ЧЕСТИТА КОЛЕДА И ПАРЛАМЕНТЪТ ДА ЗАСПИВА, ЗА ДА НЕ НАПРАВИ НЯКОЯ ГЛУПОСТ С ИЗБОРНИТЕ ЗАКОНИ

11/25/16 06:51
(http://asenov2007.wordpress.com/)

ЧЕСТИТА КОЛЕДА И ПАРЛАМЕНТЪТ ДА ЗАСПИВА, ЗА ДА НЕ НАПРАВИ НЯКОЯ ГЛУПОСТ С ИЗБОРНИТЕ ЗАКОНИ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Президентските избори показаха силно разместване на политическите пластове в България и бяха последвани от оставка на правителството. Сега, сякаш като прелюдия към истинската политическа криза, се появиха и редица неясноти около избора на ново правителство и дейността на стария парламент. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, кой управлява в момента България?

– Не е много ясно, Фили. Формално погледнато, би трябвало да е кабинетът в оставка. Но през последните дни премиерът се появява публично много по-рядко, отколкото досега, на някои министри бяха повдигнати обвинения от прокуратурата, а други бяха разпитвани. Към това се добавя и неяснотата по въпроса ще има ли все пак служебен кабинет или сегашният ще трябва да работи до края на януари. Така че атмосферата изглежда тягостна и едва ли на някой министър му е до реални решения по важни държавни въпроси.

– Защо казваш, че правителството на Бойко Борисов, въпреки оставката, може да остане до края на януари?

– Не го казвам точно аз, Фили, това е просто следствие от сложните неясноти, свързани с конституционните регламенти. Да започнем оттам, че по Конституция в последните три месеца от мандата президентът не може да разпусне Парламента и да насрочи нови избори. Това може да направи само новоизбраният президент, но след официалното си встъпване в длъжност, тоест, в края на януари. И тук е големият въпрос – може ли сега президентът да назначи служебно правителство на мястото на подалото оставка или не може, след като, пак по Конституция, главната цел и основната функция на служебния кабинет е подготовката и провеждането на следващите избори. Според социологът Татяна Буруджиева например „създаването на служебно правителство, без да има дата за избори, може дори да е противоконституционно”.

– А така ли е, какво казва Конституционният съд?

– Конституционният съд бе веднага попитан от президента Росен Плевнелиев, но той, общо взето каза – оправяйте се. Съдът дори не разгледа официално въпроса, а го върна с довода, че Конституцията е ясна – държавният глава има право да назначи служебен кабинет, но няма право да разпусне Парламента и да насрочи избори. Което всъщност пак ни връща към проблема – защо да си играем на служебно правителство, след като то няма да работи за избори, а другите функции по управлението за два месеца могат да се изпълняват и от действащия кабинет, нищо, че е в оставка.

– Какъв е изходът и какво се прави в момента?

– Първо да кажа, Фили, че президентът Росен Плевнелиев явно добре разбира капана, в който може да бъде вкаран, затова продължава да настоява, че този Парламент не е изчерпан и продължава с опитите да състави второ правителство в неговите рамки. В момента той провежда консултации за това с парламентарно представените партии, въпреки че основните политически сили – ГЕРБ, БСП, а също и ДПС, вече отхвърлиха тази възможност. Според тях нещата стоят обратно и е изчерпан потенциалът не само на сегашното правителство, но и на 43-то Народно събрание, затова те заявиха, че ще върнат мандата веднага, щом го получат.

– Това значи ли, че тези партии няма да участват изобщо в състава на едно евентуално преходно правителство или просто – че няма да вземат мандата и да харчат ресурс за съставянето му, но биха могли да го подкрепят?

– Тук вече има редица неясноти. Говори се усилено за възможността например някоя от по-малките формации като тъй нареченият Патриотичен фронт или Реформаторският блок, да вземат мандата, но да съставят правителство с участието и парламентарната подкрепа на някоя или някои от „големите” партии. На консултациите с Плевнелиев бе изразена такава готовност. От ПФ например казаха, че са готови, ако получат мандат, да запазят сегашното правителство, само че с друг премиер, без Борисов. Има също възможност някоя от малките партии да вземе мандата, да го държи една седмица, както е по закон, но да използва това време просто за предизборна агитация. А накрая да върне мандата с последния агитационен аргумент – въпреки неистовите си усилия не успяхме, защото останалите партии не са национално отговорни и не мислят като нас за доброто на страната в този тежък момент.

– Пламен, но след като основните политически сили смятат за изчерпано самото 43-то Народно събрание, то каква стойност ще имат решенията му, взети оттук нататък?

– Големи разногласия има по това, Фили. В първия момент например се появи въпросът може ли този Парламент да приеме адекватен бюджет. Защото, да, ГЕРБ внесе проект, но на изборите се видя, че почти всички останали партии са срещу политиката на ГЕРБ. Все пак бюджетът тръгна и вероятно ще се приеме без големи залитания в популизъм. От ПФ например настояха да се вдигне минималната пенсия на 300 лева, почти двойно. БСП пък поиска плоският данък от 10 на сто да се замени със стръмна подоходна скала. Нищо, че такава вече сме имали и се знае, че тя не удря богатите за сметка на бедните, както твърдят социалистите, а само намалява събираемостта на бюджетните приходи и подпомага сивия сектор в икономиката. Още по-спорен обаче е въпросът дали този Парламент е достатъчно легитимен, за да прави сложните промени в изборните закони, обект на проведения паралелно с президентските избори национален референдум. Според конституционните правила, предложените три промени не трябва задължително да се одобрят, но задължително трябва да бъдат разгледани от Народното събрание. Поддръжниците им са гръмогласни и усилено спекулират, че те трябва да се приемат непременно и спешно, още преди следващите избори, защото народът се е произнесъл така. Да оставим настрани въпроса, че подкрепата на 2.5 милиона души, колкото и да е сериозна, че може да се нарича всенародна, след като липсват гласовете на останалите 4.5 милиона. По-важното обаче е твърде спорният характер на промените и твърде малкото време за мислене, с което разполага този Парламент. Как например ще се претеглят аргументите за и против въвеждането на една изцяло мажоритарната система за избор на народни представители, след като никъде по света, макар да има около 300 различни форми на мажоритарна система, няма точно такава, каквато се предлага. А на мен поне не ми се струва много редно, Фили, да измисляме студената вода, след като всички други са измислили вече топлата. Но дори да бъде одобрена тази промяна – как си представяме, че тя ще проработи, след като за реалното ѝ въвеждане са необходими много сложни технически и административни промени в сегашния модел на гласуване, промени, които сами по себе си могат да отнемат месеци. С други думи, Фили, цялата бъдеща работа на този Парламент май изглежда като нещо, което предстои да бъде домъкнато от котката – така че, смятам аз, най-добре е той да пожелае отсега Честита Коледа на всички български граждани и да изкара един дълбок зимен сън до края на януари, когато ще бъде най-после разпуснат.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com