De Profundis: ЗАЩО НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, ТРЯБВА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ ОТ БЛИЗОСТТА СИ С РУСИЯ

09/21/16 07:20
(http://asenov2007.wordpress.com/)

De Profundis: ЗАЩО НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, ТРЯБВА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ ОТ БЛИЗОСТТА СИ С РУСИЯ

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/82227-de-profundis-zasto-nie-balgarite-tryabva-da-sme-stastlivi-ot-blizostta-si-s-rusiya.html

Току-що приключилите парламентарни избори в Русия не донесоха нищо добро нито за руснаците, нито за останалия свят, но сложиха официален печат на руското всенародно одобрение за всичко лошо, което се твори – и което предстои да се сътвори – от управляващата кагебистка клика в Кремъл.

Случайно ли, мислите, онази вечер, когато партия „Единна Русия” обяви победата си, темерутът Владимир Путин с желязната иначе маска на лицето, се появи пред публиката толкова широко ухилен, че изглеждаше като тиквен фенер в нощта на Вси светии. И изобщо не можеше да спре да се хили.

Хиленето не е случайно, разбира се, а изразява естествено човешко задоволство. Радва се той искрено, защото за пореден път от собствения си впиянчен народ вместо среден пръст, получи пълен картбланш да продължи с „реформата” в Русия. Както се вижда и с просто око, целта на тази „реформа” е страната да остане същата гнусна империя като Съветския съюз, управлявана от същите гнусни престъпници, като се отърве обаче от някогашните тъпи, анахронични и излишно дразнещи народа правила и празни думи, свързани с комунистическата идеология.

Като цяло, планът за трансформацията бе замислен от Юрий Андропов, генералът от КГБ, чиито ръце бяха окървавени още в Унгария през 1956-та и никакви опити след това да ги измие с допълнително количество кръв не свършиха работа. Той обаче пукна безславно и конкретната реализация на великия план започна при неговата политическа креатура Михаил Горбачов. Малко или много, слабият Горбачов бе на път да изтърве работата от контрол и Русия, с подлата подкрепа на гадните американци, соросоиди и еврогейове, да се плъзне по наклонената плоскост на демокрацията.

Поне така бяха представени нещата пред самите руснаци, а и пред света, когато ГРУ /Главното разузнавателно управление на армията/ чрез амбициозния Елцин се опита да измъкне цялото килимчето изпод краката на КГБ. По онова време КГБ и ГРУ, двете големи глутници от руските специални служби, за малко да се сбият наистина. Явно обаче скоро успяха да се разберат по въпроса на кого какъв дял власт и пари се полага, та опасността планът на Андропов за поредната руска имперска мимикрия да не се провали.

Истинският пророк на този божествен план обаче се оказа Владимир Путин и така в Русия и по света започна неговата ера. Ако броим от 99-та, когато пое президентството уж временно, тази ера продължава вече 17 години и заплашва никога да не свърши. Че какво са 17 години за един човек, чиито народ го обича, също както обичаше и другаря Сталин. Поне принципът на любовта е същият, де – колкото повече тъпчеш този народ, толкова повече той те превъзнася.

Проблемът в момента обаче не е в това какво става в самата Русия, там да става каквото ще и каквото са си заслужили руснаците – след като не се противопоставят, а се съгласяват, те ще си носят кръста, както и досега са го носили.

Проблемът е, че Русия на Путин не се задоволява само да държи в престъпните си лапи самия руски народ, това за Кремъл е малко. Управляващата там кагебистко-мафиотска клика тормози и заплашва целия останал свят, създава напрежения, поражда страхове, кара ни да харчим излишен ресурс, за да се защитаваме, вместо да се развиваме. С други думи – независимо разбираме ли това или не, харесва ли ни или не, съзнателно ли го причиняват руснаците или не, те са задно колело в каруцата, воденичен камък на шията на света.

Сега ще кажа нещо, което ще прозвучи парадоксално, но е истина – ние, българите, заради близостта си с Русия, сме щастливи хора.

Да, щастливи сме, защото имаме шанс отблизо да видим, правилно да разберем и истински да се отвратим от цялата гнус и зараза, които руската империя пръска около себе си. Друг е въпросът дали като народ разбираме това и го правим. Всъщност, не, няма такъв въпрос, със сигурност не го правим – но поне имаме тази възможност.

Примерите са много, но, разбира се, няма как да подмина последната история с току-що избрания руски депутат Пьотр Толстой. Онзи ден той изненада и нападна в гръб руската пета колона в България, като призна откровено, че руснаците вече са изкупили половината страна и ако поискат, на бърза ръка ще изкупят другата половина – истина, която нашите „русофили”, всъщност руските подлоги тук, досега отричат или премълчават усилено.

Е, вече няма как да мълчат, изказването на Толстой е толкова безсрамно и арогантно, толкова открито антибългарско, че поставя съвършено ясно границата и трябва всеки веднага да си признае – откъм Толстой ли е или откъм България.

Обаче изобщо не ми харесва както срамежливото – или страхливо – мълчание по темата на цялото българско правителство, така и появилата се все пак „реакция” на българския външен министър Даниел Митов. Той просто написа във Фейсбук, че според него мнението на Толстой не съвпада с официалната руска позиция, така че не е необходимо да го коментира.

Извинявайте, да не сме в детската градина, та си комуникираме по държавни дела през Фейсбук? И на фона на цялата хибридна война на Кремъл срещу България и Европа, на какво отгоре Митов реши, че мнението на депутата е твърде частно, та да развълнува цял министър?

Още по-опасно обаче ми се струват следващите негови думи. Според Митов ако и официалните руски власти не реагират изобщо на изказването на Толстой, това би означавало, че в Кремъл също намират мнението на въпросното лице без значение. С други думи: пито – платено, вместо да стане точно обратното, да се потърси сметка от Русия за поведението на беснеещия депутат от управляващата партия, без ние да ги мислим те, горките, какво разбират и какво не.

Вместо да бъде привикан посланик Макаров и да му се потърси обяснение; вместо да се обяви, че в България въпросният Толстой е персона нон грата, дори ако оглави комисия за българо-руска дружба в Думата; вместо да се изгонят няколко руски ченгета, които и без това мътят европейската вода на страната; вместо да се вземат всякакви мерки за предотвратяване на руската икономическа инвазия, която в един момент неизбежно ще се превърне и в открито политическа, то самият български външен министър буквално осигурява алиби на Кремъл, като казва – няма нужда да реагирате, ние така или иначе ще си затраем.

Още по-жалкото в цялата история обаче е как наглостта на Толстой за нас, българите, се оказа основният ефект от руските парламентарни избори, с други думи – как някой пак ни пусна по пързалката и в бързината вместо да съзрем гората, видяхме само едно тъпо дърво от нея.

За пореден път българското общество остана извън обсъждането и разбирането на истинските проблеми, свързани с резултатите от руските избори – какво е значението им за мирния процес в Украйна и Сирия; какво означават те за световната война срещу тероризма; какво е отношението им към мигрантската криза, все въпроси, много по-всеобхватни и важни в сравнение с мръсотията, изляла се от нечия лайняна уста.

Ако трябва да отговоря с две думи на поставените току-що въпроси, ще кажа само – лоша работа.

Като проведе между другото избори и на окупираната украинска територия, наречена Крим, Русия за пореден път откровено се изплю в лицето на международната общност, на правото и реда, към които уж принадлежи чрез ООН и разни договори. Отдавна е известно, че за руснаците всяка конвенция е добра, само ако носи изгода за тях и вреда на всички останали. Иначе няма никакъв смисъл и те без срам я пренебрегват. Защо сега да се променят?

Гръмогласната победа на путиновата партия „Единна Русия” означава, че конфликтът в Източна Украйна няма да затихне в предвидимо бъдеще, само ще се нагорещява и ще придобива нови, още по-уродливи форми. Значи, че конфликтът в Сирия, без оглед на споразуменията с американците, също няма да бъде овладян скоро, освен ако Путин не получи от сирийското бъдеще много повече изгоди, отколкото от сирийското настояще. А разширеното трайно настаняване, плюс новата активна роля, с която по този начин би се сдобила Русия в Близкия Изток, значи международната общност сама да се гръмне в крака, като замени относително дългия фитил на това световно буре с барут със съвсем къс. Има и още много, но и това е достатъчно да се сетим, че по този начин вълните от тероризъм, при които Ал Кайда се заменя с Ислямска държава, а тя от нещо дявол знае какво, също няма да затихнат скоро, и че мигрантската криза ще продължи да виси над Европа, включително над България, със страшна сила. Добре, де, но ако с парламентарните избори в Русия работата е лоша, да видите колко още по-лоша ще стане утре, през 2018, когато трябва да се проведат президентските избори.

Освен ако дотогава великият руски народ не сметне това упражнение за напълно излишно и не реши – например чрез всенароден референдум – да възстанови императорската институция като далеч по-адекватна на ситуацията в модерна Русия.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com