De Profundis: ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ – ЧЕТВЪРТОТО БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ ИЛИ КАК ДА ОЧИСТИМ ВМИРИСАНАТА РИБА ОТКЪМ ГЛАВАТА

10/30/16 11:04
(http://asenov2007.wordpress.com/)

De Profundis: ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ – ЧЕТВЪРТОТО БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ ИЛИ КАК ДА ОЧИСТИМ ВМИРИСАНАТА РИБА ОТКЪМ ГЛАВАТА

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/85302-de-profundisizborite-chetvartoto-balgarsko-vazrazhdane-ili-kak-da-ochistim-vmirisanata-riba-otkam-glavata.html

Слава, Богу, вече реших за кого ще гласувам, граждани! А ще кажа и на вас.

Досега почти винаги съм гласувал с отвращение, но сега ще отида до урните с хладен ум, чисто сърце и песен на уста, за да подкрепя най-светлия и достоен кандидат за президент български, който някога сме имали – Йорданка Колева.

Пред нея всички останали бледнеят. Убеден съм, че дори ако Митю Пищова я срещне в дебат, само ще зяпа насреща ѝ като риба и ще преглъща на сухо от завист. Но с право. Като чух за талантите на тази жена, за подвизите, вече сътворени и за онези, които е намерена да сътвори, щом застане начело на държавата, възгордях се, че съм българин. Така, де, не може всички да сме прости и слепи, трябва да има и някой, който да е поне с едно око, за да ни води.

И как скромно се държи президент Колева, забелязвате ли? Никой не е чувал за нея, не е давала напоителни интервюта по жълтите медии, не е теквала в къщите ни през разни ВИП-ове, Брадър-и и прочие телевизионни крокозъбели, не се хвали в автобиография с покорените чутовни върхове на живота. Така правят онези, дето всъщност не могат да ѝ стъпят на малкия пръст – пък тя трещи от скромност, въпреки че всъщност е човек, дето досега трябваше да има поне два Нобела – за политика и за медицина. Може би дори три – ако прибавим и един за блестящ ум. Същинска многопластова, възрожденска личност е тази Йорданка Колева!

Но като споменах Възраждане, сетих се, че май ни предстои да преглътнем още един пореден опит за реализацията му. Да, точно за необходимостта от ново Възраждане говори онзи ден в Русе евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки, а, доколкото се разбра, гарант за него ще бъде великият кандидат-президент Красимир Каракачанов, стига само да стане президент.

Честно казано, цялата работа с досегашните български Възраждания е малко оплетена, граждани, та има нужда от известни разяснения. Първият важен въпрос е дали изобщо ние, българите, сме имали нещо, което може да се нарече Ренесанс.

Няма да ви занимавам с Проторенесанса, ще ни се завие свят да гледаме толкова назад във времето. Но се смята, че същинският Ранен Ренесанс започва към 1420 година в Италия с Брунелески, Алберти, Мазачо, Донатело. Тогава ние току-що сме покорени от османците и не ни е до културни революции. От Италия духовният порив се прехвърля на Север и завладява Западна Европа, а през XVII век всичко уж свършва, но някак без да свърши – просто Възраждането прелива във Век на Просвещението.

За ориентир къде е границата може да се приеме например датата 23 април 1616. На този ден, както се твърди за по-красиво и митологично, едновременно са погребани двама от най-великите гении на човечеството – Шекспир и Сервантес. А през това време в България…..ами никакво Възраждане не става, бъркаме си в носа, господа офицери.

Най-близкото до нас нещо, свързано с идеята за духовен подем тогава е фактът, че през 1601 година се появява книгата „Царството на славяните”. Тя обаче не е писана от българин, а от Мавро Орбини, хърватин и бенедиктински монах. В нея България е просто географска област, населена с част от южните славяни. Отделна тема е колко българи са я прочели и какво от това. Бавно но славно, стигаме до 1762-ра. Когато на Запад просвещенският XVIII век се кани да се превърне в индустриалния XIX, тук се появява Паисиевата „История славяноболгарская”, което се приема за начало на нашето Възраждане. Помните ли – това е книжката, която храбрите агенти на ДС откраднаха от Атон при комунизма, а после, вече при демокрацията, се наложи посраменият български народ да я върне на истинския собственик. Но важното е друго – когато това книжле с полуграмотни компилации за българите и тяхната история се появява като някаква голяма уж духовна светлина по нашите земи, във Франция Дидро, Д Аламбер, Монтескьо, Волтер и другите са издали вече над 10 тома от прочутата си Енциклопедия. Тоест, не само във времето е разликата между европейския и българския Ренесанс. Огромна е тя в качеството и дълбочината на движението, в обхвата му и вторичните ефекти от него.

Няма да теоретизирам, само ще цитирам две базисни определения. Първото се отнася до Западна Европа: „Основните характеристики на културното развитие през Ренесанса са връщането към ценности и форми на гръцката и римската Античност, в литературата, философията, науката и най-вече в изкуството и архитектурата, развитието на линейната перспектива и постепенното реформиране на образователната система”.

Второто е за България: „Възраждането е процес в който българите се осъзнават като народ и започват да отстояват своите права и стремежи да станат равни на другите европейски народи и да се превърнат в нация.”

Нали схващате фундаменталната разлика?

Извинете за този дълъг екскурс, но трябваше да обясня защо е резонен въпросът дали наистина сме имали нещо, което спокойно може да се нарече Ренесанс. Да не говорим пък за необходимостта от изясняване на факта, че със сигурност никога не сме стигали до неговото пряко продължение – Просвещението. Така, де, ако ще броим килийните училища за меродавна образователна институция, мъдростта на Иванчо Йотата за наука и сляпото русофилство на Мичо Бейзадето за политическа философия, простете, ама няма как да стане – на фона на университетите в Болоня и Париж, на фона на Нютон и Галилей, на Макиавели и Хобс.

Друг проблем с българското Възраждане е, че то, ако все пак приемем, че е станало веднъж през XVIII–XIX век, се реализира уж за втори път под формата на тъй наречения „възродителен процес”, голямото престъпление на тоталитарния режим и БКП срещу турците в България, което и до днес ни храни с горчиви плодове, състоящи се както от ДПС, така и от ордите „български националисти”.

Трето възраждане имаме вече при президента Георги Първанов, познат още като агент Гоце. Тоест, както става всичко при него – нямаме, но за малко щяхме да имаме, само ако бяхме послушали призивите му да се прегърнем с него и да го направим. Обаче и Първанов броим за истинска ренесансова личност, нали? Даже някои могат да се излъжат сега и да гласуват за неговия пророк Калфин.

В интерес на истината, трябва да кажа с благодарност, че Калфин досега не съм го чул да се бута в темата, за разлика от ВМРО.

Ама какво им става на тия хора, бе, граждани, държат се за думата Възраждане като за сламка. Или по-скоро – като за примка, метната на врата ни, с която да ни теглят надолу към килийното училище. Самото слово ли им звучи много патриотично, кой знае.

Явно обаче и те не си дават сметка какво точно означава Възраждане и най-вече – как се прави то. Защото за да се направи Ренесанс, са необходими три неща – пари, много пари и умни хора. Или поне такива, които искат да бъдат умни и работят целенасочено, за да поумнеят.

Откъде ще се вземат тези три неща в България в днешно време, тъй наречените „патриоти” не казват. Но може пък и да не знаят, а само да си дрънкат вдъхновяващи простия народ слова с чисто предизборна цел.

Обаче се обзалагам, че дори ВМРО да не знаят, кандидатът на БСП Румен Радев знае прекрасно откъде могат да се вземат в България пари. А също и много пари.

Не слушайте обаче внушенията му, че те ще дойдат откъм братска Русия, стига само ние да навием гадните европейци да свалят санкциите срещу нея. Това той го казва за омайване на споменатите вече прости и слепи. А иначе е достатъчно само да се хванат за краката, да се обърнат с главата надолу и енергично да се изтръскат редица хора, нагазили дълбоко в калните недра на тъй наречения български преход. Парите сами ще паднат от джобовете им и Радев няма как да не знае това. Ако не знае, да пита Корнелия Нинова, тя ще му каже. А ако не му каже, да вземе да изтръска самата нея, за да провери.

Виж, откъде ще дойдат умните хора, за да се направи поредният български Ренесанс, вече наистина е въпрос с повишена трудност. Засега наоколо аз виждам само един такъв човек и той се казва Йорданка Колева. Нали ви казах – непременно ще гласувам за нея на президентските избори.

Защото ако е истина, че рибата се вмирисва откъм главата, пак оттам трябва да започне и да се очиства вонята.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com