ХАОСЪТ С МИГРАНТИТЕ И ПОЛИТИКАТА ЕВРОПА ДА НЯМА ПОЛИТИКА ПО ТЕМАТА

09/30/16 06:51
(http://asenov2007.wordpress.com/)

ХАОСЪТ С МИГРАНТИТЕ И ПОЛИТИКАТА ЕВРОПА ДА НЯМА ПОЛИТИКА ПО ТЕМАТА

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Политиката на ЕС спрямо мигрантите все по-често се определя като провал. Тя бе сериозен стимул за излизането на Великобритания от общността и е силно оспорвана от повечето източно-европейски държави. Къде се намира и как стои България в тази сложна ситуация – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, последната среща във Виена сякаш даде индикации за известна промяна в европейската политика спрямо мигрантите. Така ли е наистина?

– Първо да кажа, Фили, че когато казваме „европейска политика за мигрантите”, това е само за удобство, такава обща политика всъщност няма. Но тъй като проблемът виси от дълго време, а не се решава, логично е човек да си помисли, че има по-скоро нещо като политика, насочена към възможността да не се изгради обща политика по темата.

– Да не би това да е по-скоро заради тромавата брюкселска администрация?

– Въпросът е резонен, но, доколкото е ясно, проблемът не е толкова в самия Брюксел, Фили, а нишката се къса между Берлин и Париж. Германия и Франция са двата основни европейски стълба, които не само не признават провала на собствената си политика на интеграция досега, а и стимулират прилива на нови хора, с което правят кашата още по-гъста. Особено силна в този случай е ролята на Германия.

– Защо Германия, какво иска да постигне тя, като кани мигрантите да идват в Европа?

– Всъщност проблемът е, че Германия има отрицателен демографски прираст от около 370 хиляди души годишно и иска да компенсира недостига на работна ръка. Но, първо, мигрантите не идват, за да работят, а идват, за да получават наготово пари и социални услуги. Казват го самите немски медии. Те доскоро следваха плътно политиката на канцлера Меркел, но напоследък вече отказват да си затварят очите за реалността. Второ – потокът хора, които идват, не може да се овладее от гледна точка на сигурността. Казват го официалните полицейски служби, включително германските. Трето, логичен е въпросът – защо като иска да реши проблемите си, Берлин не изработи национални механизми за прием на имигранти, чрез които хората да влизат директно в страната, а ги кани на собствен ход и на случаен принцип да пристигат от цял свят, с което създава големи – а и напълно излишни – проблеми на много други държави. Това вече реално застраши Шенгенската система за свободно движение на хора в Европа, едно от най-големите и полезни завоевания на ЕС. Хаосът с мигрантите бе и един от тежките аргументи за излизането на Великобритания от съюза. Но това сякаш не стига – единство на Евросъюза продължава да е застрашено, защото никой не иска да плаща чужди сметки, особено относително бедните държави от Източна Европа.

– Пламен, но проблемът не е от вчера, какво е направено досега?

– Нещо като нищо на света, Фили, ако мога да използвам част от едно заглавие на Уйлям Сароян. Германия, Франция, а и някои други държави твърдоглаво държат на две неща – квотния принцип за разпределяне на мигранти и споразумението с Турция като спасителна бариера срещу продължаващия наплив. Възраженията, че квотният принцип е нереалистичен и нежелан от редица държави, сякаш не интересуват Ангела Меркел и Франсоа Оланд. Нещо повече, те показват раздразнение, че някой се противи. Например буквално си води медийна кампания срещу Унгария заради непримиримата позиция на Будапеща по темата. Лидерите на Франция и Германия сякаш отказват да чуят също и призивите ЕС да не залага единствено на картата с Турция, за да реши проблема си с мигрантите, а да вземе собствената си съдба в собствените си ръце. Още повече, както заяви на срещата във Виена онзи ден австрийският канцлер Кристиан Керн, споразумението с Турция не работи достатъчно добре.

– Но, Пламен, така се връщаме на въпроса – има ли индикация за промяна от последната европейска среща по темата във Виена?

– Във Виена се събраха лидерите на тъй наречения „балкански маршрут на бежанците”, плюс председателят на Европейския съвет Доналд Туск, германският канцлер Ангела Меркел и федералният канцлер на Австрия Кристиан Керн. На срещата се случиха интересни неща. Първо, стана абсолютно ясно, че ЕС няма отговор на редица наистина болезнени въпроси. Ето краткия разказ на българският премиер Бойко Борисов за случилото се: „Попитах колегите – какво правим утре, ако 200-300 хиляди мигранти застанат на българската граница откъм Турция и поискат да влязат. Ние какво – ще стреляме ли по тях? Или ще ги пуснем? И какво ще се случи с България, след като влязат – искам вие да ми кажете рецептата.” „И знаете ли каква е тяхната рецепта – пита Борисов журналистите. – Рецептата им е пълно мълчание”. Второ, на фона на досегашното твърдоглавие на канцлера Ангела Меркел за безогледен и неограничен прием на мигранти, наблюдателите отчитат като напредък направената от нея заявка за справяне поне с нелегалната миграция. „Нашата цел трябва да бъде да спрем нелегалната миграция, доколкото това е възможно” – заяви Меркел. И вероятно заради тази нейна „отстъпка”, колкото и условна да я тя, във Виена се взеха и решения, които изглеждат като индикации за напредък. Ще има засилено присъствие на Европейската гранична агенция Фронтекс в заплашените от нова мигрантска вълна страни, отпускат се и нови европейски средства за справяне с проблема. Например България получава 160 милиона евро, за да осигури по-нормални условия на гранична полиция и другите служби, които пазят границата с Турция. Такива неща се предвиждат, Фили, само че те продължават да са много малка част от необходимите комплексни мерки.

– А някой има ли представа какви са необходимите комплексни мерки?

– Много са възможностите. Например унгарският премиер Виктор Орбан във Виена каза, че външните граници на Евросъюза трябва да се поставят под тотален контрол, а молбите за убежище да се разглеждат извън тези граници. Това може да не звучи толкова либерално, колкото на някои им се иска, но мисля, че е адекватно спрямо ситуацията. А така сочи и успешният пример на водещи в това отношение страни като САЩ, Канада и Австралия. Не знам доколко е реалистична другата идея на Орбан, която се споделя и от българския премиер Борисов – Европейският съюз да предприеме бързи и решителни действия за омиротворяване на Либия, след което да построи на либийското крайбрежие град, където да се настаняват бежанците от цял свят, чакащи отговор на искането си за влизане в Европа. Да се вземат мерки за подобряване на ефективността на споразумението с Турция, както и бързо да се подпишат договори с най-рисковите държави по света за реадмисия на техни граждани също са адекватни стъпки, стига да се реализират бързо.

– Пламен, а какво стана с лансираната преди време теза, че ако в Сирия започне мирен процес, нещата и с мигрантите ще се успокоят?

– Тази версия не работи. Фили. Първо, провалът на споразуменията между САЩ и Русия показа ясно, че спирането на сирийския конфликт зависи от добрата воля не на друг, а на мистър Путин. А той не е сред големите доброжелатели нито на Обединена и Много Дразнеща Го Европа, нито на целия демократичен свят. И второ, в потока към Европа истинските бежанци от сирийския конфликт намаляват все повече, за сметка на хората от други части на света, най-вече от Африка и Азия. А това още веднъж показва, че лозунгите за хуманизъм и съчувствие към страдащите жертви на войната, с които все още се води кампанията за приемане на мигрантите тук, изобщо не са състоятелни.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com