De Profundis: КРОТКА БЪЛГАРСКА ПРЕДИЗБОРНА КАМПАНИЯ НА ФОНА НА МИРОЛЮБИВ РУСКИ ТЕРОРИЗЪМ

11/02/16 11:41
(http://asenov2007.wordpress.com/)

De Profundis: КРОТКА БЪЛГАРСКА ПРЕДИЗБОРНА КАМПАНИЯ НА ФОНА НА МИРОЛЮБИВ РУСКИ ТЕРОРИЗЪМ

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/85568-de-profundis-krotka-balgarska-predizborna-bitka-na-fona-na-mirolyubiv-ruski-terorizam.html

Малко ми писна от президентски избори, граждани, особено от такива с предизвестен първи тур и участници, дето един свестен компромат не могат да си спретнат. Или не щат да си спретнат от благоприличие, знам ли. С две думи – държат се като изтървани от института за благородни девици и развалят удоволствието на кибиците, които пък не искат да залагат все на куци и слепи коне.

Ето, например от БСП толкова истински неща знаят за кандидата на ДПС Пламен Орешарски и можеха да ги споделят с нас, широките народни маси. Даже бяха длъжни да ги споделят – но си траят. Единственото обяснение е, че те си траят, за да си трае и той. Щото вероятно и той знае толкова истински неща за тях, че ако вземе да ги споделя…..

А тъй наречените „националисти”? Как братски само се прегърнаха смъртните доскоро врагове Симеонов и Сидеров, щом им замириса на кинти и власт. Или щом върховното началство реши, че е време за тази повторна тяхна прегръдка, с оглед да не бъде изтървана нишата на българския патриотизъм, който всъщност е руски. Нали се сещате, също като в онази прочута табела от времето на комунизма: „Днес турското кафе е виетнамско”.

Скучно е, това вече сме го живели. Затова смятам да зарежа изборите и да се огледам в българските околности, където се случват наистина важните за бъдещия ни президент неща. Е, явно не чак дотам важни, че някой от кандидатите днес да ги коментира – но достатъчно важни, за да бъде принуден да ги коментира утре, когато ни се изсипят като камъни върху главите, докато той е президент.

Да ви попитам например знаете ли що е то Черна гора и каква е нейната връзка с България? Не, бе, не е гора в Родопите, където смели партизани са избили някакви фашисти след 9 септември, без даже да потърсят братска помощ от окупационните руски войски. Малко по-различно е, макар че в историята, която следва, руснаците все пак участват активно.

Черна гора е държава в Западните Балкани, която през 2012 година започна преговори за членство в ЕС, а тази година подписа протокол за присъединяване към НАТО и от 2017-та става пълноправен член на Алианса. С други думи – тя е не само наш балкански съсед, но европейски и натовски партньор, тоест, събитията там пряко ни засягат.

А събитията – ако не сте чули, да ви кажа – са свързани с осуетения от черногорски и сръбски тайни служби опит за руски преврат. Като пилци бяха изловени членовете на руско-сръбска терористична банда от около 60 души, подготвяла безредици и сваляне на законната власт в Подгорица, включително отвличане на премиера Мило Джуканович. А когато работата се размириса съвсем пък, внезапно бе предотвратен и сериозен опит за атентат срещу сръбския премиер Вучич, който си позволи да издаде руската чета…..

Така, де сюжет с голяма динамика, нищо чудно утре да го видим като третокласен американски екшън. Но пък е нормално да не чуете за цялата тази пукотевица, защото българските медии много скромно я отразиха – твърде скромно, като се има предвид миролюбивата роля на Русия в нея. Да, в съвременния свят тероризмът от никакъв вид и калибър не се оценява като миролюбив акт, но това са предразсъдъци, внушени от гадните западняци.

Всъщност руският тероризъм винаги е бил миролюбив, справедлив и човеколюбив. Дали той е прикрит като палестински, кубински, либийски, ирански, дали по-общо като ислямски, червен ляв или черен десен, дали го реализира редовна руска армия в Грузия и Чечня, малки зелени човечета в Крим или неизвестен стрелец срещу мирни хора на Майдана в Киев, все тая – важното е, че руснаците са винаги невинни и винаги печелят. Ако не фактически, то поне пропагандно.

Та и сега в Черна гора. Много усилия и пари хвърлиха напоследък руските служби, за да отклонят страната от западната орбита, да построят там адриатическа военно-морска база и като цяло – да я превърнат в плацдарм за мощно влияние из целите Балкани, срещу ЕС и НАТО. Имоти и политици купуваха, легалния бизнес завзеха, нелегалния, който всъщност създадоха заедно с местните ченгета и бандити, го разшириха и задълбочиха…..

Това да ви прилича на нещо? Или на някой? Или на някъде? Ако не се сетите от три опита, че ви прилича на нашата любима родна България, значи имате нужда от временно настаняване в ГУЛАГ, за да ви се проясни мозъкът.

Обаче на руснаците не им се получи – черногорците все пак отказаха истинските руски прелести за сметка на западните фалшиви ценности. Е, как храбрите руски спецнази да не се втурнат да им осигурят преврат…..

Да, обаче работата се обърка тотално. Тъкмо руският президент Владимир Путин пред тъй наречения Международен дискусионен клуб „Валдай” заяви, че „тези, които използват терористи за прокарване на интересите си, винаги губят” и работата в Црна Гора се развоня, а Русия, която се опита да използва терористи, загуби.

Но стана и още по-лошо, защото се оказа, че дори верните на Русия сръбски специални служби се засрамиха от наглостта на руснаците и, като не пожелаха да бъдат пачавра за мръсните им ръце, намесиха се в полза на мирните, демократично и проевропейски настроени жители на Черна гора. А това да ви прилича на нещо? Ами разбираемо е, че на нищо не ви прилича. Не е дежа вю, вече видяно, защото ние, в България, никога не сме виждали чак толкова гадна русофобска проява от страна на нашите смели и компетентни по руско направление ченгета. И се обзалагам, че няма да видим – поне не в обозримо бъдеще.

Може би затова и никой от кандидат-президентите ни не коментира темата – щото в Черна гора руските преврати може и да не успяват да се реализират, но в България няма как да не успеят. За сметка на България, руските козни минават все по-малко по света. Според една от последните добри новини, Русия вече не е в състава на Съвета на ООН за човешките права. Трябва да се натърти с облекчение – „най-после” не е в този Съвет. Защото, нали се сещате – страна, в която демокрация, Европа и гей са мръсни думи; в която да си правозащитник не е забранено, но е убийствено опасно; в която искането на майките да погребат синове, загинали в мръсната война на Кремъл в Украйна, е идеологическа диверсия на Запада; в която слагат паметни плочи за строителите та ГУЛАГ и окачат икони с ликовете на Путин и Сталин в църквите, страна, която безогледно избива от въздуха цивилни граждани в Алепо – такава страна няма как да е на „ти” с човешките права дотолкова, че да дава акъл на другите как да ги спазват. Цинично звучи, както и да го погледнеш.

Не разбрах обаче само едно нещо от последните събития – защо когато руската морска ескадра неотдавна се насочи към Сирия, Англия, Франция и Щатите не затвориха Ламанша, а и целия Атлантик, за ремонт. Нали всички сме сигурни в едно – по-лесно би било да не пуснеш руснаците в Средиземно море, отколкото после да се опитваш да ги вадиш оттам. Нали знаете, те са като репей – щом се доберат до нещо, няма пускане, учените по техен модел са измислили велкрото.

Ако не знаете за тази им особеност пък, питайте нас, в България, ще ви разкажем. Само че не питайте точно сегашните ни кандидат-президенти, че ще им развалите рахатя от кротката и добросърдечна предизборна битка, която си водят.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com