема повече от няколко минути. Но не. Отнема повече от час, без видима причина. Накрая ни дават мръсна кола. С недоволни коментари, но се съгласяват да я сменят. Другата е малко по-добра, но ми прави впечатление, че и двете имат много драскотини. Започваме да се съмняваме, че наемането на кола беше добра идея. Всеки служител навсякъде очаква бакшиш. За целта има служители дори на бензиностанцията, които наливат бензин.

Курортът ни е в

Ривиера Мая,

 намираме го сравнително лесно. Аз се впечатлих, че имаше много знаци по пътищата и беше лесно да се ориентира човек. Курортите са буквално един до друг и са старателно оградени и охранявани. Много рядко има плажна ивица за обществен достъп.

Оказва се, че в нашия курорт има 4 хотела с по няколко сгради всеки. Има и десетина ресторанта, магазин за сувенири, и безкраен („инфинити“) басейн.

На практика няма нужда да се излиза от курорта.

Riviera Maya, Quintana Roo, Мексико

Пък и

излизането си е чисто приключение

Стилът на движение по пътищата е невротичен и често непредсказуем. Полицаите носят автомати, има полицейски пунктове по пътя и сме предупредени да не оставяме колата на уличен паркинг, защото полицията сваляла номерата и за да ги получиш обратно, плащаш солидна сума и отнема много време.

Докато курортите са лъскави и добре поддържани, светът извън тях е много различен. Инфраструктура липсва, градският транспорт се състои основно от микробуси, подобни на българските маршрутки, които се казват „колективо“. Видяхме много мотопеди и велосипеди по пътищата. Улиците са мръсни, има графити по сградите, и толкова бездомни кучета не бях виждала.

Отношението към американците е интригуващо

Има елемент на омраза, на подигравка, но привидно е учтиво. Реално погледнато обаче, ако американците спрат да почиват в Мексико, туризмът ще замре. Има и други чужденци, които идват в курортите, но най-много са американците. Според една статистика, около 7 милиона американци посещават Мексико всяка година. В известен смисъл смесените чувства на местните са обясними, но със сигурност са отблъскващи за другата страна.

Цените на една и съща стока варират драматично и понякога са доста нелогични. Нещо дребно (например дребен сувенир) може да има 100 песос разлика. Обменният курс беше 1 долар за 18 песос и 1 евро за 20 песос. Мексиканците предлагат цените и в долари, но обмяната не е точна. По-изгодно е да се плаща в песос.

Има няколко неща, които не бива да се пропускат в Мексико. Останките от цивилизацията на маите са невероятни!

Чичен Ица

е включен в списъка на [съвременните] Седемте чудеса на света. Намира се на около 2 – 3 часа на запад от брега и си заслужава посещението. Комплексът включва пирамидата Кукулкан, наречена „Замъкът“ и няколко други останки от храмове. Според някои, този комплекс вероятно е бил религиозният център на полуострова Юкатан.

Руините са оградени от сергии със сувенири и продавачи, които се пазарят като на едновремешния български битак. Ако сте склонни и умеете да се пазарите, цените падат драстично. Този комплекс от руини не е единствен, но е втори по посещаемост. В рамките на парка можете също да опитате храни, типични за кухнята на маите.

Малките градчета на път за Чичен Ица

са много по-бедни от тези в близост до курортите. Децата са на улицата, често боси, или работят на сергии или тичат към преминаващите коли в опит да им продадат плодове или други неща. Сградите за живеене са понякога като кутийка от панели, без прозорци и със сламен покрив, или дори като колиби. Магазините се свеждат до железарски и смесен, или магазинчета за сувенири. Край магистралата, която често прилича на махленска улица, също има много скари и колички с храна.

Впечатляващо е

усещането за бездействие

Често се виждат групи мъже, насядали навън, тук-там жени също. Учудващ беше контрастът с някой айфон на фона на преобладаващата бедност в облеклото, сградите.

Нещо, което обезателно трябва да се види са

сеноте

(побългарено име). Не се сещам за име на български, речникът, и той не се сети, така че, ще използваме това име. Те представляват дупки, потънали в резултат на естествен процес, пълни с кристално чиста вода, обикновено под пещери. Ако сте на полуострова Юкатан, имате избор между много сенотета. Плуването в тях е позволено, но с жилетка.

Морето

е в прекрасен тюркоазен цвят като картинка от сайт за уолпейпъри. Дори 100 – 200 метра навътре все още е плитко (под кръста), но могат да се видят рибки.

На определени места можете да видите костенурки (дълги по метър) и корали, но не бива да докосвате и двете. С подходящ гид преживяването е страхотно. Особено, ако сте по-предвидливи и сте си купили водоустойчив калъф за телефона, и можете да снимате. Ние не бяхме. Другият ни пропуск беше подводния музей в близост до Канкун. Той представлява колекция от статуи под водата и също си заслужава да се види, но ние не стигнахме до него.

Някога имаше шега, че най-универсалното заглавие за пътепис е „Еди-кой-си – град на контрастите“.

За Мексико това с контрастите важи в пълна сила

На тръгване си говорим, че не мислим да се върнем в Мексико. Навсякъде извън курортите има чувство за несигурност, хаотично е, мръсно е, много е бедно, храната е с много въпросителни, водата от чешмите не е питейна, и придвижването не е лесно. Но понякога няколко дни в тюркоазения рай са достатъчни и останалото просто няма значение.

Поздрави,

Люси Рикспуун

Автор: Люси Рикспуун

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Мексико – на картата:

Мексико

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=67904

Свързани новини: