Изповед на един Българин в ivo.bg

Ще си позволя да споделя нещо лично от времето на комунизма. Израсъл съм в 100 % комунистическа среда. Родители – комунисти, роднини (и от двата рода) – комунисти съседи – комунисти, учители – комунисти… Бях на 10 години, когато баща ми, ми даде, да прочета някаква захаросана биография на Сталин. И той стана за мен пример за това, какъв трябва да стана, щото около себе си не виждах достойни. По това време ни учеха, че в България, СССР и др. се строи комунизъм т.е. развито комунистическо общество, от хармонично и всестранно развити личности. Този комунизъм, ни каваха, ще победи в света през 1980 г. Никога, дори и за миг, не съм се чувствал хармоничен и всестранен. Имах ясна представа, колко несъвършен съм. Затова бях объркан, откъде ще се вземат такива съвършени хора. Още повече, че бях силен ученик и спортист, т.е. един от най-подходящите за такова общество. Не след дълго, осъзнах диаметралното разминаване между това, което се говореше официално и реалното съответсвие на действителността. В 8-ми клас дадох израз на бунта в моята душа, възбуден от лъжите, в които минаваше всеки всеки ден и час от живота ми. Оставих косата си дълга, не се подстригах, независимо от заплахите, че ще ме изключат от училище. Не ме изключиха, въпреки, че развалих крайно отношенията си с класната си, която до този момент гледаше на мен, като на свой син. Може би, защото бях силен ученик, а може би и заради родителите ми – комунисти. Учудващо, баща ми, който ме наказваше преди и за по-дребни неща, и беше категоричен, направо яростен противник на дългокосите, този път не направи нищо. Продължих да нося дълга коса и в математическата гимназия, и като студент. С дълги коси вече ходеха много момчета.

През далечната 1986 г. моят комшия, 7-8 години по-голям от мен, един септемврийски ден ме изненада, идвайки у дома, засмян до ушите, носещ някаква папка с документи, канейки ме да стана комунист. Стъписах се. И през сън не ми е минавало това, което ставаше. Само 3 секунди обаче ми трябваха, за да му кажа: ами, аз не искам да ставам член на Партията. Усмивката му замръзна, червенина заля врата, бузите и ушите му. Объркан повече и от мен, той се прибра, но, не през уличната врата, откъдето дойде, а през двора – нямахме ограда между дворовете ни. Майка ми, която беше организатора на това събитие, дойде при мен и плачейки, през сълзи, занарежда: те ще те накажат, те ще те накажат… Пък аз и викам: и за какво ще ме накажат, че не искам да стана член на твой‘та партия. Бях й ядосан. Като повечето жени, тя беше аполитична. Години по-късно ми сподели, че е станала комунистка от страх. Родена в Гърция, тя завършва гръцко училище. Говори български, но е могла да пише само на гръцки. Изгонени от Гърция след Втората световна война, тя, вече жена, идва с родителите си в България и започва работа в някаква фабрика. Един ден ги събрали всички работещи, раздали им листа и моливи, и им казали да си водят записки по това, което ще им кажат. Малко след това, седящият до майка ми изкрещял: шпионин, сочейки написаното от майка ми върху листа й на гръцки език. По това време да те обявят за шпионин, си е било истински страшно. Затова с помощта на баща ми, комунист, тя става партиен член. На последните й избори в нейния живот я придружавах, защото не можеше да ходи сама. Преди да тръгнем към избирателната секция й казвах: ще ти сложа синята бюлетина, пък ти си казвай на комшийките, че си гласувала с червената. Тя ми отвръщаше: вярвам ти, за каквото кажеш, за това ще гласувам.

Баща ми, който преди да стане комунист, е бил ремсист, отказваше неколкократно да стане активен борец. Какво е казвал на съпартийците си, които от неудобство го канеха, не знам, на мен ми каза, че никога няма да бъде заедно с някои от тях. В края на 1991 г. имахме тежък семеен разговор. Аз и по-голямата ми сестра гостувахме на родителите ни. В спора между мен и баща ми, относно комунизма и демокрацията, сестра ми – член на БКП/БСП, след като баща ми я помоли да застане на негова страна, стана от масата, дойде зад мен, постави ръцете си върху раменете ми и каза:

– Татко, аз съм с брат ми!

На баща ми очите се напълниха със сълзи. Погледът му замръзна. Плачеше без глас. Брадичката му трепереше токова силно, че всеки момент ченето му можеше да изпадне. Бях го виждал толкова развълнуван преди, само веднъж: в деня, когато му съобщих, че има внук.

През пролетта на следващата година, баща ми се самоуби.

Българин

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител