Из Светите земи (4): Аман – Джераш – Небо – Мадаба

10/05/16 06:00
(http://patepis.com/)

Из Светите земи (4): Аман – Джераш – Небо – Мадаба – Петра (Йордания)

Продължаваме заедно с Анжело на неговия хаджилък. В началото кацнахме в Тел Авив и посетихме курорта Нетания, обиколихме от Кесария до Тиберия, а после и Галилейското езеро. Днес вече сме в Йордания – между Аман и Петра

Приятно четене:

Из Светите земи

част четвърта

Аман – Джераш – Небо – Мадаба – Петра

4 ден

Аман – Джераш – Небо – Мадаба – Петра

Четвъртият ден от нашето пътуване започна с… връщане към Израел. Целта ни бе най-добре запазения римски град в Близкия Изток и архитектурен шедьовър

Джераш

(древните Джерасо, Антиохия на Златната река, Гераса), основан от войниците на Александър Македонски през 4 в. пр.н.е. (γῆρας – gēras означава „стари времена“ на старогръцки). Заради значението му за историята и археологията понякога го наричат „Помпей на Изтока“ или „Градът на 1000-та колони“. Градът се намира на около 50 км северозападно от Аман.

След 106 г. император Траян, поприключил с даките, превзема Петра и премества търговските пътища през Палмира и Джераш. Най-голям разцвет градът има при император Адриан, след 129 г., когато става част от най-процъфтяващите и космополитни градове на гръкоримския Декаполис. През 749 г. унищожително земетресение разрушава града. През 1806 г. Джераш е „открит“ от германския ориенталист Улрих Зетцен, а разкопките започват през 1925 г. Експонирането му е близо 60 г. по-късно – през 1982 г.

Сред най-забележителните обекти е Южната порта на града, известна като Триумфалната арка на имп. Адриан, ознаменуваща посещението му през 129 – 130 г.

Хиподрумът

е с „олимпийски“ размери – 244 х 50 м и седящи места за 15 000 зрители. В днешни времена Jerash Heritage Company провежда тук

възстановки под името „Римското военно изкуство и надбягване с колесници“

(Roman Army and Chariot Experience), в които участват „римски“ легионери в пълно бойно снаряжение, гладиатори, които се „бият“ до смърт, както и гонки с колесници, правещи традиционните седем обиколки.

Хиподрумът

Форумът

е с овална форма (90 х 80 м), обграден със 64 колони с йонийски капители (обикновено са коринтски).

Форумът

Южният театър,

с отлична акустика, е за 4000 – 5000 човека, на две нива – на долното са благородниците, като всеки разполагал с персонална седалка, обозначена с инициали. Плебсът се настанявал в галерията. Запазен е надпис от 95 – 96 г., обозначаващ дарението на Титус Флавиус от 3000 драхми. Северният театър на града (165 г.) е със значително по-малки размери – „само“ за 1600 души.

Южният театър

Храмът на Артемида, богинята-покровителка на Джераш,

построен през 157 г. е на най-високото място на града, на главната улица Cardo Maximus. Размерите му са 160 х 120 м. Запазили са се 11 от 12-те колони на храма. Те не са монолитни, а от парчета, съединени с олово. Наричат ги „танцуващи“ колони, защото се поклащат от поривите на вятъра. По време на кръстоносните походи храмът е превърнат в малка крепост, охраняваща търговския път. До него се намира

храмът на Зевс (162 г.)

с монументални 15-метрови колони, а от терасата пред него слизат стълбите към Форума.

Нимфеумът (191 г.)

е богато украсен фонтан, част от водоснабдителната система на града.

Джараш, Йордания

В града с население 15 000 – 20 000 през ранното Средновековие е имало 17 църкви, защото в една църква може да се извършва само по една литургия дневно. Открити са останките на три от тях „на калкан“ – „Св. Георги“ (529 г.), „Св. Йоан Кръстител“ (531 г.) и „Св. св. Козма и Дамян“ (533 г.), чийто мозаечен под е най-запазен. Другите две са били унищожени от иконоборците през 8 в.

След Джераш продължихме на юг към

планината Небо,

откъдето според Библията Мойсей зърнал Обетованата земя и където умрял, без да може да стъпи в нея. Символ на мястото е жезълът на Моисей, чийто горен край е на 800 м надм. височина.

Жезълът на Моисей

При ясно време от планината се отваря прекрасна гледка към Израел и част от долината на река Йордан, като могат да се видят очертанията на Йерусалим и Йерихон.

Планината Небо

През периода 1933 – 1993 г. монасите от Францисканския орден правят разкопки, след като през 1932 г. изкупуват територията, и откриват на върха останки от църква и манастир, както са описани в писмо на италианска поклонница от 530 г. На времето тук е имало 12 извора, които сега са пресъхнали и е останал само един. Църквата е от края на 4 в. и е изградена в памет на мястото, където умира Моисей. Запазен е мозаечният ѝ под, който според тълкувателите показва живота преди и след Христос – войни и страдания, а след това – мир и любов (sic!)

Над мозайката има издигната импровизирана палатка, която я предпазва от стихиите. Над разкопките е построена нова църква, като се очаква лично папата да я освети. През 2000 г. Йоан Павел II посещава мястото, като събитието е ознаменувано с издигането на съответния паметник.

Съществувалият тук манастир е бил от „затворен“ тип. Буквално!

Тежката 2 т. врата с форма на воденичен камък се отваряла само да пропусне новия брат вътре – никой не напускал манастира, известен като „Kufer Abu Badd“.

Днес в Мадаба има

Институт за мозаечно изкуство и реставрация,

и десетки работилници, занимаващи се с този занаят. Ние посетихме

Nebo’s Pearl –

един от най-големите производители и търговци на мозаечно изкуство. За съжаление в работилницата и изложбената зала снимането е забранено (народът си щракаше със смартфоните), но тук наистина могат да се видят изящни неща. Все пак представа можете да добиете от профила във Фейсбук.

Българка от Русе, работеща тук, представи на групата техниките и типовете мозайки и бижута, които се изработват в работилницата. С нейно разрешение все пак направихме няколко снимки на работничките. Прави впечатление, че много от тях бяха в инвалидни колички и благодарение на собствениците на „Перлата“ изкарват прехраната си по достоен начин.

Nebo’s Pearl

адрес: JO-11622 Madaba, Road to Mount Nebo, P.O.Box 2525

GPS: 31.761731897657064, 35.783797146816305

тел.: +962 5 324 0900

факс: +962 5 324 0901

email: info@nebopearl.com

web: www.nebopearl.com

Следващата ни спирка бе

Мадаба

(араб.: مادبا‎‎; библ. евр.: מֵידְבָא Meidvah). Граничен град на Моавитското царство, за което свидетелства стелата (оригиналът е в Лувъра) на Меша, владетел на моабитите, от 850 г. пр.Хр. Споменато в Библията, селището минава през периоди на римско, византийско, персийско и умаядско управление.

През 746 г. земетресение разрушава Мадаба, а разкопките и истинската археологическа дейност започва едва през 1880 г. от двама италиански монаси, които водят със себе си 90 християнски семейства от Карак. 50 % от населението на района (177 хил. в общината, 35 хил. в града) е с християнско вероизповедание. Градът е известен с многото християнски църкви.

Емблематична обаче е гръцката православна църква „Свети Георги“ от 530 г., известна с уникалната мозайка, представяща подробна цветна карта на Светите земи от византийската епоха. Тя е била съставена от 2 200 000 фрагмента и е била с първоначални размери 15,7 х 5,6 м, като най-запазената част е 4,5 х 4 м. Обрисува територията между делтата на Нил, крепостта Керак, Йерихон и Средиземно море. Отбелязани са 166 населени места, споменати в Библията. Картата показва църквата Nea (Nea Ekklesia of the Theotokos), издигната от император Юстиниан I в чест на Девата през 543 г. От друга страна сгради, изградени след 570 г., не са отбелязани. Това показва, че картата е създадена в този период.

През 1894 г. мозайката е преоткрита при строежа на настоящата ортодоксална базилика на мястото на предишния храм. Намира се в апсидата на църквата, но не е ориентирана на север, а на изток, също като олтара. През 1964 г. фондацията „Фолксваген“ прави дарение на Немското дружество за изследване на Палестина и на следващата година археолозите Хайнц Кюперс и Херберт Донер консервират остатъците.

Картата в гръцката православна църква „Свети Георги“

Почти всички съвременни икони в „Св. Георги“ също са мозаечни. Съществува версия, че св. Георги не е роден в Лод (евр.: לוֹד; ар.: اللُّدّ‎‎ al-Ludd; гр.: Λύδδα / Διόσπολις – град на Зевс), а тук.

Друга

забележителна църква е „Св. Йоан Кръстител“,

в която се съхранява една от главите на светеца (защото лично сме виждали още няколко), официално призната от Католическата църква на 7.12.1967 г. За съжаление посещението ѝ не беше в програмата ни.

След това отпътувахме за Петра, където трябваше да нощуваме. Пътят се изкачваше нагоре, като минахме през

Ал Масура,

османско село, скрито в гънките на планината. То е на практика изоставено – в него живеят едно или две семейства.

Ал Масура

Спряхме за малко в

„Най-малкия хотел в света“

Предприемчив арабин е превърнал „изкормен“ фолксваген-костенурка в хостелска стая, като го е застлал с одеала и възглавници. Разбира се, това е само туристическа атракция (всъщност, знае ли се?), привличаща вниманието към пещерата отсреща, в която продава камъчета и др. джунджурии и където могат да се видят табла с визитки от цял свят (решихме да направим малко безплатна реклама на Института за изследване на изкуствата-БАН и оставихме наша визитка).

Най-малкия хотел в света

Кръстоносците издигат в Йордания 4 крепости – 2 в Петра, 1 в Шобак (Шавбак) и 1 в Карак. Те са охранявали пътя на поклонниците и керваните. Според програмата трябваше да посетим замъка в Шобак на връщане от Петра, но за да остане повече време за Петра, се реши малко да се отклоним и да го посетим сега.

Замъкът „Монреал“

е построен по заповед на Бодуен I през 1115 г. след похода до Акаба. Името му („Krak de Montreal“ или „Mons Regalis“) е във връзка с личното участие на краля в изграждането му („Mont Royal“). По-късно, през 1189 г., след двугодишна обсада, Саладин завзема замъка. От старата крепост е останало малко. Италианската археологическа експедиция от Университета във Флоренция, която провежда разкопките, е открила, че замъкът е имал три защитни стени. Открит е и подземен тунел, като по 350 стръмни стъпала се стига до извор в долината. През 14 в. мамелюците правят преустройство на крепостта и всъщност повечето останки са от това време.

Замък Монреал

Поради напредналото време изведнъж се оказа, че не само няма да посетим замъка, но и няма да се приближаваме до него. Няколко човека се „вдигнахме на бунт“ и Хинди нареди на шофьора да спре за кратка фотопауза. По-голямата част от групата мрънкаше, че били уморени, „какво ще им гледате на тези камъняци“, нямало даже магнитчета и сувенири откъде да си купят… Нямаше намеса от страна на представителката на турагенцията, която би следвало да се съобразява и с програмата, и с желанията на туристите.

След няколко далечни снимки на замъка се отправихме най-после към Петра, където се настанихме в хотел „Аланбат“.