Живак – когато градусът на емоциите скача

Моноспектаклите са отделна категория представления. Те се подчиняват на други механики и изискват един различен тип актьори. На Димитър Живков моноспектакълът му седи добре – видимо е в „Живак“.

Честно казано, избягвам постановки, които се водят комедии. Обикновено попадам на прост хумор, евтини шеги и твърде малко смисъл. Но позитивните отзиви от приятели и спечеленият Аскеер за дебют ми вдъхнаха достатъчно доверие, за да се отправя към Нов театър НДК и да вляза в тази история.

Здравко Димитров е преуспял бизнесмен. Той успешно е оставил далеч зад себе си селото и родния си северозападен край. Построил е бизнес. Постигнал е нещо с живота си. Но идва един момент, в който миналото го застига. На повърхността изплува онзи енергичен, луд и млад Здравко, непокорен пред старшината, готов да реши проблеми, непримирим пред местните закостенели лелки.

Три истории ни показват три момента от миналото. Броят на героите в тях според мен е над човешките възможности – но Димитър Живков ме обори успешно. Той с лекота скача от роля в роля, превръща се в млад и свит поет, пиян поп, сприхава бабка и какво ли още не. И всичко това без помощта на богат реквизит – сцената е постна, обрана, на помощ идват само два стола и едно огледало. Те са напълно достатъчни за актьора, който успява дори да играе различни роли от двете страни на облегалката на стола, като единият му крак нервно подскача, а другият е напълно спокоен.

„Живак“ може и да се определя като комедия, но за мен най-ценни са моментите, които те хващат за гърлото. Не ме е срам да си призная, че даже си поплаках. В един момент можеш да се превиваш от смях, а в следващия да притихнеш с тъга – и това е особено ценен ефект.

Единственото, което не ми допадна, е твърде равният ритъм в смяната на емоциите и времето. Трите истории следват еднаква формула: забавна история с тъжна нотка в края и връщане в днешния ден при бизнесмена Здравко. До третия такъв цикъл вече се уморяваш и разсейваш. Бих обрала и малко от твърде дългите забавни сцени – но тук по-скоро говори личното ми мнение, докато интересът на масовата публика е различен.

Частен театър се прави трудно, но Credi Arte, Димитър Живков и останалата част от екипа на „Живак“ (режисьор Димитър Стефанов, сценография Димитър Димитров, музика Мартин Каров) просто успяват. Показва го не само Аскеерът, но и фактът, че постановката вече е играна над 100 пъти и залата продължава да е пълна.

___
снимки: Credi Arte

Постът Живак – когато градусът на емоциите скача е публикуван в Васи ли?!.

Прочети цялата новина http://vasvalch.com/jivak-teatyr/

Свързани новини: