С цифри към себепознание

Представете си свят, в който сте достигнали дебрите на себепознанието. Чудесно познавате и разбирате вкусовете си и взимате информирани решения на тяхна база. Освен това знаете с пълна точност какъв ефект ще имат различни ситуации и изживявания – можете да търсите конкретни неща, които да ви донесат желаното настроение и емоция. Как ви звучи?

Според мен възможността да оценяваш и измерваш нещата в живота си е едновременно чудесна и ужасяваща. Днес имаме какви ли не поводи да тестваме ефекта от quantified self философията. И на колкото и базово ниво да следя различни статистики за себе си, вече виждам интересни неща:

• През миналата седмица съм направила 104 916 крачки. От май насам нямам толкова успешна откъм движение седмица, така че съм доста горда!
• От началото на годината досега съм прочела малко над 8200 страници и общо 25 книги. Всъщност, годината е по-малко успешна от миналата, защото книгите са със средно по-нисък рейтинг. А може би просто ставам взискателна?
• Явно съм по-взискателна към книги, отколкото към филмите – в IMDb съм давала основно 7-9 рейтинги.
• Мога да ви кажа и че, за мое учудване, харесвам криминални сериали – те формират 7.3% от гледаното време, казва Trakt. За последната седмица обаче съм отделила към 6 часа за наваксване с различни епизоди – дали не е време да го намаля малко?
• И тъй като вечерният сериал върви с вино, мога да ви кажа, че явно съм голям фен на чилийски Карменер и червените вина на Централна Италия. Ами да, няма по-добро от тосканското!

Това е изключително базова информация – става ви ясно, ако си отделите поне 10 минути, за да чуете някоя от презентациите в канала на Quantified Self или видите най-новото в сайта им. Ако се загледате в данните, може да намерите наистина странни зависимости. Аз си харесах една презентация за това как цикълът те кара да харесваш 50 cent и да си купуваш червени дрехи. Логиката е налице, но без данни никога не бих се замислила дали всъщност хормоните влияят на музикалните ми предпочитания.

Огромна част от потенциала на следенето на количествена информация ще дойде с агрегация от страна на компаниите. Страхотен пример за това видях в блога на Jawbone, които показват как сънят и физическата активност влияят на настроението. Графиката показва, че сънят има по-голям ефект върху това как се чувстваме. Златната среда идва с около 8-9 часа сън и поне 4000 крачки. А колкото повече движение включваме в деня си, толкова по-малко време за сън е необходимо, за да се чувстваме добре:

Разбира се, няма как да прескочим дистопичните предсказания за общество управлявано само от цифри. Голяма е и темата за сигурността, в която не се чувствам компетентна да навлизам. Но повече плаши бъдещето, в което вече не разчитаме на собствените си спомени, а само на цифри и залагаме винаги на това, което предвижда big data, стигайки до края на непредвидените изживявания. Дали? И днес съществуват консервативни хора, които не опитват нови ястия и ходят на море винаги в един и същи хотел. А колкото повече знаеш за себе си, толкова по-вероятно е да откриваш нови неща, които ти допадат. За мен ползата е именно в това – да познавам по-добре вкусовете си и да мога да открия неща, които не съм си дала сметка, че харесвам. Затова мисля довечера да тествам някоя нова бутилка Карменер, пък ще видим какво ще се случи

Свързани новини: