Колоритът на безцветната Цачева

10/15/16 10:48
(http://ivo.bg/)

Колоритът на безцветната Цачева

Липсата на свобода на словото в публичността по времето на “соца” стимулираше устното творчество в областта на вицовете. Може да е било опасно някои от тях да бъдат споделяни, но все пак те се разпространяваха.

Тъжно-смешната истина е, че днес, когато е позволено да се псува властта ( която самата дава пример за вулгарност от първо лице в лицето на Борисов), старите вицове непрекъснато оживяват в рамките на картинката, която наблюдаваме в българската политика.

Издигането на безцветната Цецка Цачева за президент напомня на вица за двамата милиционери, единият от които искал да знае от своя колега дали черното и бялото са цветове. Когато получил утвърдителен отговор, той се учудил: “ защо тогава ми казват, че телевизорът ми не бил цветен”!

Цецка е колоритна със своята безцветност. Тази констатация не е лична нападка. Цачева е безцветна, да не кажа безполова, в политическо отношение. Ако това е “майката” на нацията, за каквато я обяви нейният бащица Борисов, тежко и горко на нас, сирачетата, които не я припознаваме за наша матрица.

Нещо по-лошо, Цецка е пример за деградацията на офертите, които ни сервира Борисов. Мнозина правят паралел с издигането на Росен Плевнелиев за президент, обаче да имат да взимат. Колкото и да е неразбираемо, защото той (също) преглъща униженията на Борисов, все пак е с класи над Цачева. Изградил е собствена бизнес кариера, общува свободна със себеподобните си в политиката по света и го правеше с лекота в сътветната бизнес среда и преди ерата на Борисов в неговия живот. Беше вече гражданин на света ( за разлика от основателно комплексирания на тази тема Борисов) какъвто Цачева не е и няма да бъде никога.

Защо Борисов направи крачка назад? Това да не е проява на някакъв пристъп на мазохтзъм?

Отговорът е простичък: това “мат’ряла”, с който разполага след дългото си властване. Вместо да добави авторитет, явно отблъсква качествените хора с девиза си “ и аз съм прост, и вие сте прости- значи ще се разберем”. Този популистки принцип върви като подмазване пред бачкаторите ( макар че и те едва ли му се връзват вкупом на слагачеството), но никак не става за намиране на последователи от високо човешко качество, каквото се изисква от политик, подходящ за президент.

Хора, които са готови на твърде големи компромиси до степен на самоунижение, за да се издигнат в политиката, винаги е имало. Въдят се при всички режими – от монархията, до мутрархията. Тъкмо на това разчита Борисов. Само че този подход му носеше количествени ползи за сметка на качествените показатели на обкръжението му. И това се видя чрез невъзможността ГЕРБ, т.е. Борисов, да излъчат нещо по-приемливо за самите гербаджии от кандидатурата на Цачева.

Това, че Цачева е посредствена, нямаше да е обидно за самата нея. Светът се състои предимно от “посредствени”, не особено забележими хора. Точно те опъват каиша на земното кълбо- работят, раждат и отглеждат деца. Това е мисията на т.н. обкиновен човек. Само че за лидер на една нация, пък била и толкова непретенциозна, че да си избира за вожд Болисов, се иска нещо повоче от това да си един от много.

Това, че Цачева е посредствена обаче е обидно за онези, от които се очаква да се направят, че не виждат този факт. Вижда се и от безлината й кампания, но ще стане още по-явно при всеки един сценарий на финала, независимо дали ще загуби или ще спечели. Дори и да добутат Цачева до крайна победа с помощта на целия потенциал на партията и държавата, фактът на натрапената на нацията посредственост не може да бъде скрит и ще стърчи като упрек от президентското кресло към Борисов цели 5 години.

Казано накратко, с помощта на фотошопа могат да й удължат шията нао снимката на предизборния плакат, но шопът ще има да повтаря цели 5 години “ е такъв жираф нема”.