Намерили са я в едно мазерати. Буквално. Вътре в мазератито, при двигателя. Предполагаме, че е влязла там не от студ през последния ден на месец август, а от любопитство към двигателите с вътрешно горене или от любов към спортните автомобили. Или е бягала от нещо / криела се е от някой. Или е гонила мишчица / скакалец. Всъщност, едва ли е мишчица, защото тя самата беше голяма колкото една мишчица тогава. Сигурно е преследвала някоя буболечка. Както и да е…

Та, разхождала си се Ава из двигателя на мазератито, паркирано пред един хотел, собственикът на колата излязлъл от хотела, седнал зад волана, завъртял ключа и чул ужасно квичене. Половин час по-късно, с помощта на поне седем случайни минувачи и зяпачи, притекли се на „помощ“, въпросният гъзар успял да изкара животинката навън, с премазана задна лапа – сигурно от някой ремък, не знам. Всичко това го научихме по-късно от охранителя на банката в съседство.

И понеже гъзарите са твърде заети, за да спасяват животи, този просто изхвърлил котенцето на тротоара, качил се в мазератито и изчезнал… Е, постарал се да му даде малко водичка преди това – вероятно, за да се „отсрами“ пред зяпачите-помагачи. А аз си мислех, че като имаш пари си по-способен да бъдеш полезен на закъсалите същества. Можел е да закара животното в клиника, да му потърси приют, най-малкото е разполагал с кола…

Котенцето заподскачало върху ранената си лапичка след всеки срещнат човек по тротоарите, мяукало отчаяно, просело милост, молило се за помощ и внимание, за капчица състрадание. Получило доста „възторжени“ съжаления от „загрижени“ граждани: „Миличкото, горкото то!“. Оказало се, обаче, че желаещите да помогнат на чужденец в мазерати са доста повече от желаещите да помогнат на бездомно котенце в беда. Когато го открихме, месцето стърчеше от лапичката. Само след няколко дни това дете щеше да умре от бавна и мъчителна смърт, в резултат от недохранване, шок, дехидратация и инфекции…

Пъхнахме го в една картонена кутия от обувки (с дупки за дишане) и тръгнахме по доктори. Пеша. За наш късмет попаднахме на изключително качествени хора! Доктор Иванов оперира цели два часа миниатюрната лапичка и сложи над десет шева, опитвайки се да спаси колкото може повече плът. След това ни прехвърли при сладурите от Унивет (специални благодарности на д-р Катя Симеонова!), с които се виждахме почти всеки ден в продължение на повече от един месец за превръзки, инжекцийки, антибиотици и други процедури. Обезпаразитихме котето, почистихме калното в ушите, което вместо предполагаемата краста се оказа машинно масло, и междувременно го кръстихме Августина, защото и двамата доктори бяха на мнение, че е родено някъде около средата на месец юни, а 15-ти юни е денят на св. Августин и, освен това, го намерихме на 31 август. Галеното Ава се наложи съвсем естествено, докато Ава започна да се възстановява, да оздравява и да се забавлява…

Сега Ава е с напълно спасена и съвсем леко деформирана задна лапичка, на която обаче стъпва изцяло и не само, че стъпва, но и подскача като бълха, направо е неудържима! Супер социална е, приятелски настроена и обича хората. Много комуникативно, интелигентно котенце е – гледа те право в очите, докато му говориш – мърка като трактор и не пуска зъби и нокти, а само мекичко си играе с подадените й ръка или крак. Бихме си я прибвали вкъщи, защото се привързахме много към нея покрай лечението, но у нас вече си имаме котенце-ботенце, тесничко е и предпочитаме да й намерим нови стопани. Имайте предвид, че въпросът не е само вие да харесате Ава, трябва ние също да ви харесаме като осиновители, така че ще се наложи поне веднъж да ви срещнем да живо, преди да я вземете, а после сигурно ще ви притесним с желанието да ни изпратите снимки, за да видим как се грижите за нея в новия й дом. Накратко, „рискувате“ освен с ново, супер симпатично котенце, да се сдобиете и с нови приятели в лицето на една художничка и един писател.

Използвайте този адрес за контакт: https://www.facebook.com/ggsisters

Тихомир Димитров

Изразът в заглавието не е мое творение, а на Министерството на енергетиката на САЩ и се отнася до бумът на възобновяемите източници на енергия в най-голямата икономика на света. От там е и графиката, която сега ще ви покажа, като едно от...

Изразът в заглавието не е мое творение, а на Министерството на енергетиката на САЩ и се отнася до бумът на възобновяемите източници на енергия в най-голямата икономика на света. От там е и графиката, която сега ще ви покажа, като едно от...

Германският канцлер Ангела Меркел призова Русия да сложи край на “ужасното” насилие в сирийския град Алепо, заявявайки, че Москва има голямо влияние върху сирийското правителство, съобщи Ройтерс.

Меркел посочи, че международното право не дава никакви основания за бомбардировки над болници и че Москва трябва да помогне да бъде сложен край на ескалиращото насилие в Сирия.( Медиапул)

Германското списание Щерн” в същото време обяви ден без новини за своята аудитрия като знак за солидарност с трагедията в Алепо, искайки чрез публикуването единствено на снимки от нея да привлече вниманието върху същото това ужасно насилие.

Къде сме ние в страната, в която 52 на сто от българите заявяват в социологичско проучване от миналата пролет, че Германия е модел за подражание за нас, а смо 6 на сто казват същото за Русия?

Чрез мълчанието си сме в лагера на Русия. Защото такава е политиката на “миротвореца” Борисов, готов да разоръжава България в Черно море ( пред лицето на все по-въоръжената и ръмжаща Русия на отсрещния бряг в Крим).

У нас е ден без новини от Сирия в рамките на тази политика. Но не за един ден, а от години. “Щерн” направо “ряпа да яде”. Тук тон за (мълчалива) песен дава премиеърът, който иначе се кълне във величието на канцлера Меркел ( когато му предстои среща с нея, както видяхме от негово интервю във “Франкфуртер алгемайне цайтунг”, в което той се подмазваше на Меркел два дни преди да и занесе като пощенски гълъб посланието на Турция , както се сам се похвали).

Share on Facebook

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ В България – председателят на Народното събрание Цецка Цачева е кандидатът на управляващата партия ГЕРБ за предстоящите след месец президентски избори. Как се оценява тази номинация, може ли тя да промени нагласите на избирателите и да размести политическите пластове – темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, ГЕРБ отложи номинацията на своя кандидат-президент до последната възможна секунда. Постигна ли се обаче търсеният ефект с предлагането на Цачева?

– За да отговоря еднозначно, Фили, би трябвало да знам какъв точно ефект търсеше ГЕРБ, като разигра сценката със забавената президентска номинация. Тактически, отначало това имаше смисъл и им донесе точки. Подходът май се понрави на широката публика, тъй като беше необичаен. Забавянето също изнерви основните съперници на ГЕРБ, те останаха сами под прожекторите на общественото внимание и проблемите, съпровождащи техните номинации, лъснаха. Имам предвид най-вече скандалите около левият кандидат Румен Радев, които се разиграха както вътре в БСП, така и между БСП и другите партии от левицата. Третият положителен за ГЕРБ ефект от забавянето беше, че всички други кандидати се оказаха объркани, защото нямаха политически противник срещу себе си.

– Не можеха ли да водят собствената си позитивна кампания, докато чакат да стане известен и кандидатът на ГЕРБ?

– В България това е трудно, Фили. Партиите тук са партии само номинално, те не се ръководят от реални политически и идеологически принципи, а са нещо като клубове по интереси, насочени срещу други клубове по интереси, затова в действията им водещо винаги е негативното начало, а при него трябва да имаш противник, за да се разгърнеш. А в случая кандидат-президентите от оформилото се ляво ветрило разбраха, че не бива да се атакуват помежду си, защото ще кажат неща, които не бива публиката да чува. От друга страна – не виждат смисъл да атакуват Трайчо Трайков, кандидата на десния РБ. Това би било хабене на енергия, защото Блокът е слаб, тоест, Трайков няма шансове да се намеси в голямата игра. Така че объркани зачакаха кандидата на ГЕРБ.

– Пламен, но това всъщност звучи като добър политически ефект за ГЕРБ, постигнат чрез забавянето на тяхната кандидатура…..

– Така беше доскоро, Фили, но публиката изведнъж се отегчи, май започна да ѝ става досадно, че не вижда всички карти в ръката си, а трябва да решава на сляпо с коя от тях да играе. Това доведе до дистанциране от ГЕРБ, включително сред неговото собствено най-твърдо ядро, тенденция, веднага отчетена от социолозите.

– А номинацията на Цецка Цачева промени ли тази тенденция?

– Вероятно по отношение на най-твърдото ядро – да, защото Цачева си е чисто партийна кандидатура, но като цяло – не. В сряда, само два дни след нейната номинация, излезе едно наистина експресно социологическо проучване. То отчете подкрепа за Цачева от малко под 20 процента срещу малко под 15 за основния ѝ съперник от БСП. По този повод ще уточня само две неща. Първо, агенция Маркет линкс, която цитирам, е бившата агенция на сегашния вътрешен министър от ГЕРБ Румяна Бъчварова, тоест, реалните граници може да са дори още по-сближени. И второ – само допреди дни евентуалният, анонимен все още, кандидат на ГЕРБ, получаваше поне 5-6 процента повече, отколкото сега получава вече известният, конкретният кандидат, Цецка Цачева.

– Преди да те питам защо се получава така, да уточним само, че, независимо от всичко, кандидатът на ГЕРБ все пак държи първата позиция, нали?

– Да, Фили, държи я, със сигурност може да се каже, че Цецка Цачева ще бъде първа на първия тур. Какво ще се случи на балотажа обаче, вече започва да изглежда леко неясно.

– Пламен, но сравнително доскоро идеята беше, че някой от съперниците на ГЕРБ само смътно може да се надява да стигне до балотаж. Какво се промени междувременно?

– Общото движение на ГЕРБ надолу, резултат от бързото изхабяване, когато си в активна властова позиция, макар едва забележимо отначало, изглежда вече започва да се проявява по осезателно, Фили. Освен това смятам, че изборът на Цецка Цачева за кандидат-президент е лош, ако не и изключително лош политически избор.

– Защо, какво не е наред с нейната кандидатура?

– Цачева по принцип има нисък рейтинг, тя никога не е била харесвана и политическата публика не я познава като човек с активна визия, с позиция, тоест, с политически характер. Представата за нея е за човек послушен, сложен от премиера Борисов начело на Парламента, за да защитава с процедурни хватки партийната линия. Но да оставим това настрани. Да оставим също известните житейски грехове и политически гафове на Цачева, които ще бъдат напомняни по време на кампанията. Не могат обаче да се оставят настрани други важни неща. Тя се оценява като добър политик от своите съпартийци, при това дори от хора като евродепутата Андрей Ковачев, чието мнение уважавам, но може би става дума за някакви компетентности по вътрешната политика. Докато външната, с която е свързана значима част от дейността на президента, за нея е непозната територия. За разлика например от вицепремиера Томислав Дончев, другият възможен кандидат от ГЕРБ, който има блестяща европейска експертиза и контакти, то Цачева е практически незапозната с Европа и непозната в Европа. Да, в нейна помощ като главнокомандващ на армията, друг основен ангажимент на президента, бе залепен един адмирал като вицепрезидент. В сферата на сигурността обаче това не стига, остава голяма въпросителна как Цецка Цачева ще се справи със специалните служби или за всичко, свързано с тях, бъдещият български президент ще търчи да се допитва до премиера Борисов. На всичкото отгоре, Фили, самият начин, по който бе номинирана Цецка Цачева, показа няколко важни неща. Първо, че тя, вместо добре обмислен, се оказа пожарен вариант на ГЕРБ за президентски кандидат. Второ, че премиерът Борисов наистина не иска да допусне във властта втори Плевнелиев, тоест, човек, който, щом седне на президентското кресло, може да се еманципира от него и да не играе изцяло по свирката му. Трето, цялата работа се превърна вече и в нещо съвсем жалко, когато при официалното обявяване на номинацията на Цецка Цачева, Бойко Борисов уж на шега подхвърли внушението, че досега българите са имали много бащи, но сега, в нейно лице, ще имат най-сетне и истинска майка, която да се погрижи за тях. Извинявай за казаното току-що, Фили, но просто цитирам думите на премиера. Смятам, че това е най-добрият начин да се разбере на какъв вид политика си играем ние тук и на какво ниво се води кампанията за бъдещия български президент.

/Фили/ Това беше Пламен Асенов в първата част от нашия разговор за предстоящите след месец в България президентски избори.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com