В цитирана от Клуб  Z статия на Вашингтон поуст, свързана с руската информационна война в чужбина , се поставя акцент върху Балканите и въпроса защо на Русия са й толкова важни. http://clubz.bg/44810-planyt_na_rusiq_za_vliqnie_na_balkanite

Едно изречение от статията, в което с цинична откровеност руски генерал обяснява успеха на Русия в бруталното бомбардиране на цели народи и държави с лъжи, заслужава да бъде откроено.

“Преди нахлуването в Украйна руският генерал Николай Бордюжа бе попитан за пропагандните усилия на Кремъл. Той бе цитран да казва:

“В информационната война страната, която казва истината, губи.”

Това руско самопризнание може да бъде онагледено с много подробности от българския информационен пейзаж от много десетилетия насам. Бяхме позабравили лъжите на комунистическата пропаганда и някак си се предполагаше, че с кончината на СССР, който погреба заедно със себе и т.н. световна комунистическа система като древен езическия владетел, придружаван в смъртта си в гроба от слугите си, някак си от само себе си се подразбираше, че истината ще победи по същия начин, както възтържествува над въпросната мракобесна система.

С възхода на креатурата на КГБ Путин в началото на хилядолетието на власт обаче в Русия се завърна целенасоченото фабрикуване на лъжи за международна употреба. Символичното  начало на тази своеобразна реконкиста на комуниста беше лъготенето на официална Москва за причините за потъването на подводницата Курск в края на лятото на 2000 г., която уж се била сблъскала със злонамерена американска подводница. Както и друг път съм отбелязвал, критиките на тогавашните руски медии към подлото мълчание на току-що появилия се начело на държавата Путин дръпнаха спусъка на войната, която той веднага след това обяви най-напред на опърничавите руски защитници на свободата на словото ( и я доведе до пълна победа), а след това налетя и на пазара на информация в чужбина.

България беше след първите жертви на тази руска агресия. Особено след като си позволи да се присъедини към НАТО ( 2004 г.) и ЕС ( 2007 г.) . Най-яркото доказателство за успеха на подривната руска информационна война у нас е упоритото нежелание на поредица от правителства и парламенти в София да признаят този факт. Дори и след руската агресия в Крим, която рязко катализира настъплението на руската хибридна война по всички фронтове, чак до наши дни съпротивата тук е вяла в сянката на всесилния Борисов, демонстриращ “миролюбие” спрямо разиграването на руската карта на българска територия.

Истината загуби в България. Това е факт.

Западът, както във всичко останало, което работи по законите на логиката, залага на истината- не си прави труда да се саморекламира пред народи, които с милиони се отичат на Запад без някой да ги кара.

Спомнете си само по времето на комунизма как западното влияние, без да го рекламира някой, само по себе си се налагаше поради очевидното предимство на западните стоки и качество на живот, подкопаващи лъжите за “загниването на капитализма” дори и срде повечето правоверни комунисти, ламтещи за “западното” в материалния смисъл на думата. Нямаше нужда да агитираш някого, че колите, дънките, телевизорите, магнетофоните, плочите със западна музика, качественото кафе дори и какво ли още не, предлагани тук само за долари, са за предпочитане.

Това отношение към истината като към някаква даденост, която не се нуждае от защита, а побеждава по дефиниция, беше брутално атакувано от руската хибридна война с нейните лъжи.

Днес в България чалгата е преобладаващото “културно явление” на терена на музиката, а в нощните клубове гърми руска музика по заявка на руски и русколюбещи плащачи. В интернет се завъртя тези дни разказ на едно дете, което се похвалло, че е било на концерт на попгрупа, но се върнало от училище разплакано, защото в класа го обявили за глупак, щом не е фен на чалгата. Скромният пример само показва до каква степен лъжата се налага и разпространява в ситуация, когато е обгрижвана от парите на простеещите, но агресивни в налагането на своя вкус противници на “статуквото” ( т.е. на западната музика, на класиката и помузиката), въоръжени с ( все повече) пари.

Да се критикува руската политика от т.н. големи медийни трибуни тук е кауза пердута. На желаещите да поемат този риск ( моя милост е опитвал и получава огромна доза агресия по улиците на София след това) задължително им осугиряват личен оплювател под мотото, че трябва да има две гледни точки ( щом става дума за критика срещу Русия). Под същото мото Йорданка Фандъкова, победоносен кмет на европейска София вече втори мандат, обяснява защо в центъра на столицата продължава да стърчи най-големият символ на лъжата ( за съветската окупация като форма на “освобождение на България)- имало и друга гледна точка, освен тази, че това е лъжа.

Защото истината у нас е губеща.

Докато не изобличим тази перверзия, натрапена от Русия на България, няма да видим “бял” ден в черните класации на ЕС, в които сме водеща европейска сила.

Share on Facebook

Започна изграждането на първата къщичка за книги в Свиленград, съобщи сайтът e-svilengrad.com. Идеята възниква като доброволческа инициатива по време на курса „Програма за щастие“ на организацията „Изкуството да живееш“. Тя е подкрепена от градската библиотека и Общинска администрация. Материалите за построяването на къщичката са дарени от доброволци. Стартира и акция за събиране на книги и...

Кога нормалността престава да бъде нормалност? Всъщност кой определя какво е нормално? Аз, вие, общността около нас, налаганите с години норми? А не се ли променят точно тези норми всекидневно с промяната на средата, в която живеем? Е, ако на първите три въпроса може би е възможно да се отговори обективно, то към последния ще подходим...