10/17/16 07:27
(http://patepis.com/)

А Акрополът е легнал да спи … (Атина)

Впечатленията на Домоседа от „бежанска“ Атина. Приятно четене:

А Акрополът е легнал да спи …

Атина

Пристанището на Родос. На един хвърлей от Анадола.

Оглеждам се за гладни мигранти от Азия и Африка, стоварени с гумени лодки. Няма ги. Вместо това съм удавен сред поток сити мигранти от Америка, привилегировани да бъдат стоварвани с круизни кораби заради заслуги на предците си – гладни мигранти от Европа. Чудя се дали да размишлявам по въпроса, ако на мигрантите от различните епохи и континенти им бъде даден равен старт, кои биха оцелели. И същевременно прелитам в

Атина

Събота вечер, малко преди полунощ. Метрото ме стоварва на някакъв прекалено голям според моите очаквания за тоя град площад с кръгово движение. Пуст. Няма никой друг освен забързано и объркано в посоките младо семейство с четири деца на възраст между детска градина и начално училище. Жената носи ефирна бозава забрадка, свободно вееща се на вятъра. Като шалче.

Атиняни? Не мисля!!

Питат ме дали знам английски. Решавам, че сега ми е паднало да покажа гръбнак и да се проявя като опълченец на изначалната европейска християнска същина. И, с ехидната злост на прокуден от Родос на Малта преди даже да е вкусил османски локум кръстоносец, поклащам глава. Изгубили отведнъж доверие в хуманността на традиционното европейско гостоприемство мухаджирите застиват с отворена уста, и бавно се изгубват в нощта. Така е, като им липсва обща култура. Не, че и аз имам идея

в коя посока е гарата на гевгелийската железница,

ама те пък хич няма да я намерят, щом не знаят, че българите кимаме наобратно. За разлика от гърците, които на „да“-то „не“ казват.

Ама нали сега сме точно в Гърция?

Атина, Гърция

Да, ама не виждат ли, че съм застанал пред агенция за пътувания, на която надписите са само на кирилица. Виж – на съседната улица повечето надписи са на грузиница, но все пак има и по нещо с гръцки букви.

В тоя район на центъра на града съм попаднал съвсем случайно и се възползвам от възможността да го проуча и нощем, и денем. От едната страна на градинка с църквичка пакистанци играят (нещо като) волейбол. А от другата – кореняците атиняни пият котейли в тренди заведения, съревноваващи се по вайб и интериорен дизайн. Полицията се прозява при волейболистите, разчитайки да ѝ свърши смяната преди края на купона.

Атина, Гърция

Акропола го няма никакъв.

Сигурно си е легнал вече да спи.

На сутринта всички форми на стрийт-арт добиват цвят, плът и кръв, преливайки се една в други в общоградско добро настроение. Пакистанците се осъзнават за бангладешци и отварят зарзаватчийници, грузинците се разкудкудякват като на птичи пазар на тяхната улица отвъд арменската църква, българите се събират на по клюка с цигара в шкембеджийница Balkan, а кореняците атиняни разполагат ретро-куриози, артефакти и безделушки по тротоарите за неделния битпазар. Или пък внимателно проучват какво се предлага.

Избирам си за любимец антиквар-бакърджията, който предлага асортимент от купели за кръщенета до дистилатори за ципуро. А в

бар 100-те бири

се обърквам от коя нова островна вариация да започнеш (отг.: Хиоско живо пиво).

Жалко, че в София не я е стигнала Атина още по многоцветна декадентска артистичност. Но има потенциал! Затова, когато на другия ден на Халите брадати младежи с вид да са пристигнали току що от недалечния изток ме питат дали знам английски, не си играя на ребуси с кимане, ами направо им превеждам кое копче на машината за кафе пуска само топло мляко. Току-виж оказали доверие на изначалното европейско гостоприемство и останали да отворят зарзаватчйница. Или буда-бар.