11/07/16 13:05
(http://ivo.bg/)

Четвърт милион граждани все пак застанаха зад прозападна политическа платформа срещу руската намеса в България

Два пъти повече са подадените гласове за Трайчо Трайчев от живеещите в чужбина българи спрямо спечелените от него проценти в България. Ето класацията на ЦИК по-малко от ден след кая на изборния процес.

“25.37% от българите в чужбина са гласували за кандидатите на ГЕРБ за президент и вицепрезидент Цецка Цачева и вицеадмирал Пламен Манушев. На второ място са ген. Румен Радев и Илияна Йотова с 15.97%.

Това показват данните на Централната избирателна комисия при 68.10% обработени протоколи.

Двойката на ДПС Пламен Орешарски и Данаил Папазов има 13.08%.

12.78% е подкрепата за кандидатите на Реформаторите Трайчо Трайков и Съби Събев.

Красимир Каракачанов и Явор Нотев вземат 11.23% от вота зад граница.

Веселин Марешки и Петър Петров са получили 6.38%.

Ивайло Калфин и Любомир Халачев имат 3.02%.

1.82% е резултатът на Татяна Дончева и Минчо Спасов.”

Като се вижда, младите, дейните и съответно повлияните от средата в света на успелите държави, към които се ориентира българската емиграция, дават приоритет на Трайков пред Каракачанов и Марешки, които мобилизират в България в своя подкрепа (съзнателно) подплашениете от несъществуваща емигрантска вълна и подкупваните с по-евтин бензин от доста време насам гласоподаватели.

Този факт има символично значение , макар на пръв поглед на фона на високите проценти на ДПС в Турция, както и на привържениците на статуквото, гласували за Цачева, може да бъде наречен “спорен успех”. И все пак…

Няма да се присъединявам към политиците, които обичат йзуитски да описват загубите (си) като победи. Оставям това на политсчетоводителите като Бойко Борисов, който днес обяви партията си за победител защото Цачева е партиен кандидат, докато Радев не бил такъв. Това е буквален преразказ на вица за участника в състезие по двойки, който не бил загубил, а само останал втори.

За отбелязване е, че буквално от нищото ( защото Трайчо Трайков няма партийна биография) на политическия небосклон се появи нова личност в дясното пространство и с нея отсега нататък ще се съобразяват архитектите на трансграничните търговските споразумения в рамките на размитите граници между власт и опозиция, когато се опитват да сключат някоя поредна изгодна за петата колона на Москва сделка.

Това, което Трайков постигна от раз, щеше вероятно да е далеч, далеч по-впечатляващо, ако личната му позиция и смелото й споделяне от генерала от резерва Съби Събев беше изгряла като общо мнение на Реформаторския блок поне от година насам. Каква ти година, поне веднъж преди появата на Трайков в това качество да бяха заявили подобна яснота!

Нито веднъж раздираните от противоречия реформатори не са посочвали толкова открито големия противник на българската демокрация и прозападна ориентация, както това многократно направи Трайков за последните няколко седмици.

По мое скромно убеждение, без внасянето на такава яснота по тази мътна тема ( дано да не става никога и кървава в Източна България, примерно, както е в Източна Украйна), резултатът на двойката Трайков- Събев щеше да е далеч по-нисък. Близо четвърт милион избиратели обаче показаха, че мислят като тях.

Няма как тези гласоподаватели да не са “забелязали” акцентът върху руската опасност, поставен от Трайков и Събев. Двамата се постараха да го направят видим за всеки, който се интересува от техните приоритети така, както НИКОЙ български политик или партия не бяха се осмелявали досега в рамките на предизборна кампания ( ако не броим отделни изявления на президента Плевнелиев, за които той не получи колективната подкрепа на Реформаторите, а само си навлече личната злоба на премиера Борисов като реакция).

Впрочем, като споменах Плевнелиев, Трайков направи крачка пред него по темата за необходимостта съветската монументална символика да бъде преместена – например  тази, която стърчи в центъра на българската столица. Нещо, което, изпадналият в пълно обкръжение пред настъплението на московската пета колона срещу него, Плевнелив не можа или не пожела да направи по сходен начин за 4 години.

Четвърт милион българи, гласували за недвусмислената прозападна позиция на Трайков и Събев, и срещу настъплението на кремълската пета колона  – това е армия от граждани, която превъзхожда въоръжените сили на България, които ще оглави скоро победителят от руския кастинг за президент у нас. Ако преди, когато президентът Плевнелиев все пак беше противововес на проруския превес в българската политика ( т.е. западните медии имаха възможността да сочат изключението Плевнелиев като доказателство за мъждукащия евроатлантизъм в управлението на България), то сега, когато и президентската институция попада в лапите на руската мечка, необходимостта от обединение на ясна прозападна основа в рамките на нов политически субект, различен от хибридната партия ГЕРБ и нейния властови сателит РБ, става още по-наложителна.

Нямам представа дали новият фактор Трайчо Трайков ще подкрепи нов политически прозападен проект, какъвто на практика днес лансира категорично Радан Кънев. Направи го в отговор на журналистически въпрос, дали ще има такъв проект със следната изчерпателност: “естествено”.

Естествено би било  обаче Трайков и Събев да станат част от него, след като изгориха мостовете към каквато и да било форма на компромис с петата колона и дори към тихото пристанище на свадливото реформаторско семейство, което генерира повече раздори и противоречия, отколкото вероятност да отговори на очакванията на прозападните българи да намерят в негово лице защитник на евроатлантическата ориентация на България с нещо повече от общи приказки, каквито каканижат също близнаците Цачева и Радев.

 

Share on Facebook

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване