10/04/16 15:16
(http://ivo.bg/)

Цачева цопна в бла-бла-блатото на яловото говорене за БКП

Без да иска Цецка Цачева цопна като (дялан, ставащ за всичко по преценка на началството) камък в бла-бла-блатото. Тъкмо се беше утаила тинята в гьола БКП, където всички наистина пребивавахме вкупом по времето на НРБ, но по различен начин. Някои дори и като жертви – като славянски воини, притаени на дъното на блатото, представете си ( другари от ГЕРБ).

Много коментатори вече посочиха несъстоятелността на тезата, че всички са били в БКП. Тя е опит за алиби, активирано лично за нуждите на Цечка Цачева и групово за нейните групефюрери. Нямам какво да добавя, а още по-малко ще занимавам аудиторията с лични примери. Ако ще го правя някога, няма да е “на парче”.

Една реплика обаче ( в коментар на д-р. Момчил Методиев, главен редактор на сп. “Християнство и общество”), ме извади от заблатеното равнодушие по темата, по която най-много отива да се изказват именно пострадалите от комунизма ( макар в широкия смисъл на думата жертва на комунизма са всички лишени по рождение не по свое желание от свобода по негово време).

Г-н Методиев предлага да се помисли за лустрация на офицерите от ДС. Моля? Нещо да не е болен, да не се е объркал?

Останал съм с впечатление, че за другарите офицери е забранено да се говори ( каквото и да било, но най-вече нещо лошо, макар мнозина от тях съвсем да не се покойници). Те до такава степен се радват на езиковата автолустрация от страна на публично говорещите по въпроса глави в България, че на практика отсъстват напълно в целия разговор- доколкото го има. И сега изведнъж “някой”, освен моя милост, който плахо съм поставял въпроса, изведнъж забелязва, че имало офицери от ДС.

Да, “заслугите” на кадровите офицери за сковаването на обществото в прангите на страха няма как да не са десетки пъти по-големи от приноса на всички останали по веригата надолу, на чийто връх ( хранителен – все пак срещу заплата) са били те. Обаче в същото време се приема за нормално за тях да не се говори. На топа на устата с цел морален разстрел са личности, вербувани от офицерите. И особено онези от тях, които дръзнаха да се опълчат на комунизма след неговото съветско префасониране за целите на офицерите от ДС, които дърпаха струните на тази привидна какафония, наречена преход.

Нещо повече, офицерите са тези, които са писали досиетата. По техен вкус. Офицерите обаче направо бяха превърнати в  анонимни класици. Не друг, а най-гласовитите борци срещу агентите на ДС са главните им рекламни агенти. За тях думата на българския офицер от ДС е закон- каквото е написал офицерът като оценка за вербувания агент ( който може и да е жертва, притисната от офицера), то е абсолютната истина и тя заслужава да бъде цитирана. Не се поставя под съмнение.

Един пример. Досиетата на всички офицери, писали досиетата на български журналисти, са унищожени. Така пише в архивите. Няма да прочетете досието на нито един офицер, който е участвал в контрола над българските медии. Хитро, нали. И безнаказано като престъпление срещу паметта за истинските виновници за метастазите на онова време в наши дни. Не ми се прави справка, но по памет: унищожението е станало в един и същи януарски ден на 1990 г. по заповед на един полковник ( Бузовски, ако не ме лъже паметта от четенето на тези материали в комисията).

Не става дума за опит за оневиняване на “дребните риби” в това бла-бла-то. Иде реч за крещящата несправедливост цяла България да се занимава с миналото на непослушните дребосъци, улавяни в мрежите на ДС, докато хищниците , които подгониха към тези мрежи нарочените за изяждане мренки, не само не бяха засегнати от лова на виновници, но и се угоиха в резултат на това пиршество на фалша.

Отделно на ръка, че истински пребоядисалите не са онези, които приеха да се изявят в полза на демокрацията измежду грешниците. Нали приемаме, общо взето, че всеки има право на преосмисляне на живота и поведението си, особено под натиска на реалностите, доказващи безсмислието на предишния ти живот- поради което излизаш с физиономията и позицията си, и си носиш последиците?

Пременените в нови офицерски одежди стари другари са тъкмо тези, за които пък направо е забранено със закон да знаем. Те си “живеят старините” и никога няма да си платят греховете на младините, защото са били достачно гъвкави да се предложат на новите си господари. Да са живи и здрави, каквито мнозина от тях са. Но да не искат от онези, поели риска на публичните предизвикателства да носят и тяхната раница, пълна с отговорнисти, чиято тежест несправедливо са прехвърлили другиму.

Колкото до лустрацията, за която стана дума, тя е бенадеждно закъсняла. Децата ( ако не и внуците) на офицерите вече се изучиха на Запад и скоро ще ни командват до дълбоки старини. Те ли са тези, които тепърва ще коват законите за заклеймяване на своите родители?

Приемете това мнение не като опониране, а като допълващо репликиране от позицията на скептичното съгласие. Нищо повече. Защото не може и да бъде нещо повече.

Share on Facebook

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване