Хибридният Красимир Сидеров и антицыганската му компания за президент

Царе са червендалестите ездачи на статуквото да пришпорят троянския си кон по нанадолнището! Това се случи в края на изтичащата седмицата с публикуването на първото социологическо пророкуване за загуба на Цачева на втори тур от нейния побратим по русофилство Румен Радев.

За онези, които ще ми опонират на твърдението, че с прогнозата си червендалестите шамани от ГАЛЪП са подпалили моторетката на Борисов, който ядно се разбръмча без (друга) видима причина, ще припомня едно рядко по своята откровеност признание на шефа на социологическата агенция Адрей Райчев ( апропо, нали обещаваше да спре да се занимава със социология- явно както и във всичко останало, “може да му се вярва” и в това отношение).

В сутрешния блок на Нова телевизия Райчев съобщи, че е бил поканен от премиера да го съветва ( заедно с други шамани от сой) как да постъпи с втората кандидатура за върха на ООН Кристалина Георгиева.

Какво търсят Райчев и Кънчо Стойчев в кабинета на премиера, ако той не вярва на прогнозите им? Или изведнъж Борисов се е превърнал от монологичен автократ в демократ, за когото опониращото мнение е велика ценност?

С признанието си Райчев направи за смях Цветан Цветанов, който заяви, че ГЕРБ си имали собствени проучвания, които били различни. Защото Цецо няма как да обясни при това положение защо не вярва(т) на “кънчовците”, както ги наричат коментаторите с присмех по форумите, но въпреки това самият вожд иска пак да им чуе лъжите в интимна обстановка. Може би Бойко и Цецо прилагат стария метод за ориентиране от времето на НРБ, когато истината можеше да бъде научена от обратния по смисъл прочит на “Работническо дело” и по тази причина се допитват уважително към Райчев и компания?

В суматохата около изстрела на ГАЛЪП ( дали ще се окаже фойерверк за мобилизиране на подкрепата за Цачева, ще видим), една подробност остана в периферията на вниманието на небрежния ползвател на (дез)информация. В обяснителната част на съобщението за социологическото проучване галъпчетата ласкаво похвалиха претендента за третото място в надпреварата ( и пряк борец срещу доближаването на Трайков до балотаж) Красимир Каракачанов, че говорел “езика на народа”.

На пръв поглед това потупване по пагона изглежда като косвен упрек към Цачева, която за разлика от своя вожд не говори “езика на народа”, а на канцеларията, в която е преминал живота й. Всъщност интригантите от агенцията подстрекават националистите, за каквито се представят поклониците на руската нация и управляващите в Русия нацисти, да размахват плашилото на “циганизацията”. На Румен Радев е отредена друга, “възвишена” роля на обединител – не случайно от ГЕРБ му отговарят със същото, като наблягат на изпитаните призиви към “национално единство” ( под което се подразбира всички да приемат да бъдат осиновени от Цачева като “майка” на нацията). Но от самолет се вижда, че печелившият антицигански вот е ниша, заделена за Каракачанов, за да може да набере достатълно височина и от такава позиция да продължи лупингите, предначертани от московските ръководители на политическия трафик в предизборното небе на България.

Каракачанов няма нужда от тази похвала пред строя, но му я прват за всеки случай- да не би някой да не е забелязал как си изпълнява задължението. Той козирува и се старае достатъчно. От репортажите за неговите изяви из страната ясно се дочува лозунгът, върху който Сидеров изради възходящата си пътека към парламента от самото начало на “Неговата борба” под мотото “борбата срещу циганизацията и циганската престъпност”.

Какъв е шансът на Трайков срещу това оръжие на масовото поразяване на масово поразените от омраза мозъци? Да каже “аз пък обичам циганите”?

Реформаторите, ако искаха да спечелят на ВСЯКА ЦЕНА ( от омразата срещу циганите) трябваше да пуснат по тази печеливша писта своя министър Петър Москов. Само с едната закана да спре линейките за циганските гета рейтингът му скочи и надхвърли за отрицателно време като с овчарски прът летвата на пъдаря в класаците Бойко Борисов. После одобрението за министъра се спихна, когато взе да се оправдава за антициганския си изблик като някакъв либерал от центъра на София ( изразът е тъкмо на Москов, сякаш не е избран тъкмо от такива “презрени” либералчета, за каквито пък говори Андрей Райчев) .

Срещу коректния тон на Трайков, който не се занимава с “циганизацията” , а с някакви си обещания за цивилизацията и ориентацията, която  сме избрали да следваме, имаме хибридно положение, бликащо от руските лаборатории. То се нарича Красимир Сидеров.

Презумцията в стратегията на дублирането и степенуването на проруските кандитури е прозрачна. Който и от тях да спечели, все ще е добре за Москва. Разликата ще е нюансите и в дълбочината на поклоните им към Путин.

Красимир е пуснат по утъпканата от троянския Сидеров пътека на главоломния му успех през 2011 година, когато достигна до балотаж с Румен Радев…, а, пардон- с Георги Първанов ( също представян като “обединител” на нацията под руското знаме). После Сидеров пропиля събраната подкрепа с демонстрациите на лусозен живот, с пиянските си истерии и хулиганските си прояви, заради които се наложи един по-едър от него путинофил да му направи публично внушение за смирение с юмрук в главата. При настаналото след това сътресение ( в петата колона на Москва) пред скоби беше изваден Красимир, който сега обикаля България заедно със Сидеров като жив класик на путинофилството, който дисциплинирано е направил крачка назад след въздействащото юмручно послание на Москва.

Сидеров намали междувременно децибелите на звуците, които издаваше при преклонението си пред Русия. Той вече пледира за равнопоставеност в отношенията с нея ( по линията Изток-Запад), вместо за безпрекословно евразийско приобщаване на България към “руския свят”. Поддържащата му роля служи по-скоро за припомняне, че не е невъзможно Красимир да повтори успеха му от 2011-та.

Красимир не пропуска да си плати задължителната проруска лепта, но залага предимно на онова, което от ГАЛЪП наричат “езика на народа”: езика на омразата към циганите, съчетавана с любовта към всичко руско. Тази хибридност на Красимир Сидеров е главното оръжие за препъване на Трайчо Трайков, единствената прозападна кандидатура в това неравно състезание.

Както виждаме от последните часове, хибридните крепители на проруското антициганско статукво вече са спрягани като алтернатива на реформаторите в правителството. В този слух за намерение на Борисов да извърши подобна рокада с руски офицери ще да има доста истина, щом президентът Плевнелев днес сметна за неохдобимо да предупреди, че не желае да види националистите във властта и се произнесе, че патриоти има във всички партии, докато националистите могат само да навредят.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител