Научното зърно и пропагандната плява около съдбата на Гагарин

10/03/16 13:27
(http://ivo.bg/)

Научното зърно и пропагандната плява около съдбата на Гагарин

ИСТИНАТА ЗА ГАГАРИН

Автор: Павел Тинков

Нямах намерение да вземам отношение по темата ГАГАРИН, но възникналият диалог между Светослав АЛЕКСАНДРОВ и авторът с НИК БЪЛГАРИН, ме предизвика да се поразровя из архивите си и да подготвя един малко по-сериозен материал, с който да се опитам да разсея внушаваните заблуди.

Преди всичко правят впечатление непрекъснато загатваните претенции на Александров за компетентност в „космическите мисии”. В същото време той фриволно жонглира с ненаучни и непрофесионални, неточни термини, придобили обществено звучене.

Ще започна с уточняване на основните понятия.

И така, твърде малко хора се замислят и постигат реална представа за мащабите на планетата Земя, с нейните хидро- и атмо-сфера, на околоземното пространство /в тч – частта му, наситена със спътници/, на космическото околослънчево , междузвездно и междугалактическо пространство. Малцина си дават сметка, че в повечето случаи става дума за умопомрачителни за човешкото съзнание размери и разстояния!

Накратко – планетата Земя /джудже според космическите мащаби/ е прибрлизително кълбо /геоид/, със среден диаметър около12300 км. Нейната атмосфера не е рязко разграничена от космическия вакуум, а плавно намалява по плътност, с отдалечаване от земната повърхност, достигайки практическата нула, някъде около триста-триста и петдесетия километър. FAI условно и недостатъчно основателно е приела, за навигационна граница между земната атмосфера и космическото пространство отстояние в перихелия от 100 км. /С много повече основание и правдивост бихме приели, че в рамките на Слънчевата система под Космос трябва да се разбира междупланетното пространство, изключващо околопланетната област до точката на Роше…/ От нейна гледна точка, всичко, което лети под височината от 100 км, следва да се определя като САМОЛЕТ, а над 100 км – като КОСМИЧЕСКИ КОРАБ. Плътните слоеве от земната атмосфера обаче, позволяващи самолетни полети са някъде под четиридесетия километър или излиза, че височинният пояс между 40 и 100 км е така да се каже „ничия зона”. Нека да видим как се съотнася дебелината на земната атмосфера към диаметъра на планетата. Ако за простота приемем, че дебелината на атмосферата е 60 км, тя трябва да се сравни с размерите на самата Земя. Нека си представим макет в мащаб 1:10000000 . Тогава планетата ни би изглеждала като кълбо със среден диаметър от 1,23 метра, а атмосферата ни би представлявала тънък слой с дебелина едва… 6 милиметра!!! В същия макет долната граница на „космическите” полети /според FAI/ би била на жалките 10 мм, а орбитата на „Восток-1” в ахелия си /327 км/ би отстояла на по-малко от три и половина сантиметра! „Страшен” Космос, а?

С горната илюстрация имам за цел единствено да приканя към повече скромност /и смиреност!/ и към по предпазливо ползване на съответните термини. Така ако приемем, че взаимстваме от древния термин „Арго навис” /корабът „Арго“/ , би било коректно да употребяваме, както следва:

– аеронавт – за пътуващ в границите на планетната атмосфера/във въздушен кораб, самолет/;

– космонавт – за пътуващ в космически кораб, т.е. в кораб придвижващ се извън планетната атмосфера, с цялата относителност на последното понятие /за Земята, обективно погледнато – на десетки хиляди км от повърхността й/;

– астронавт – за пътуващ в космически кораб извън пределите на слънчевата система /до съседни звезди/.

Очевидно, последните два термина, употребени по отношение на кораба „Восток-1“ и евентуалния му пасажер/!/ са меко казано несъстоятелни и нелепи. То е, все едно живущ от софийския кв „Люлин“ да излезе на околовръстното и да претендира, че е обиколил земното кълбо!

А сега – в каква траектория е летял корабът „Восток-1“? Достигнал в резултат на взаимодействието между ракетната тяга и земната гравитация, като хвърлен нагоре камък, максимална височина, той под въздействието на доминантното земно притегляне е изкривил траекторията си и преминал в обиколка на земното кълбо ПО СНИЖАВАЩА СЕ СПИРАЛА! След първата обиколка, от наземния команден пункт/!/ била задействана спирачната система, при което корабът загубил допълнително скорост, навлязал в по-плътните слоеве на атмосферата и преминал в режим на свободно падане / траектория – парабола/ до достигане на височина около 7 км, когато от наземния команден пункт/!/ било задействано катапултиране на евентуалния пасажер и отваряне на парашутните системи. С други думи – „Восток-1“ изобщо НЕ Е ЛЕТЯЛ В ОРБИТА, доколкото нито веднъж не е преминал повторно през една и съща точка от околоземното пространство! /Най-ниската стабилна околоземна орбита е с перихелий над 420 км/. Траекторията / не орбитата!/ на „Восток-1” е представлявала отворена крива – съчетание от спирала и парабола и като такава трябва да бъде причислена по-скоро към областта на балистиката.

Това, за което би могъл да претендира полетът на „Восток-1” ако приемем, че Гагарин е участвал в него, е неустойчиво достигнатата първа космическа скорост от човешко същество.

Но да се спрем на основния доказателствен „аргумент” на Светослав АЛЕКСАНДРОВ – „МНЕНИЯТА /ПОТВЪРЖДЕНИЯТА/ НА ТРЕТИ СТРАНИ”.

Няма нищо чудно в това, че нито една, официална институция /нито един уважаващ себе си учен/ НИКОГА не си е позволявала да оспори полета, на който и да било космонавт, независимо от националната му принадлежност. Причината е една- единствена – просто и тезата и антитезата в случая са НЕДОКАЗУЕМИ. Нито една от страните никога до сега не е разполагала с безспорен доказателствен материал както „за” така и „против”. Тъкмо поради тази причина, всякакви твърдения по темата и в двете посоки са голословни, безпочвени, обитаващи сферата на слуховете, на сензационната медийна интрига, на клюката и /уви/ – на геополитическата пропагандна война.

Така, че според мен да се спори дали точно Юрий ГАГАРИН е първият човек полетял с ракета, достигнал първа космическа скорост и преминал границата от 100 км ,определена от FAI като граница, над която започва космическото пространство е безпочвено и безпредметно. Благосклонното или мълчаливо приемане на подобно твърдение от т.н. „трети страни” е продукт на конюктурни политически съображения, на дипломация и ред стратегически мотиви, но преди всичко на разбирането, че оспорването му е слаб и непродуктивен ход.

Очевидно обаче, господин АЛЕКСАНДРОВ не е наясно, че опитът аргументирано да се докаже твърдението, че Юрий ГАГАРИН действително е първият човек, летял в космическото пространство е също толкова безнадеждно и пустословно занимание. Така, в опитът си да изнамери „неоспорими доказателства” той все повече затъва в ненаучни, често пъти нелогични и абсурдни полуистини и откровени неистини, които по скоро засилват съмненията отколкото да доказват каквото и да било.

Но нека да разгледаме едно по едно „твърденията-доказателства” на експерта по космическите мисии АЛЕКСАНДРОВ:

1. Твърди експертът, че FAI била „преосмислила правилата за космически полети”. „Било е взето решение…” да отпадне изискването за пилотирано меко кацане на космонавта. Дали би могъл да посочи: Кога? Къде? Как /под каква форма/?

Колкото до кацането изобщо, защо ни спестява г-н АЛЕКСАНДРОВ факта, че до момента НИТО ЕДИН РУСКИ КОСМИЧЕСКИ КОРАБ НЕ Е КАЦНАЛ, ЗАВРЪЩАЙКИ СЕ НА ЗЕМЯТА? Като изключим кацането на неизлетялата совалка БУРАН… И друго не ни казва експертът АЛЕКСАНДРОВ – че „Восток-1” изобщо не е осъществил планирания полет! Корабът превишава с цели 100 километра ахелия на предвидената траектория /327км, при зададени 247/ и поради драстично изменената си траектория, при приземяването си се отклонява с повече от 400 километра, падайки край село Смеловка, Саратовска област /РФ/, вместо в степта на съседната държава Казахстан!

2. На сложността на обменяните с „Восток-1” телеметрични данни, залага експертът, като на доказателство за присъствието на ГАГАРИН на борда на кораба. Нима съществува технически грамотен наивник, който вярва че при обема, сложността, скоростта и отговорността на телеметричния обмен се разчита на човешкия фактор?! Дори телеметричните данни от болидите на Формула-1 не се подават в бокса от пилота. При полета на „Восток-1” двупосочният информационен поток е протекъл 90 процента автоматично, с човешко участие единствено от страна на наземния контрол.

3.Абсолютно фриволна и неоснователна е формулировката „пилотиран” по отношение на кораба „Восток-1”! Дори да се приеме, че ГАГАРИН действително е бил на борда му, корабът НЕ Е БИЛ ПИЛОТИРАН! Ако изобщо е бил в кораба, бедният Юрий е бил просто поредната „Лайка” /Белка, Стрелка/и по никакъв начин евентуалното му присъствие не е било определящо за поведението на кораба и дори за собственото му катапултиране /последното е било автоматично заложено, в режима на снижаване, при достигане на височина 7000 м/. От тази гледна точка звучи смешно твърдението на АЛЕКСАНДРОВ, че Юрий ГАГАРИН не би имал време за снимки, тъй като по време на краткия, 108-минутен полет е имал да свърши много „сериозна работа”. Освен това, както вече упоменах в т.2 евентуален видеоматериал би могъл да се предаде на Земята, като част от телеметричния /цифров/ информационен пакет.

4. И понеже тук стана дума за отсъствието на снимки от полета, искам да споделя учудването си от излишния шум около „фотоапарата СМЕНА-8”. Искам категорично да заявя, че в случая никакви снимки не биха могли да бъдат доказателствен материал! Най-малкото защото, за да се снима каквото и да било не е неизбежно необходимо непосредствено човешко участие. Да не говорим за необятните технически възможности да се фалшфицира! И за изключителната трудност /почти невъзможност/ да се атакуват успешно фотоизображения от експертни позиции… Днес сателити и дронове ежесекундно фотографират обекти от земната повърхност, а астрономическите обсерватории денонощно заснимат звездното небе, често дори без да се фокусират върху конкретни космически обекти – и всичко това без човешка ръка да се докосва до снимачна техника. Нима е необходим човек с фотоапарат, за снимките от повърхността на Марс, които НАСА непрекъснато получава? Публикувани били снимки на ГАГАРИН в „космическата капсула”, „аргументира” се експертът АЛЕКСАНДРОВ. Много важно! Та такива снимки /че и по-сполучливи/ биха могли да се направят и на Земята, при това дори не в самата капсула, а в нейно точно копие – тренажьор… Всеки технически грамотен човек е наясно, че наличието или отсъствието на снимки в случая НИЩО НЕ ДОКАЗВА!

5. Трогателни са и напъните на АЛЕКСАНДРОВ да аргументира липсата на снимачна техника на „ВОСТОК-1, с теглото ѝ – „На космическите мисии всеки грам се изчислява много внимателно…” , заявява компетентно той.Ето обаче, какво заявяват съветските спес-специалисти: „Ако не се задействаше спирачната система, корабът можеше да продължи полет в орбита /снижаваща се –бм/ и да навлезе по спирала в атмосферата след дни…” Поради тези опасения на „Восток-1” били допълнително натоварени „…запаси от храна и въздух за 7-10 дни…” Какво става с прецизирането на грамовете, г-н Александров???

Тук разбира се, възникват и други много по значими от тези за „СМЕНА-8” въпроси! Излиза, че съветските космически експерти са допускали като напълно възможно спирачната система на кораба да не се задейства и въпреки това са натоварили опитното същество ГАГАРИН на борда?! И друго – за какво са щели да послужат 7-дневните запаси от храна, след като корабът, преминал в режим на свободно падане, е щял да навлезе в плътните слоеве на атмосферата под такъв ъгъл и с такава скорост, че най-вероятно би изгорял като пламтящ болид или би се разбил неспасяемо в земната повърхност, много след смъртта на евентуалното живо същество, от нечовешкото претоварване /15 и повече g/ и непоносимо високата температура! И какво излиза, че съветските учени, специалисти и държавни ръководители напълно съзнателно и безотговорно са качили ГАГАРИН в летящ крематориум!

6. Не си спомням точно, но блогърът БЪЛГАРИН или стопанинът на блога, предлага като доказателство да се използват кадри от състояние на безтегловност. Подобни кадри също не биха доказали нищо, доколкото създаването условия на безтегловност в ограничено време от няколко секунди до десетки минути, в летящ самолет или дори на земята отдавна не представляват особена техническа сложност.

В заключение – становището по подобен казус е въпрос на ДОВЕРИЕ! Единствените критерии са от морално естество, освен в случаите, когато мисията се осъществява от смесен /интернационален/ екипаж, с участието на представители от съперничещите си страни. Именно по тази причина по спорът за ГАГАРИН, Русия винаги ще бъде в по-неизгодна позиция, просто защото в случая, както отбелязва и сам господин ИНДЖЕВ, се задейства принципът „ЛЪЖЛИВОТО ОВЧАРЧЕ”! Особено ако се вземе предвид и нелепата /загадъчната/ смърт на летеца-космонавт.

За да изпреваря предстоящите атаки, държа да подчертая, че изразеното от мен становище не претендира за експертност, научна задълбоченост и прецизност и не представлява нищо повече от мнението на човек с прилична обща култура и инженерно-техническа грамотност.

Поднасям извиненията си ако съм бил прекалено обстоятелствен и съм предизвикал досада!

Share on Facebook

Прочети цялата новина http://ivo.bg/2016/10/03/%d0%bd%d0%b0%d1%83%d1%87%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%b7%d1%8a%d1%80%d0%bd%d0%be-%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b0%d0%b3%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bf%d0%bb%d1%8f%d0%b2%d0%b0/

Публикувана на 10/03/16 13:27 http://ivo.bg/2016/10/03/%d0%bd%d0%b0%d1%83%d1%87%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%b7%d1%8a%d1%80%d0%bd%d0%be-%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b0%d0%b3%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bf%d0%bb%d1%8f%d0%b2%d0%b0/