Мадрид – град на тичащите хора

Последният дълъг уикенд за годината премина под знака на Мадрид. А Мадрид, от своя страна, ще остане в главата ми като града на тичащите хора. Тъй като разглеждахме центъра в събота, през целия ден бяхме заобиколени от хора, които правят сутрешния/обедния/вечерния си крос директно по улиците. Всъщност, и ние допринесохме за общото ниво на фитнес – все пак разполагахме само с ден, за да разгледаме една от по-големите столици в Европа!

Градът

Центърът на Мадрид всъщност не е толкова голям, колкото централните части на Париж, например. Ние успяхме да видим всички важни места в рамките на един пълен ден – но взимайте това твърдение с внимание, защото сме доста сериозни пешеходци. С нормално темпо по-скоро препоръчвам 2 или 3 пълни дни, особено ако планирате посещения на музеи.

Мога спокойно да разделя центъра на две части. Старият Мадрид, който е бил там по време на Инквизицията, е чаровен, с тесни криволичещи улички, скрити площадчета и много спокойствие, особено по-рано сутрин. Тук е видимо, че градът се е разраствал органично, без план и градоустройство. Тази част на града не подлежи на снимки – тя е изцяло съставена от атмосфера и онази сладка изненада, когато стигнеш до неочакван площад, на който си напълно сам.

Задължително трябва да минете през Plaza Mayor, след което целенасочено се загубете по уличките на изток, където ще стигнете до страхотните тихи квартали и зелени площи зад катедралата Almudena, или на юг към района La Latina.

Знаете ли, че окачането на огромни бутове jamon всъщност е практика, за която трябва да благодарим на Светата Инквизиция? Когато гонението на други религии в Испания става постоянна практика, новоконвертираните християни трябва постоянно да показват, че не изповядват тайно други религии. И кое е онова нещо, което християните харесват, а евреите и мюсюлманите не? Свинско месо! Така свинският бут се превръща в знак на християнството. Такива и други интересни неща научавате, докато обикаляте старата част на Мадрид с free walking tour – препоръчвам ви Sandemans New Europe Tours.

Новият Мадрид, наричан „кралски Мадрид“ носи онова типично виждане на европейците, че размахът на една нация се познава по ширината на булевардите й. Тук ще вървите и единствената мисъл в главите ви ще е „Колко съм малък!“ Белите фасади, пищните скулптури, накацали по прозорците, високите етажи, широките площади… Всичко тук е правено като за великани.

Тук искате да видите Plaza de Cibeles, Puerta de Alcala и района на музея Prado. Разходете се по Calle de Alcala, за да усетите по-градската част на Мадрид – тук вече съотношението туристи-жители е доста различно. Другият фокус на „грандоманския Мадрид“ е в района на двореца и Plaza de Oriente, както и Plaza de Espagna. Ще видите лесно приемствеността на архитектурата от 18. към първата половина на 20. век. Зад двореца можете да видите египетски храм – храмът на Debod. Намирам за особено забавен факта, че този храм е подарък от египтяните. Как всъщност протича разговорът „Заповядайте, един храм подарък“?

Някъде между новата и старата архитектура на Мадрид стои катедралата Almudena. Тя има арабски привкус отвън, християнско предназначение и витражи в pop art стил. Един чудесен пример за цялата културна смесеност в Мадрид.

Почивка в парка El Retiro

Зелените части на градовете са чуден завършек на ден с много ходене. Срам ме е да си призная, че като дете на двама биолози въобще не се усетих колко глупава идея е да ходим до ботаническата градина, така че прескачаме тази част и минаваме директно към един от най-жестоките паркове, които съм виждала – El Retiro.

Паркът е огромен, мащабен, грандиозен. Wikipedia ми подсказва, че El Retiro се простира върху 350 акра площ, бил е собственост на църквата (те винаги получават най-хубавото!) и през 19. век се превръща в публичен парк. В него ще видите освен страхотни алеи (за разлика от английските паркове с анемични shrubberies, тук си има големи хубави дървета) няколко забележителности – Кристалният дворец, езерото с монумента на Алфонсо XII и Palacio de Velasquez. Ако времето е хубаво, просто си отделете 1-2 часа за разходка и почивка на пейките.

Храната

Нали не очаквате в пост за нова държава да пропусна частта с храната? В Мадрид тя може да е адски интернационална, но може да е и традиционна. Опитахме и двете. Първата вечер попаднахме на приятен ресторант, пълен с местни – винаги добър признак. Тествахме местни манджи – лесно можеш да разпознаеш прости ястия, които са достатъчно питателни, за да те заситят за цял ден работа на полето. Миди с доматен сос (идеален за топене с хлебче, разбира се), картофи запечени с хамон и сирене, наденички. Втората вечер решихме да се пренесем в друга испаноговоряща част от света – ред беше на бурито и гювече с телешко и мноооооого разтопено сирене. И много много лют сос.

За сладко разнообразие тествайте churros – сполучливо ги описвам като дълги и тънки пържени толумбички потопени в течен шоколад. В Мадрид вече има и достатъчно голямо хипстър-общество, така че може да пробвате малко крафт бири – Fabrica Maravillas има добър red ale. За докосване до традиционни неша отидете на някой от местните пазари. Mercado San Miguel е адски туристически и не го препоръчвам, но Mercado de Anton Martin е достатъчно встрани от центъра, за да ви даде по-истинско изживяване. Интересно е да опитате и местния сайдер, направен със сок от madrono.

26 километра ходене по-късно мога да кажа, че Мадрид не е моят град. Но мястото със сигурност привлича, благодарение на свежата енергична атмосфера и просто невероятната кухня – дълбоко уважавам чревоугодниците!

Свързани новини: