Пенкьовци е пръснато на махали село в Краището. Административно се числи към община Трън, но е по-близо до Земен, а в миналото е било в Радомирска околия. Местните добре знаят и тачат църквата "Св. Петка", но и сред тях има такива, които не знаят, че на това място е имало манастир. За сметка на това в района е добре познато преданието, че за да бъде опазен от кощунствени посегателства, храмът е престоял години наред затрупан под могила от земя.

Историята на Пенкьовския манастир със затрупаната черква се корени в далечното минало. Кога точно е бил основан не се знае, но от исторически източници става ясно, че в периода 14-15 век е опустошен и изоставен. Смята се, че самото село е възникнало през втората половина на 13 век. Предание разказва, че по време на османската инвазия по тези земи се заселили трима братя – боляри, бегълци откъм Търново и сложили началото на три села – Пенкьовци, Докьовци и Одраница, а населението им дълго пазило самосъзнанието си за болярското потекло и даже не говорело на местното наречие, а по "купечки".

За някогашния манастир сега спомнят вековни дъбове и оцелялата черква. Храмът на света Петка е от по-късно време и се свързва с традиционно силния култ на местното население към светицата. В почти всяко населено място в района има предание, че тя лично е минавала и престоявала по тези места, макар това да не съвпада по време със същинското житие на света Петка Епиватска - Българска.


Местините разказват, че черквата е стояла дълги години затрупана под могила от пръст, за да бъде спасена от посегателства на злосторници. Един ден, когато в селото нямало живи хора, помнещи и знаещи за затрупаната черква, местен пастир забелязал, че една от козите му ближе нещо метално. Оказало се че това е кръстът от купола на старата черква. Хората я изровили от пръста , а в средата на 19 век пристроили кръгъл притвор, каквито се срещат само в този район на страната. Подобен има и пристроен към старата църква "Св. безсребреници Козма и Дамян" в Гигинския манастир. През същия период към югозападната фасада е изграден открит притвор. Към дървените колони са направени декоративни висящи аркади, характерни за архитектурата на този край. Стенописите са от 1867 г. и се приписват на македонския зограф Зиновия, но в храма има и по-стари фрагменти, някои от които покрити с дебел слой мазилка. 

През 20-те години на 20 век е вдигната камбанария от масивно дърво, дело на местен дърводелец, който е правил дограмите на царския дворец в София.
Близо до църквата има стара двуетажна сграда с няколко стаи, където е имало килийно училище, а по-късно и местни младежи са били обучавани за духовници. Запазени са свидетелства, че тук четири години до 1856 г. е учил изтъкнатият български възрожденски духовник, просветен деец и революционер архимандрит Зиновий Поппетров, родом от близкото село Враня стена.

По-малко е известно обаче е , че в село Пенкьовци е служил като свещеник св. Софроний Софийски. По сведения на българския книжовник от средните векове поп Пею, подгонен от турско насилие, енорийският свещеник на село Пенкьовци Стефан избягал в София със жена си. По това време по тези места са вилнели черкези и по преданията те са опожарили черквата „Св. Николай”, чиито руини сега са между вековни дървета в селското гробище.
Поп Стефан по-късно забегнал чак във Влашко при великия влашки войвода Радул. Там жена му починала и той приел монашество с името Софроний. Подир смъртта на войводата Радул калугерът се завърнал отсам Дунава в родината си и се поселил в манастир близо до Русе. Смята се, че това е бил Бесарбовския манастир, въздигнат в последните години, кагото Русенски митрополит беше настоящият български патриарх Неофит. Там монахът Софроний се подвизавал с пост, молитва, труд и милостиня. В житието му се разказва как дяволът не изтърпял неговите монашески подвизи и настроил против него един манастирски слуга, който го ударил с брадва по главата и така го лишил от живот. Три години по-късно Софроний се явил на живеещите в манастира, които изпълнили неговото внушение, разкопали гроба му и намерили мощите му нетленни и благоуханни. Те ги поставили в ковчег за всеобщо поклонение. Предполага се, че преподобни Софроний е живял през втората половина на ХV век и началото на ХVІ век, към второто десетилетие на който трябва да е пострадал. Българската православна църква почита паметта му на 28 май, а за година на неговото успение е приета 1515 г. и миналата година в негова памет имаше архиерейска богослужба, възглавена от Браницкия епископ Григорий. Предполага се, че понастоящем мощите на св. Софроний софийски са в сръбски манастир.


Името на светията при монашеското си пострижение е получил и калугерът, който сега бие камбаната в Пенкьовци. Отец Софроний се подвизава на това благодатно място от няколко години и в пост и молитва пребъдва в монашеското си старание за общение с Бога. В неговите трудове по грижата за манастира му помагат местни благочестиви хора и бизнесмени с корени от селото.

Близо до входа към църковния двор се издига вековен дъб, за който се смята, че е на повече от 800 години, а негов побратим се издига до сградата на някогашното училище, просъществувало като прогимназия до 60-те години на миналия век. Под него местните се събират на традиционен събор през юни. Вековните дървета също се радват на внимание, защото има хора, които идват при тях от години, за да "черпят" енергия, обгръщайки ги, но и за да проумеят, че благодатта на това място е от Бога.