(Епи)центърът за бежанци

Голямо учудване и справедлив гняв във връзка със сбъднатите черни пророчества за лошите новини, свързани с бежанците, изригнаха във връзка с бунта на мигранти в бежанския център в Харманли. Сякаш можеше да се очаква нещо друго след като 3000 души, разхождащи се на свобода до вчера, изведнъж бяха затапени по доказано измислен повод в бутилката, от която изригна духа на недоволството.

Не е задължително човек да е прочел всичките 510 страници на обемистия труд “Маси и власт” на Елиас Канети, за да знае, че струпването на големи маса хора, дори и в по-малко мизерни условия, вещае неминуеми сътресения, ако те не бъдат “профилактирани” ( както се изразяват полицаите по отношение на вникването в проблемите на хората, грижите за тях и за предотвратяването на събития, от рода на гневния изблик на мигрантите в Харманли).

Вината на онези, вандализирали държавната собственост и нападали с камъни полицаи, е ясна. Защо обаче подстрекателите, за които говорят официалните лица, са постигнали успеха си в подстрекаването на достатъчно голяма част от скупчените на едно място 3000 души, за да ги превърне в действителна заплаха за обществения ред и в живо потвърждение на това колко хубаво би било да ги застрелваме още на границата, каквито предложения се чуват не само в анонимните писания по форумите, но и от телевизионните екрани?

След дъжда от камъни властите нахлупиха качулката на закъснялото разследване, което да установи екстремистите, превръщайки вероятно и други в такива след побоя над мигранти, за който вече има доста свидетелства, че полицаите са нанесли безразборно.

Всяко дете помни до края на живота си несправедливото наказание, пише Елиас Канети. Но кой да ти чете предупрежденията тъкмо на разни “либералчета”!

Това с “раздаването на справедливост” без оглед на конкретната вина е феномен , известен в многодетните семейства с авторитарни родители, които нахлуват в стаята и разпределят равномерно шамарите между подрастващите без оглед на това кой е предизвикал сбиването и шумната свада.

Въпросът е обаче има ли някой за бой сред онези, които нагнетиха с действията и бездействието си положението в един град, в който бунтът започна като мирна демонстрация на разтревожените от дезинформацията за “краставите бежанци” български граждани. Начело на този цивилизован по форма протест стоеше нецивилизованият лозунг “България за българите”, но не забелязах някой да се противопоставя на това обобщение, познато на целия свят със своя оригинал “Германия за германците” от 30-те години на миналия век.

Ефектът от сбъднатите предсказания ( макар и далеч от виденията за убийства, изнасилвания и прочее мигрантски ужаси) е видим в радостта на вестоносците на лоши новини, заложили на винаги печелившата политика да обещаваш бедствия, за да можеш да застанеш в позата на прозорливия, гриживния и отговорния спрямо онези, които се опитват плахо да разсейват страховете в обществото. Никой не се сърди на обещаващите беди, ако такива не се случат, но всеки, които им се е противопоставял, е обречен на заклеймяване сега от тържествуващите защитници на “твърдите мерки” срещу “бежанската напаст”.

На хранилката на черните прогнози има голямо струпване на маса народ измежду публично говорещите по темата, докато на обратната страна малцинството е от порядъка на пренебрежимо малка групичка “либералчета”. И въпреки този явен дисбаланс малцинството, което ни най-малко не може да повлияе на общественото мнение, камо ли пък на решенията на властта, е подложено на злобен присмех и обвинявано едва ли не като причинител на бунта в Харманли.

Силите на доброто у нас са онези, които вещаят зло, а злото се олицетворява от малцината, осмеляващите се да се съмняват в неговата неизбежност. Добрите пророци на злини ни предупреждават загрижено какви злочестия ни очакват и колчем такива се случат, те плъзват навсякъде да събират аплодисменти.

Тожва е стар религиозен номер за управление на масите от шамани и владетели ( на определящия в една демокрация ресурс, като общественото мнение и доверието в конкретни публични дейци). Тук нищо старо не сме забравили, а новото посрещаме със скептицизма на обитатели на европейската провинция на границата с Евразия.

Share on Facebook

Share on Facebook

Прочети цялата новина http://ivo.bg/2016/11/25/%d0%b5%d0%bf%d0%b8%d1%86%d0%b5%d0%bd%d1%82%d1%8a%d1%80%d1%8a%d1%82-%d0%b7%d0%b0-%d0%b1%d0%b5%d0%b6%d0%b0%d0%bd%d1%86%d0%b8/

Свързани новини: