Швейцар(ия) на Балканите

http://clubz.bg/45571-siriec_predade_antentator_i_stana_geroj_na_germaniq

Не се опитвам да оправдавам истинските доносници в българския контекст, а да накарам любителите на обобщения да се замислят. Ако не и да си признаят примитивизма, когато обявяват наред за “доносници” всички хора, които по един или друг начин са били склон(е)ни към общуване с режима в НРБ.

Да сте чували за термина “склоняване към…”, употребяван спрямо изнасилени малолетни?

Такива бяха българите, родени в условията на тотал(итар)ното лишаване от правото да знаеш друго освен онова, което ти наливат в новородената глава. Това беше предпоставка към бъдеща склонност към злодейство чрез доносничество, но не и справедлива присъда със задна дата за всички, поставени без право на обжалване в подобна ситуация от съдбата, “оказала се” губеща като позиция – особено в очите на онези, които поради ненавършена възраст  по онова време или заради други обективни причини, са били изключени от механизма на въргалянето в тоталитарна кал.

Начините за склоняване бяха много, както и нюансите в личните истории на склонените. Но фунията на унифицирането им днес чрез клеймото “доносник” сипе върху тях безразборно кал, която е (съмнително) лечебна само за гузни съвести на днешни “отмъстители” за собствения им грях да са били безличности във времето, когато и най-малкият жест на съпротива беше съпроводен с големи рискове за собственото им живуркане.

Истинските страдалци, пострадали от комунистическия режим в България, като правило са много внимателни в квалификациите. Но защитниците на статуквото днес, което е болно от метастазите на комунизма в манталитетно,  кадрово и в какво ли още не отношение, много обичат да ругаят на “доносници” шепата оцеляващи опоненти на комунистическото минало, живели и работили в условията на режима преди 1989 г., но дръзнали вече повече от четвърт век да го разобличават и да му се противопоставят, макар да са били част от него поради нещастието да се родят и да бъдат отглеждани в комунистическия инкубатор.

Бих могъл да спомена няколко имена на такива публично известни и публично линчувани като “доносници” българи, но ще се въздържа заради това, че не съм упълномощен да съм техен говорител. Те говорят сами за себе си с позицията си. Ще оставя на читателите сами да се досетят за примерите, известни в това отношение на всеки българин, просветен за реалностите у нас.

Има държави, като Швейцария, където сигналите на граждани за нередности при съседите са точно толкова в реда на нещата, колкото и рефендумите, обявявани тук за върха на пряката демокрация.

Не ми се вижда много красиво това “нещо” със сигналите към полицията в Швейцария, но давам този пример поради честото изразяване на кравешки възторг ( нали кравите във Швейцария са най-красивите) към швейцарската референдумна демокрация, неутралитет и респективен проспоретит.

Но както и преди съм се шегувал, у нас руският смисъл на думите се появява под повърхността. “Швейцар” на руски означава слуга, който отваря пред клиентите вратата на ресторанта. Най – често е облечен в бутафорен генералски мундир. Лакей на служба на онези, които са му сложили фалшивите лампази.

В този смисъл тук сме наистина Швейцария на Балканите, управлявани от “швейцар”.

Share on Facebook

Share on Facebook

Прочети цялата новина http://ivo.bg/2016/10/11/%d1%88%d0%b2%d0%b5%d0%b9%d1%86%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d0%b0%d0%bb%d0%ba%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5/

Свързани новини: