Връщаме се от неделна разходка из селата западно от София и по пътя мяркаме възрастна жена с много багаж да вдига ръка за стоп. Подминаваме я, защото караме не бавно, но мигом проговаряме, че ще е добре да я вземем (имаме място в колата), правим обратен завой и се връщаме да я вземем.

Бабата си е била на село, където ходи веднъж на две седмици, че е скъпо да се пътува по-често . Отглежда си тя там домати, други зеленчуци, та се е натоварила доста и едва крета превита от тежестта на зарзавата, добавен към възрастта си.

Доволна е много, че я взимаме. Бъбри доволна. Неделен ден е, чакала отдавна, не е ясно ще мине ли автобус или маршрутка. Уточняваме къде в София е удобно да я оставим, после споделя как и какво е отгледала и неусетно започва да ни разказва за живота и работата си.

„… Имам такъв късмет. Работя в малка шоколадова фабрика. Имам златен шеф. Доволна съм. Ставам всяка сутрин в 4, храня кучетата си, че съм прибрала две бездомни. После от 6 съм на работа. Чистя във фабриката. Хубава работа. ..

… И шефът ми е толкова добър! На всеки ще помогне, за всеки ще помисли. Такъв човек не съм виждала друг! …

… Отдавна гледах, че много картон и кашони се изхвърлят и говорих с шефа дали може да ги събирам и давам за вторични суровини. Той е добър, разреши ми. Намерих сухо място по двора да ги събирам и всеки ден трупам, трупам. После ги връщам и това са много кашони – по 40-50 лева на месец излизат. А това са си пари! Отделно, че добро за природата правим, че ще се преработят пак, хубави кашони!

… Давам на шефа парите от кашоните, та да има да купува по-хубава храна за кучетата, които пазят фабриката. Че и те душа носят и за тях ми е жал.

… Така съм много доволна. Хем за природата добре, хем за кучетата!“

Усмихна ни тази добра жена. Много ни зарадва, като ни сподели историята си. А в края на пътуването ни остави няколко чудни домата, заедно с благодарността си, че сме я взели на стоп.

Малките радости на деня. Споделени.

–
За това колко отпадъци можем да спасим с рециклиране вече писах – ето тук е.

Тази сутрин програма "Хоризонт" на БНР извърши поредното тежко престъпление срещу хората, които го издържат - българския народ. Това стана в съучастие с висша пионка от ядрената мафия представена като главен секретар на (не)пра...

Допустимост, отговорност и сигурност в европейските процедури за предоставяне на убежище

Стартира национална кампания “Мълчанието не е злато” за превенция и преодоляване на домашното насилие и насилието, основано на пола

От първите дни на новия месец септември започнаха да се случват едновремено няколко странни неща, които предизвикват повече от тревожни въпроси за настоящето и бъдещето на този най-важен индустриален сектор в икономиката на страната. Сам...

Генерал Колев Сега на българите някои им се смеят, но от едно име всички май немеят, на Иван Колев гласът щом чуят и бързат на петите да си плюят. ——————————————— Разкажи им генерале за славните победи над всички наши северни съседи, дано да слушат предатели и псета, какво ще им се случи на тези мекерета. […]

Генерал Колев Сега на българите някои им се смеят, но от едно име всички май немеят, на Иван Колев гласът щом чуят и бързат на петите да си плюят. ——————————————— Разкажи им генерале за славните победи над всички наши северни съседи, дано да слушат предатели и псета, какво ще им се случи на тези мекерета. […]

The post Стихотворение за генерал Иван Колев: “Разкажи им генерале за славните победи, Разкажи им за дивизията конна … appeared first on ExtremeCentrePoint.

Текстът е публикуван първоначално в Actualno.com „Нашите национални граници минават през Антиохия и обхващат източното деление, включващо Мосул, Сюлеймания, Киркук. Ние казваме: това е нашата национална граница.“ Тези думи, макар че биха могли да принадлежат на Реджеп Ердоган, са изказани от бащата на турската република, Мустафа Кемал Ататюрк на 28 декември 1919 година. Днес, 97 години по-късно, тези две изречения могат и звучат актуално. През Повече [...]

Френският писател, режисьор и литературен критик Фредерик Бегбеде пристига у нас в качеството си на специален гост на кино-литературния фестивал CineLibri 2016, за да представи лично новия си филм – „Идеалът”. Лентата е екранизация на романа „Помощ, простете”, издаден на български от „Колибри”. В рамките на официалното откриване Фредерик Бегбеде ще бъде удостоен с първата почетна...

У нас е забавно. Шегаджиите са на власт и в “опозиция” едновременно. Това се видя от пасивно мероприятие на Бриго Аспарухов, излъчвано на живо по БТВ.

Водещият фактор, ако не и офицер, в стартирането на политическата кариера на Бойко Борисов, се усъмни днес в мъжествеността на своето протеже, когото нарече бащински “нашият Бойко” и го предизвика да се яви на терена на президентските избори лично “ако е мъж”.

Дали пък Аспарухов не знае някакви интимни подробности, след като ги споделя с публикато под формата на намек за секскомпромат на новия етап от дългогодишното му мачле с Борисов, в което си разменят ролите на нападател и бранител на една и съща врата? Шегувам се…

На пръв поглед, закачката на Аспарухов изглежда като заяждане. Но всъщност “генералите” така си говорят помежду си. Спомнете си онзи аудиозапис на “генерала”- премиер Борисов по повод генерала Ваньо Танов, в който нашият пръв държавен мъж подхвърляше мръсотии по адрес на друг прокурор с въпроса дали не си е.е подчинените.

Интересното е за сеирджиите, че Аспарухов спести забележката си, че се шегува, когато поставя под въпрос мъжествеността на Борисов. Докато в същото време за Цецка Цачева казва че би искал да я види ( не е онова, което си помислихте в контекста на горните шегички) президент. Но го казвал на шега.

Аспарухов е напълно сериозен обаче за едно: че самият той е непреходна ценност, отвръщайки на друга телевизонен пас, подаден му от Борисов, изтъкващ как го е победил на кметските избори в София, след което Аспарухов изчезнал за дълго от политическото пространство. Апаратчикът от БСП използва любезно предоставента му телевизионна възможност да оспори твърдението за изчезването си, натъртвайки, че пак е тук ( по аналогия явно с рубриката на в . “Дума” от началото на 90-те години, когато БСП паразитираше политически върху носталгията по комунизма напук на неговия провал и в името на борбата срещу статуквото, рекламирайки се като приемник на столетна партийна традиция).

“Това е нашият Бойко, неговите приказки са класика. Нямам спомен да съм изчезнал. Аз пак съм тук, а той ако изчезне, ще изчезне завинаги ( хъм, дали пък това не е предупреждение от страна на началството в този тандем?- бел. ivo.bg ). Ако не се кандидатира за президент сега, след 5 години я камилата, я камиларя. Избрали сме ген. Радев. Ще видим дали това е добре или не. Не виждам след 5 години никакъв шанс за него. Бойко, ако е мъж, да излезе на терена за битката за президент”, заяви днес политортакът на Борисов, който се държи явно не случайно като негов наставник.

Това не е разговор между противници в политиката, а между съотборници в първеноството за купата на Чер(ве)ната каса, които напират кой пръв да отбележи гол, за да се хареса на треньора и да бъде оставен в отбора.

Както се вижда, на българите се предоставя щедро възможността да избират между “генерала” и “генерала”, между камилата и камиларя, между замяната на танто с кукуриго по мерките на Бриго.

Share on Facebook

Share on Facebook

Шествието ще тръгне от храм „Св. Александър Невски“ и ще завърши пред паметника Съветската армия

Инициативен комитет от неправителствени формации организира утре от 10,30 ч шествие под надслов: „Национален траур 1944 г.“ Поводът е 72-та годишнина от комунистическия преврат в България. Шествието ще тръгне от храм „Св. Александър Невски“ и ще завърши пред паметника Съветската армия, окупирала България през 1944 г. Инициаторите ще носят черно знаме, дълго 25 метра и широко 1,5 м. Във фейсбук е създадена група в подкрепа на инициативата.

 

Share on Facebook

Share on Facebook

Днес ще направим една обиколка из езерата на алпийска Италия. Наш водач ще бъде Страхил.

Приятно четене:

Езерата на Италия

Комо, Лугано, Маджоре, Мадре, Орта, Изео

От няколко години имам желание да обиколя езерата в Северна Италия и накрая се реших да осъществя пътешествието.

В този кратък пътепис няма да давам исторически справки и географски описания, всеки които се интересува може да намери всякаква информация, по – важно е да се усети духа на Северна Италия.

Основното за едно пътуване е правилното планиране и подробното проучване на посещаваните места. Това отнема изключително много време в четене и ровене по карти, сайтове, форуми и резервационни системи и прочие тежка работа.

Нашите пътувания винаги се осъществяват по една и съща схема – купуване на максимално евтин самолетен билет до желаната дестинация с удобно полетно разписание, наемане на автомобил, предварителна резервация на места за настаняване, балансиран маршрут без големи преходи, времетраене 7 – 10 дена.

След проучването направихме следния маршрут: София – Бергамо с Уиз еър / 114 евро на човек с един платен голям багаж и два хипер малки безплатни в кабината/, след това с автомобила – Бергамо – Беладжио – Тремезина /3 нощувки/ – Лугано – Локарно – Бавено /3 нощувки/ – Орта – Изео /2 нощувки/ – Бергамо, общо разстояние около 460 км.. и обратно в София.

За съжаление цените на хотелите в Северна Италия са значително по-високи от други провинции, особено през сезона Юли – Август, но всеки според възможностите си може да намери каквото търси. Нашето изискване хотелите да са на брега на езерото, а когато има Lake view room цената е още по солена.

За тези които обичат подробностите рекапитулацията са цялото пътуване е следната:

• самолетни билети – 228 евро,
• хотели – 640 евро,
• кола под наем – 214 евро,
• гориво – 42 евро, или
• общо 1124 евро, за осем нощувки, за двама човека, отделно джобни пари всеки колкото може да си позволи.

Уиз еър в последно време станаха доста проблемни, отменят полети, не спазват полетни разписания и други екстри, но за нашия случай са без алтернатива. Излетяхме с малко закъснение и след по – малко от два часа в 13,20 часа,

кацнахме в Бергамо

Наемам кола обикновено чрез сайта Auto Еurope, понякога и чрез сайта на Уиз еър и много рядко директно. При наемане на кола спазвам няколко правила: запознавам се какво включва цената и застраховката и най вече какво НЕ включва. Чета общите условия, включително и дребните буквички. Наемам коли само от реномирани и изпитани компании и, ако това е невъзможно, правя предварително проучване на непознатите за мен такива.

В случая наех кола чрез Auto Еurope от Bugget, клас икономичен /Форд Фиеста или подобна /, цена 214 евро за 8 дена и то два месеца предварително. Цената е малко височка за Бергамо, но и сезона е висок и за това се жертвам. Когато се наема чрез посредничеството на Auto Еurope, се получава предплатен ваучер, на място нищо не се плаща и направо се взима колата.

Отивам на гишето на Bugget и служителката ми казва „Автомобила е Italian stile – Алфа Ромео, аз си мисля за бейби алфата Mi To, а като вземам ключа гледам – Алфа Ромео Жулиета, голям късмет. След това следват обичайните шеги и закачки за закупуване на допълнителна застраховка 8 евро на ден. Аз казвам, че предплатената е достатъчна, служителката се съгласява с неудоволствие, подписваме документите, благодаря сърдечно, блокират ми от картата депозит /в случая само 80 евро за горивото/ и сме готови. Допълнителата застраховка включва всичко – гуми, стъкла, огледала и т. н. и струва по-малко от две бири на ден. Но 8 дена по 8 евро са 64 евро, това вече за нас са пари и поемаме риска да ни излезе солено возенето и даваме напред.

Има безплатен шатъл от летището до паркинга на рент-а-кар компаниите. Мятаме се на него и след 5 минути сме на паркинга, намираме си колата – цвят черен металик, е няма пълно щастие. Колата е регистрирана преди 2 месеца и е на 5100 км. мирише на ново. Дизел 1.6 – 105 к. с. През цялото време се возихме изглючително комфортно, отличен климатроник, нисък разход, великолепна динамика, просто песен.

Първо минаваме през един супермаркет да закупим най – необходимото най вече бира и вино и продължаваме. Настройвам GPS, винаги нося два, плюс телефоните, в случая ползвам Sigic на таблет Леново – 7 инча и тръгваме.

Допускам първата грешка – тръгвам по крабрежния път за Беладжио, много е живописен, но изключително тесен, не познавам автомобила и постоянно ми се струва, че ще се ударя отдясно в парапета, многократно се налага почти да спирам за да се размина с насрещно движещите се. Това при моя опит с всякакви возила и каране по половината свят. Изпотих се и под езика и най-накрая с облекчение

стигаме в Беладжио.

В колата хладно на климатика, а като излизаме навън фурна – страхотна жега. Фериботът до Каденабия пътува около 15 минути, билета за колата е 9,60 евро заедно с пътника, за втория пътник 3,50 евро, направо без пари, тъкмо плащаме билета, кораба идва и след малко сме на другия бряг, гледката от кораба е изключителна, вижда се цяло Беладжио, езерото и градчетата по двата бряга. Но от тук нататък гледките ще бъдат само изключителни в повечето случаи невъзможни да се опишат с думи. Както се казва не може да се разкаже – трябва да се види.

На пет километра от пристанището където слизаме е Тремезина, където е нашия хотел, пристигаме и ни настаняват в стая на третия етаж с гледка към езерото. Гледката наистина е страхотна, вижда се голям участък от езерото, съседните градчета и планинските върхове които почти през цялото време са обвити в облаци. Излизаш на терасата пийваш биричка и гледаш тази невероятна красота.

На другия ден по погрешка ставаме по българското време 1 час напред и понеже нямаме закуска /тя струва 12 евро на човек, мерси/ хукваме пеша да покоряваме света. Тръгваме по крайбрежната – отдясно езерото, отляво се редят огромни скъпи резиденции и хотели, някой от тях изключително красиви. И така ходейки и зяпайки стигаме

Вила Карлота

Веднага трябва да кажа, че от всички посетени след това вили, тя ми хареса най много. Вилата е егромна, обградена от голям парк – ботаническа градина. Който не го мързи ще се качи на последния етаж, където има великолепен изглед към езерото и в стаите има запазен интериор.

Паркът е прекрасен, разположен амфитеатрално над езерото с много алеи, водопадчета, огромни дървета, цветя и полянки, които харесва паркове може да отдели поне два часа за разходка. Ние правим грешка, защото първо разглеждаме вилата и на половината разходка в градината завалява проливен дъжд, от който се скриваме отново във вилата, тоест поредноста трябваше да е обратна.

Веднага след излизане от вилата на брега има спирка на корабчетата които обикалят езерото. Аз предварително съм се запознал с маршрутите и разписанието и решаваме да разгледаме трите най-фетишни

градчета на езерото Комо – Беладжио, Менаджио и Варена

Вземаме си еднодневен билет за 15 евро на човек – важи за всички корабчета без бързите. Първо покоряваме

Беладжио

– там една от забележителностите е вила Меци, слизаме на пристанището и след кратка разходка плащаме входа и влизаме в парка на вилата /вилата е недостъпна за туристи, разглежда се само отвън/. Парка е много красив разположен е на брега на езерото и гледките са прекрасни. В езерото плуват лебеди, патки, водни кокошки – пълна идилия.

След това разгледахме градчето което е разположено на хълмове над езерото. Пълзяхме по стръмните улички нагоре, обикаляхме магазинчетата, ядохме сладолед, както винаги отличен и след това се сурнахме надолу към крайбрежната.

Отново почна да вали и се качихме на кораба за

Менаджио

Слизаме и се насочваме към центъра, дъжда се усили и решиме да седнем да хапнем. Ние трудно избираме и ха в това ресторантче, ха в онова, и като се намокрихме хубавичко, седнахме пак в първото след слизането. Цените са европейски, едно ястие 15 – 20 евро, бира 5 – 6 евро, толкова и чаша вино, най евтини са пиците по 6 – 10 евро, кафето евтино – 1 евро, много рядко 1,20 – 1,50 евро. Разбира се това не са цените на скъпи заведения, а на пицарии, тратории, остерии и други подобни. Основно правило е винаги когато е възможно трябва да се посещават заведения където се хранят местните и да се избягват капаните за туристи.

Напече малко слънце, колкото да направим фотосесията и отново дъжд и хайде пак на кораба за третото градче. Разгледахме и него и обратно доплувахме до нашата база, дъжда удобно спря тъкмо когато слязохме от корабчето, отново 30 минути трамбовка до хотела и почти на четири крака грохнали се добираме до стаята. Утре ни чака град Комо.

Ставаме рано, знаем маршрута до спирката на корабчето, надуваме шушоните и ето ни на спирката. Там следва изненада, разписанието на бързите кораби е променено и трябва или да чакаме 3 часа или да отидем до съседного градче Лено с бавното корабче и от там да продължим с бързото за Комо.

Купуваме билети, корабчето идва почти веднага и след 10 минути сме в

Лено

Това е прекрасно малко градче с много интересни сгради и приятна крайбрежна алея. На площада има паметник на италиански партизанин с имената на загиналите в италианската съпротива през ВСВ /Естествено тези партизани нямат нищо общо с т. н. български партизани – мащабите и целите са напълно различни. Съпротивата в Северна Италия води борба срещу фашисткия режим и след свалянето на Мусолини има много и тежки сражения с германските окупатори/

В Лено са намира и

вила Балбианело,

тя е разположена на един нос и се слави с това, че се огрява от слънцето през целия ден.

Хващаме бързото корабче за

Комо

и след 1 час и 20 мин. сме вече в града. Тръгваме по крайбрежната с цел да стигнем до изходната станция на фуникульора до Брунате. Фуникульора е класическо въжено трамвайче, като двете вагончета се разминават едното нагоре другото надолу на специално уширение по средата на трасето.

За осем минути се качваме на Брунате, което се намира високо на планниския склон над езерото и град Комо. Минаваме задължително покрай къщата в която е живал и починал Пенчо Славейков, има паметна плоча на български и италиански и след кратко лутане тръгваме по една уличка успоредна на брега.

От двете страни на улицата има красиви богаташки къщи на различна възраст, повечето от началото на 20 век, с градини, огради от ковано желязо, статуи и фрески по външните стени. Повечето са поддържани в отлично състояние и се обитават постоянно. След около 30 минути ходене стигаме до едно животворно изворче в скалите и “края на света” където има панорамна площадка с изглед към голяма част от езерото и малък хотел – ресторант с тераса с изглед към езерото. След като пийваме по една бира се връщаме по обратния път и отново сме в град Комо.

Градът не ме впечатли с нещо специално,

има голяма пешеходна зона в старата част и след скитането по уличките, яденето на задължителния сладолед, хапването в едно ресторантче / за пиене си поръчахме бира и чаша шардоне, а ни донесоха бира и чаша шампанско с ягоди, но нейсе пихме каквото са донесли и си го платихме/ и отново сме на пристанището за връщане в базата. Слизаме в Тремецо и отново пеша се прибираме грохнали в хотела.

На другата сутрин освобождаваме хотела и тръгваме за

Лаго ди Маджоре

Маршрута ни минава през Швейцария и възниква малък проблем – винетката е само годишна, струва 40 франка и е задължителна за магистралите и повечето тунели. По маршрута има около 14 км. магистрала и вземаме решение да не се правим на тарикати и да рискуваме да ни глобят, давам на навигацията маршрут “Без магистрали” и готово, минаваме по успореден път, който даже е малко по-кратък.

Никога не съм посещавал Италианска Швейцария и изпитах голямо разочарование, пътищата са по лоши от италианските, няма дупки /такива има само в България/ но са неравни и износени и маркировката на места я няма. Кантон Тичино е много гъсто населен, буквално се движиш само в населени места. На границата никой не ни обърна никакво внимание и без всякаква проверка влязохме в Швейцария. Първо спряхме в

град Лугано,

разположен на едноименното езеро. Много приятен град, с красива крайбрежна улица и пешеходни улици в центъра, малко занемарени сгради, няма очакваната лъскавост и лукс. След кратка обиколка по магазините изпитахме ценови шок, но истинския удар беше в един супермаркет. Цените са 10 – 12 пъти по-високи от България и то за познати и съпоставими стоки. За деликатесите цените са изключително високи. Магазина беше средно голям, но с изключително разнообразие на стоки, много по богат асортимент отколкото в Италия. Все пак се записахме – купихме бира, само швейцарско производство и естествено швейцарски шоколад. И на двата асортимента цените бяха по ниски отколкото у нас.

Тук не мога да се стърпя да направя едно

отклонение за БИРАТА.

Пил съм бира в много страни по света, включително в мюсюлмански където се спазва халал, и такива с полусух режим, навсякъде се произвежда превъзходна бира. В България последните 15 години почти не се изварява бира. Това което се предлага на масовия потребител е химически продукт, негоден за консумация и вреден за здравето. Необяснимо е защо не се произвежда бира по класическа технология при условие, че вносът на бира все още не е забранен. Малко време е останало пивоварната индустрия у нас да изчезне, както се случи с много други производства.

След разходката в Лугано тръгваме към

Локарно,

което вече се намира на Лаго ди Маджоре, бяхме си внушили, че е по-народно място и да спрем за разходка. Локарно не ме впечатли, повечето сгради в центъра са сравнително нови, много разностилни, сергии по улиците, а хората не излъчваха благосъстояние. Обядвахме в едно ресторантче на крайбрежната, където се хранеха местни хора, но храната не беше особено вкусна, за скромен обяд – една лазаня, едно ризото и 2 малки бири – 42 франка, да ни е сладко.

Продължаваме по крайбрежния път който е тесен и много натоварен, допълнително се бавим от ремонти и една лека катастрофа на кола в насрещното и след мъчително пътуване в постоянно задръстване пристигаме в

Бавено

Хотелът е на брега на езерото, има собствен плаж и безплатен паркинг, голям минус е липсата на хладилник. Правим кратка почивка и отиваме в центъра на Бавено. Това е малко градче със стари сгради и няколко скъпи хотела по брега на езерото.

Вечерта времето се влоши и заваля дъжд, а на сутринта стана и много студено, мрачно, температурата падна под 10 градуса /това на 2 август/. Чудихме се какво да правим и нали сме печени туристи, запалихме колата и отидохме във Вербания и посетихме

вила Таранто

На практика се разглежда един огромен парк, терасовидно разположен с много езерца, градини, цветя, а във високата си част има великолепен изглед към езерото и града. След това ходихме по магазините и срам не срам следобед си подремнахме в хотела.

На другия ден времето беше слънчево и с нетърпение се втурнахме към пристанището., като целта е посещение на фетишните Боромееви острови. Купихме комбиниран билет – цял ден за корабчетата и вход за двата острова, малко скъпичко – 37 евро на човек но няма как, затова сме дошли и отново подпомогнахме италианската икономика. Избрахме този вариант, защото е отворен и можем цял ден да се качваме и слизаме от корабите и да стоим колкото си искаме на всяко място, като се съобразяваме само с нашите желания и часа на последното корабче за Бавено.

Островите са три –  Мадре, Пескатори и Бела. Първо дебаркирахме на

изола Мадре

Островчето представлява голям парк с внушителна резиденция на най – високото място. Паркът е много красив, по полянките тичат сребърни и златни фазани и позират пауни, има много дървета и хиляди цветя. Резиденцията също е много интересна, изцяло е достъпна за посетители и в много от стаите е запазен интериорът. Има голяма колекция от марионетки /кукли/, като някой от тях са доста големи, високи около един метър и са облечени със специални дрешки и аксесоари, има запазен и театър на марионетките. Разглеждаме всичко най – подробно и отново на корабчето до следващия остров –

Пескатори

На него на практика има само едно малко градче/селце/, много заведения, малки магазинчета за сувенири, тесни улички и много туристи.

Последният

остров Бела

е най известен и забележителен. На практика върху територията на целия остров е разположен двореца на фамилията Боромео и огромен парк. Историята на фамилията е много интересна и всеки който желае може да се запознае от източниците. Двореца е огромен, много красив, особено големите зали, с много фрески, картини, статуи, мебели и впечатляващи тавани. Парка е разположен на изкуствено създадени тераси които се издигат амфитеатрално от водата и е изключително красив, всичко е добре поддържано и е феерия от цветове.

Следващата ни спирка е

град Стреза

– красиво градче с дълга крайбрежна улица с пешеходни алеи на самия бряг. По крайбрежната са разположени няколко хотела, много красиви, кой от кой по помпозен, луксозен и скъп, но са много приятни за гледане, със градините отпред и лъскавите парадни входове, направихме задължителната фотосесия и продължихме разходката в центъра на градчето. Уличките и сградите са лъскави има много магазинчета и заведения и си заслужава човек да се помотае из градчето. Тук се намира и поредната вила, къдото има голяма градина и малък зоопарк.

Денят отива към своя край и грохнали от умора но изпълнени с впечатления хващаме корабчето за Бавено и се прибираме в хотела. Като последна вечер на Голямото езеро си направихме гала – вечер в един ресторант на самия бряг..

Сутринта казваме довиждане на езерото и за да усложним малко маршрута не се качваме директно на магистралата, а правим кратка отбивка около 23 км. до

езерото Орта

Езерото не е голямо, но надмина нашите очаквания. На входа на

градчето Сент Джулио

има огромен паркинг – намерихме си място на сянка под едно огромно дърво, цената е 2 евро на час, но няма как. Намираме се на височина и гледката към езерото и островчето в средата е великолепна. Градчето е много приятно с тесни улички и стари сгради, много симпатични магазинчета, цари абсолютно спокойствие. Ние вече видим ли остров се възбуждаме и веднага хукваме към корабчето. Водата е кристално чиста, пълно е с големи и малки риби, а островчето е на няколстотин метра от пристана.

28016 Orta San Giulio NO, Италия

Разглеждаме градчето, разхождахме се по крайбрежната, купихме пакет шарена паста от едно магазинче и времето накъся и запълзяхме по баира към паркинга. Там не се стърпяхме и влязохме в едно заведение с голяма тераса с великолепна гледка към езерото и си поръчахме по 1 литър бира / 7 евро/ това е най-евтината бира за цялото ни пътуване като отчитаме количеството. Бирата беше непозната местна марка, но се оказа отлична, за съжаление слабо се възползвах защото ми предстоеше още доста шофиране.

Пускаме навигацията и след малко сме на магистралата, благополучно минаваме покрай Милано, без обичайните задръствания и след час и нещо слизаме от нея и минаваме н – броя кръгови движения /много популярно пътно съоръжение в Италия/ и пред нас е

езерото Изео

Попълваме запасите в един супермаркет и отиваме в хотела. Той се намира на висок хълм точно над езерото, стаята има огромна тераса и гледката е изключителна. Хапваме деликатеси от магазина, пием бира и се препичаме на терасата, кратка почивка и вечерта тръгваме на разузнаване в селото. Слизаме пеш от баира по едно пътче и попадаме във вилен район, повечето къщи са нови с големи градини и изглеждат доста богаташки, след 20 минути сме вече в центъра на селото. Разходихме се по крайбрежната, отчетохме се с по една бира и по мръкнало изпълзяхме до хотела.

Шило в торба не стои и почнахме да ръчкаме из интернет и в Трип ъдвайзор намерихме отзиви за един нов комплекс с басейн в Изео и решихме, че там ще прекараме последния ден.

На другата сутрин запалихме колата и хайде в

град Изео,

лутахме се малко и на един баир над гарата намерихме безплатен паркинг и то на сянка. След това е ясно – има остров, трябва да се отиде. Слизаме на пристанището и хващаме корабчето и след 10 минути сме там. Островът не е обикновен, а най големия езерен остров в Италия, също така и доста висок, на върха има нещо което прилича на църква. В селцето дават велосипеди под наем и има маршрути за обиколка на острова, но жегата е голяма и се въздържаме от колоездене. Разходихме се, разгледахме селската църква, малка но много красива, имаше и стенописи което не е характерно за католическите храмове. Пихме по една бира в ресторантче на самия бряг да се отчетем и хайде обратно.

Включвам навигацията за басейна, въпреки че бях се ориентирал къде е мястото и запълзяхме по едно тясно пътче по един страхотен баир, след няколко минути сме на обекта. Има голям паркинг със сенници, идеално за черната ни Алфа. Влизаме в комплекса, който се оказа чисто нов – голям басейн, чадъри, шезлонги, навсякъде тревичка като килим, правим няколко крачки и оставаме без дъх – гледката е невероятна, вижда се почти цялото езеро, островът, едно по-малко островче, голям полуостров врязан във водата и градчетата по двата бряга на езерото. Толкова сме високо над езерото, че виждаме всичко от птичи поглед.

Незабравимо и уникално изживяване, лежиш на шезлонга, а светът е в краката ти.

Всичко е изпипано, съблекални, бани, тоалетни, всичко ново, абсолютна чистота, бар на басейна, отделно барче с тераса надвесена над езерото,

Страхотна гледка и пълно спокойствие, изкарахме цял следобед в рая.

По късно вечеряхме в селото, прибрахме се в хотела и потънахме в обятията на Морфей.

Пътуването ни е към своя края, ставаме сутринта, кратък преход 25 км. до летище Бергамо, оставяме колата на паркинга, резервоара пълен, без драскотина, служителят я оглежда, дава една разпечатка и сме готови.

Отлитаме по разписание за Родината.

Addio bella Italia, ti amo !

2015 г. С. Страхилов

Автор: С.Страхилов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:

Другата Италия

Има моменти, в които животът ни предлага да свърнем настрани от утъпканите пътеки и ако сме достатъчно смели да рискуваме и да посрещнем промяната в себе си, можем да се освободим от натрупаните страхове и да преживеем нови неща. Е, това най-вероятно няма да е точно собствена вила в Сицилия, но в една съвременна приказка...

Продължих да досаждам с личното си творчество:

Питаха ме разни неща по въпроса:

Раздавах автографи (и забравях имена). Прощавай, Катя!

Отговарях на читатели „от упор“:

За радост на присъстващите:

Сдобих се с интересни приятели:

Книгата ми попадна в добри ръце:

Открих нови плажове:

Купих си нърдовски очила:

Запознах се с децата на братовчедка ми от Швейцария:

Танцувах с любимата:

Четохме заедно научна фантастика:

Ходихме на море:

Изпратих книги по света и у нас:

Бях на обществени събития:

Снимаха ме дронове:

Гледахме залеза с хора от различни култури:

Котката продължи да се ужасява от прахосмукачката:

А аз от катедралите по заник-слънце:

Тихомир Димитров