И трябва откровено да си призная, че това става по един уникално оригинален начин. Сигнал за старта на мероприятието даде в началото на седмицата водещата руска информационна агенция ИТАР-ТАСС, цитирайки Генералният директор на Росатом С...

  Look at the merry pencils, made by the kids who took part in the Saturday workshop organized...

В сайта Клуб Z e преведена от руски статия от дайджест, който следи лъжите на руската пропаганда. http://clubz.bg/44863-napadala_li_e_armiq_na_es_syvetskiq_syyuz_prez_1945_g

Цитиран е сепаратист от Украйна, който хвали храбрите съветски танкисти, отблъснали според него през 1945 г. армията на …Европейския съюз. Това “откритие” ми напомня за премиера Борисов, който два пъти публично твърди, че България е обявявала война на СССР, макар да е обратното.

Но не това привлече вниманието ми. Интересен ми е абзацът, в който мимоходом само се споменава как руският депутат Пьотр Толстой, познат вече и у нас руски хулиган с депутатски пагон от управляващата партия на Путин в руската Дума, в качеството си на виден телевизонен пропагандатор имал навика да кани по една жертва в предаванията си, за да бъде оплювана.

Как да не “трепна” при тази “новина”, като си спомням колко пъти ми се е случвло същото- да ме поканят  по определен тема, но от самото начало да ме подложат на лични атака с или без активното (съу)частие на водещия!

“Толстой, заедно с друг нов депутат на Путин – Виталий Милонов, са описани в седмичния дайджест като новите “пропагандисти”, попаднали в Руската Дума. Толстой е водещ в едно от най-често споменаваните от анализаторите на пропагандата предавания по Първи канал на руската телевизия. Според дайджеста в предаването си той най-често кани по един “дисидент” в студиото, най-често чужденец, като целта е той да бъде прекъсван и охулен от аудиторията с цел да се легитимира нетолерантността към критиците на Кремъл.”

Цитатът ме връща отново към едно есе от “Задочните репортажи” на убития български публицист и писател Георги Марков, в което той иронизира как българските другари са били толкова изобретателни в пропагандата, че дори и съветските им началници са могли да се поучат от тях в някои отношения- главно в областта на налагането на автоцензурата.

Нищо ново не са изобретили в Русия. В България този метод на пресиране на събеседника чрез агресивни “контракоментари” с акцент върху личните нападки, е основен пропаганден инструмент от много години. И не е откритие на телевизионните дейци на пропагандния фронт, а на вестникарите. Въведоха го в ерата на блъсковщината в първата половина на 90-те годни на миналия век, която продължи после и при неговата достойна ( за презрение) ученичка Венелина Гочева в т.н. часови вестници.

Блъсков и Гочева се откроиха като големи търговци в храма на журналитиката, претакащи активи за милиони на медийния пазар. “Случайно”, нали…Стратгията на тези тактици на манипулирането се оказа печелевиша в буквалния смисъл.

Тъкмо поради усещането, че съм употребяван за целите на фалшивия плурализъм, отдавна спрях да пиша в подобни вестници и също така в наши дни настоях мои статии да не бъдат препечатвани в сайтове, в които доминира не просто жълтата тема, а направо кафявата пропаганда с червени нюанси.

Електронните следовници на традицията да се прокарват разни гадости чрез гарнирането им с лъжичка мед прилагат същите хватки в наши дни в България в сайтовете си. Онези автори, които не се гнусят да попадат във фекалната им среда, изглежда плащат данък на суетата си. Това щеше да е само лична работа, ако не работеше за пречистване на отхводните места на “модерната” пропаганда с помощта на филтриращи имена, които сами по себе си будят довереие сред по-претенциозната аудитория.

За голямо съжаление тактиката, прилагана в руския Първи канал от Пьотр Толстой, е обичайна картина у нас именно по отношение на критиката към руската политиката в българските телевизии. От техните екрани може да се чуят всякакви идиотщини без някой да им опонира, но крива дума за Путин не се допуска без “кривият” коментатор да бъде моментално “поправян” от надлежно поканен за целта следовник на култа към Кремъл.

Например видни проправителствени коментатори пледират да се стреля по бежанци на границата, които биват наричани човекоподни, пасмина и т.н. Същевременно, повтарям,  опитите да се каже истината за  политиката на Путин са предварително  опаковани в “памук” чрез задължителнто подсигуряване на “събеседник” в студиото, който да запушва устата на критика. В крайна сметка обикновено се стига до повишаване на тон под безучастните погледи на водещите,  доволни, че са изпълнили мисията си да представят една “караница” между “русофоби и русофили”- маскари с еднаква вина, независимо, че става дума за руска агресия.

На това у нас му казват “дискусионен” формат. Но съм достатъчно осведомен, за да знам лукавството на идеята и присмеха зад кадър от страна на самите организатори на тази “мазни борби”, доволни, че пак са намерили “малоумници” да им вдигат рейтинга в ролята на пехливаните на техния тепих, подстрекавни да си разменят шамари за радост на примитивната част от публиката. “Реалити”, казано иначе. Крайната цел на задача е да се профанизира сериозният въпрос за руската намеса на вълните на руското влияние в България. Него го има, казват защитниците му и поради това без проруска гледна точка не може да се коментира тази тема.

Защо тогава да не постъпим така и с педофилията? Има я, значи трябва бъде поканена да се защитава чрез контракоментари на видни педофили, когато си позволяваме да я критикуваме!

Е, има и изключения. БНТ не си правят вече и този труд. Направо задействат черния списък ( в който бях отдавна по отношение на отделни публицистични предавания, като “Панорама” и “Референдум” ( конкретно в “Референдум” ме “отстреляха” преди повече от две години след отказ да седна в студиото до един другар, към когото имам стара непоносимост, т.е. имат добро оправдание за себе си, че съм се “самонаказал”, както вероятно с мислят).

Споменавал съм този факт, но ще припомня отново за илюстрация на мисълта си, че моя милост има пълна забрана за показване по БНТ от 10 май миналата година, когато с портрета на Левски в студиото на неделното им предаване заявих известната на всички българи от края на 19 и първата половина на 20 век теза ( споделяна също и от създателя на социализма Димитър Благоев), че Русия не е дошла да освобождава българи ( дори е отказвала да ги назове българи), а да завладявя територия, населена с “православни славяни”, които да приобщи към империята си и така да се доближи до Проливите. След като съобщих този факт , в студиото влетя Татяна Дончева, подмина ме с ледена физиономия и ме нападна от екрана вече в мое отсъствие с констатацията, че по уродлива позиция не била чувала. Чуха я. На моите участия в БНТ беше сложен черен печат.

Георги Марков е бил прав не само по отношението на миналото на пропагандата в съветизиранта България, но направо е направил прозрение. И днес руските другари могат да се поучат за някои номера в манипулирането на общественото мнение чрез комбинация от цензура, полуцензура и “контракоментари”.

П.С. Омръзнало ми е да обяснявам да желаещите да ме обявяват за “цензор”, че в личния си блог няма да прокарвам пропагандата на троловете, чиито господари и без това контролират медийното пространство в България, но пращат слугите си да аткуват личния ми остров в него, който съм отвоювал от тях. Нещастните от моя отпор тролове имат огромни възможности да се оплачат от моя милост навсякъде другаде. Няма да ме трогнат, макар в повечето случаи да са трогателно примитивни, отказващи дори да разберат , че не съм автор на статия, която възпалява техният (под)платен с рубли и\ или невежество гняв.

Share on Facebook