10/04/16 12:47
(http://ivo.bg/)

Все някой трябва да не става за президент- кандидатирам се да съм аз

Събитията в българската политика ме настройват философски. Напомнят ми какво нищожество съм в рамките на вселената, населена от величия. Човек трябва да си знае мястото и е успокояващо, когато си го намери.

Щироко разпространено е схващането, че твърде много хора у нас, ако не и всички, са убедени, че стават за нещо. Включително за президент. Може да съм някакво уродливо изключение от тази нормалност, но си признавам: не ставам.

Не бих могъл да премълча като президент да ме гълчи един недоучил рекетьор, преуспял в политиката чрез всеядност, лъжи, напористост, равняване на простотията на избирателя ( в която често няма равен) и прочее качества. И не бих премълчал, ако ми заяви, че съм сгрешил, правейки се на ястреб в отношенията с Русия. Щях да му кажа на това гълъбче да си затваря човката. Та нали съм ястреб! Но това няма как да стане, защото не ставам за (такъв ) президент.

Не ставам и за министър, от когото се изисква да бъде статист в постановките на премиера, чрез които началникът да изтъква себе си или себеподобните си примитиви.

За кмет пък съвсем не пасвам в същата картинка. Министър все пак е нещо по-малко. Той е слуга на премиера, избран от него. Докато кметът е слуга на народа по дефиниция- избират го (уж) мажоритарно, но се отчита на боса, който го е посочил. Мафиотска работа. Не ме бива в нея, какво да се прави.

За депутат пък съм направо противопоказен. Как да скрия негодуванието си, че пак същият началник ме нарича “моя депутат” при положение, че съм се клел като представител на народа?

За евродепутат, макар да ми е предлагано не веднъж да се кандидатирам, отказах от сърце. Пак по същите причини, но и поради разбирането, че дори в Брюксел не мога да се крия от самоотвращението си да върша неща, от които да се срамувам. Справка: даже уважаваният от доста уважавани граждани с демократични убеждения евродепутат Андрей Ковачев е мобилизиран да брани незащитимата кандитура на Цецка Цачева от антикомунистически позиции. Какво остава за останалите, които никак не са уважавани, освен донякъде от спонсорите им в политиката, които се отнасят уважително към своите протежета, за да не издадат зависимостите им.

В СЕМ, за където най-изненадващо един виден политик наскоро ми предлагаше да ме кандидатира (?), без да си направи справка със закона за лустрацията, дори да исках да се крия от собствената си непригодност да ставам някакъв фактор в началническата йерархия, ми е забранено да се пъхам ( и слава Богу, не обичам да лъжа себе си, какво остава за околните, че върша нещо полезно, докато си клатя краката).

И за много други подобни постове не ставам. Вероятно по тази причина толкова много хора се излъгаха да гласуват за моята несъстоятелна фигура като за “Човек на годината” през 2010 г. Явно са забелязали доколко не ставам за нищо- най-много да ставам за човек. Да не ставаш за нищо (друго) в тази държава е забележително!

IMG_9159

НА СНИМКАТА: Авторът с един друг човек ( снежен, на който е автор), декориран със сирийското знаме в знак на наивна солидарност с жертвите на Асад в една война на унищожение срещу собствения му народ, която е на път да се увенчае с успех благодарение на братската помощ на големия му побратим Путин.

Share on Facebook

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване