София, която се озъби на посланиците на Германия и Франция, изпрати руския наместник Исаков с покорно фъфлене

Награждаването на руския посланик Юрий Исаков с орден “Стара планина” от “русофоба” Росен Плевнелиев се превърна в ярка илюстрация на нещастието да си президент на РъБъ в сянката на автократ, като премиера Бойко Борисов. Драмата на представлението на унижението се подсилва от факта, че предложението за награждаване на един отиващ си посланик се прави от външния министър- в случая това е “русофобът” Даниел Митов.

За сравнение: когато през 2013 г. , в нарушение на традицията, от България бяха изпроводени с демонстрация на враждебност посланиците на Германия и на Франция Матиас Хьопфнер и Филип Отие, на които не бе връчено съответното стандартно българско отличие, външният министър Вигенин обясни чрез свой съветник в медиите, че трябвало да се преосмисли традицията да бъдат награждавани всички заминаващи си посланици. С други думи, тогавашният външен министър не само не си замълча “дипломатично” за грозния жест, но го обоснова с лицемерна “реформаторска нагласа”, за да не си помислим случайно, че демонтрацията е била случайна. Показа зъби на Берлин и Париж, както би изръкопляскал ( и със сигурност го е направил) самият Исаков.

Как може да бъде защитено сега награждаването на руския имперски наместник Исаков, който обвини България и същата тази власт, която сега преклони главица пред Москва, че нямала зъби да се противопостави на Брюксел ( по казуса с “Южен поток”)? Същият обичаше да говори от името на българите, твърдейки, без да посочва източника си на информация, че повечето от нас били русофили.

Пред спорния, най-меко казано, Монумент на окупационната чрвена армия МОЧА в София, Исаков се появяваше на дати, свързани с покойната колониална империя СССР, с антураж от облечени в руски униформи българско-руски паравоенни формирования, които носеха нещо като хоругви с изобразени на тях хибридно преплетени  български и руски държавни символи. Напук на факта, че такива огранизации са забранени от туземната ни ( явно в неговите очи на генерал-губернатор) конституция.

НА СНИМКАТА: ПОСЛАНИК ИСАКОВ С “ОХРАНА” ОТ НАРУШИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ, ОБЛЕЧЕНИ В ЧУЖДИ ВОЕННИ УНИФОРМИ НА 9 МАЙ 2015 Г. В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ

Кой  да му скръцне със зъби, Вигенин ли- че той скърцаше ше със зъби във фейсбук от радост, че детето му се родило на 9 септември!

В беззъбата България на зъболекаря-господар не се правят забележки, а мили очи.

За факта, че на 11 април 2014 г. Исаков беше наругал невъздържано президента Плевнелиев в едно свое интервю, но после беше наредил записът на тази част от интервюто да бъде свалена, не ми се говори ( напълно самотно отново). Защото е позорно от страна на Дарик радио, че бяха съучастници в това прикриване на истината, след което се направиха, че нямало такова нещо. Иначе не само знаят, че знам, но и знаят откъде го знам ( вероятно знаят също, че съобщаването на истината ми струваше едно приятелство, заличено завинаги – “наказаният” се оказах аз).

Лъжата и сервилността пред грубата сила в България се издигнати на пиедестал, сравним по своето падение с извисяването на съветския агресор с оръжието, размахвано над българската столица безнаказано и в наши дни.

Уж много близкият ни руснак Исаков прекара рекордните 8 години в България, но не му се обърна езика да проговори на езика, чиято лексика и днес, по признание на руски учени, представлява 55 на сто от руския речник. Не го познавам лично и не знам дали е мързеливец, но съм сигурен, че тази упоритост не е (само) плод на мързел, а на принцип. Нито един, повтарям – НИТО ЕДИН от съветските и руските посланици в България, не направи усилието на говори български ( за разлика от много западни посланици, някои от които биват задължавани да минат съответните езикови курсове преди пристигането си в София).

Но и този факт се приема като част от “традицията” при всички обстоятелства и без оглед на унижението да бъде връчвано на пратеника на Кремъл най-високото българско държавно отличие, което едва ли е някаква ценност за толкова надменен генерал-губернатор.

В държавата, в която се слуша волята на онзи, за когото научаването на едно “конгречулейшънс” е достатъчно интелектуално усилие за поддържане на международни контакти с ръководители на чужди държави, езиковите недостатъци на руското превъзходителство, са пренебрежима дреболия.

Доколко награждаването на субект, като Исаков, е дреболия за самия Плевнелиев (и за изчезналия от публичността напоследък във времето на засиленото антиевропейско, протурско и проруско говорене на Борисов външен министър Митов), не мога да знам.  Престанах да си задавам този въпрос откатко Славка Бозукова, една от най-мастите емблеми на властовото журналистическо подмазване с проруски акцент ( водещо до съответното проспериране в материалния смисл на думата), беше повторно наградена с държавно отличие по измислен повод. Първият път я почете президентът Първанов, а след това и Плевнелиев явно не можа да откаже услугата на онези от правителството на Борисов, които решиха да я “уважат” още веднъж за приноса й към мащабното медийно слугуване като един неговите еталони.

А после да се чудим ли, че при тази конюнктура, която пречупва личната воля на един мажоритарно избран президент, няма свестни кандидати да последват съдбата му?

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител