ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ – ПАРТИЗАН ЗА БОЙ СЕ СТЯГА

10/14/16 05:56
(http://asenov2007.wordpress.com/)

ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ – ПАРТИЗАН ЗА БОЙ СЕ СТЯГА

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ След като кампанията за президентските избори в България бе официално открита, какво е съотношението на силите и какви са очакваните резултати – слушаме втората част от разговора ни по темата с Пламен Асенов.

– Пламен, миналата седмица ти каза, че Цецка Цачева като кандидат на ГЕРБ не е добър вариант и това донякъде променя характера, а може би ще повлияе и на резултата от изборите. Ще поясниш ли какво имаш предвид?

– Президентските избори се отличават от парламентарните заради силния мажоритарен елемент, Фили. Един кандидат за народен представител може и да не бъде ярка фигура, да няма привлекателна визия, ораторски умения, опит в политиката, стратегическо мислене или някакво особено признание от страна на обществото. Достатъчно е да бъде експерт в някаква сфера, за да върши народополезна дейност в Парламента, а може дори да е просто удобен или симпатичен на партийните шефове. Такъв човек се избира лесно в общия кюп на партийните листи. Нещата с президента обаче изобщо не стоят така – той задължително трябва да има силно индивидуално присъствие, да познава и да го познават, да притежава собствено влияние, а не да свети с отразената партийна светлина. Е, всъщност на президентските избори в България тази година подобна фигура няма. Всички основни кандидати, включително Цецка Цачева, са бледи сенки, призвани да изведат до урните най-твърдите партийни ядра, тоест, гласуването ще си бъде чисто партийно упражнение. Затова казвам, че самият характер на вота тази година ще бъде подменен, той се отдалечава максимално от мажоритарния елемент и се приближава максимално до обикновената партизанщина.

– Това означава ли, че, след като се знае кои са партиите с най-големи твърди ядра, прогнозите за резултата от президентския вот са по-лесни от друг път?

– Донякъде е така, Фили. Разбира се, че очакванията са след първия тур да останат на балотаж кандидатите на ГЕРБ и БСП, съответно – Цецка Цачева и Румен Радев. С тях е свързана обаче една любопитна подробност – според известните данни от проучвания, кандидатът на ГЕРБ като личност събира по-малка подкрепа, отколкото е подкрепата за партията му и обратно, кандидатът на БСП събира повече подкрепа, отколкото самите социалисти имат. Разликите надолу и нагоре не са големи, те са в рамките на процент-два-три и, поне засега, не се очаква да бъдат решаващи за резултата от самия първи тур.

– Но, Пламен, ако тенденцията стане трайна и тази ножица се отвори още, не може ли да се стигне до изненада?

– Би могло, Фили, ако беше изпълнено онова, за което говорих отначало, тоест, ако единият от тези двама кандидати беше по-ярка фигура, която със собственото си излъчване да привлече гласоподаватели от партийната периферия или, да речем, от най-голямата електорална група в България, тази на негласуващите. Обаче нашият случай не е такъв. Дори при официалния старт на предизборната кампания онзи ден и Румен Радев, и Цецка Цачева по никакъв начин не излязоха от партийното клише и от стандарта си на сиви хора от тълпата, попаднали малко или повече случайно на върха на политиката. Радев например тръгна да привлича избирателите с претоплени обвинения срещу текущата политика на ГЕРБ, със заклеймяване на европейската и натовската линия на България и настояване за отмяна на санкциите срещу Русия. Всъщност, през последните няколко седмици ясно се видя колко този човек не разбира от политика и така самият той се компрометира до степен, че едва ли може да се надява на нещо повече от ярко червените гласове. В същия момент, по време на откриването на кампанията пък за Цецка Цачева изведнъж се разбра, че е човек, който поставя в центъра на вниманието си като бъдещ президент въпроса за единството на нацията.

– Единство в името на какво?

– Ами това питам и аз, Фили, обаче самата тя не каза в името на каква кауза иска да обедини нацията. Нито как до това единство практически ще се стигне, при положение, че основната разделителна линия в момента тук е отношението към Русия и руската агресивност, а това не е нещо, което може бързо и лесно да се преодолее. Още повече, поведението на Русия по никакъв начин не зависи от българския президент и Путин няма изведнъж да се превърне в котенце, само за да угоди на Цачева. Още по-важен обаче ми се струва третият въпрос, свързан с темата „обединение” – всъщност какво лошо, поне от гледна точка на демократичния процес, вижда Цачева във факта, че моето и нейното мнение по даден въпрос се различават, но въпреки това съумяваме да живеем един до друг, без да се бием. Казвам това, защото известните поне на мен примери за истински обединени нации не са приятни. Да, след терористичните актове в Париж французите изглеждаха, поне за няколко дни, много единни. Или американците след урагана, съсипал Ню Орлийнс. Руската нация в момента също е доста обединена около новия си вожд и учител Владимир Путин – към 80 на сто от руснаците подкрепят него и политиката му на зъбене срещу целия свят. Но едва ли Цецка Цачева иска да ни поведе към подобен тип единство. Струва ми се, че в момента тя по-скоро търси лозунг, с който да разчупи твърдата си партийна черупка и да дръпне гласове от политическата периферия. Само че не е това лозунгът.

– Пламен, ако приемем, че казаното дотук се реализира и до балотаж наистина стигнат кандидатите на ГЕРБ и БСП, какъв изход се предвижда?

– Агенция Медиана казва, че в този случай Цачева губи, но на тази агенция никой тук няма особена вяра. Със сигурност обаче може да се каже, Фили, че на балотажа играта ще се усложни доста. До голяма степен нещата зависят, разбира се, от изходните позиции, които двамата претенденти ще имат. Очаква се редът от първия тур да е такъв – Цецка Цачева да води, а Румен Радев да е втори. И тук започват неяснотите. Ако разликата между тях е около или повече от 15 процента например, едва ли може да се очаква на балотажа Радев да обърне вота и да спечели, като привлече гласувалите за другите леви и националистическите партии. На втория тур обикновено партийните централи обявяват подкрепата си и призовават за активност, но избирателите им рядко се трогват да последват такива призиви масово. Има само две възможности да се стигне до изненада на балотажа – ако междувременно се случи нещо наистина извънредно, което да мобилизира силно левите гласове или ако ДПС изведе до урните голям процент от своите избиратели в полза на червения Румен Радев. Ако обаче се стигне до балотаж с разлика между претендентите по-малка от петнайсетина процента, това ще изостри ситуацията и тя ще стане непредвидима. Известен резерв тогава Цецка Цачева би имала в гласовете на дясно настроените избиратели и онези негласуващи, които все пак не искат да допуснат поредния ляв президент начело на държавата. Този резерв така или иначе ще бъде налице, но той е пасивен – въпросът е дали, доколко и с каква активна позиция самата Цачева ще успее да го привлече в своя подкрепа.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com