2016 година беше отвратителна по толкова много начини, но поне във футбола имаше няколко светли лъча.

Така започваше този текст, когато започнах да го пиша преди няколко дни. Тогава, кръг преди края на Кампеонато Бразилейро, титлата беше връчена на Алианц Парке след срещата между Палмейрас и Шапекоензе. Във вторник самолетът на същия този Шапекоензе - клуб, подвизавал се в Серие Д допреди няколко сезона, се разби напът за Колумбия, където Шапе трябваше да участва в най-големия мач в историята си - финала на Копа Судамерикана. Сред загиналите 76 души са журналисти, фенове, ръководството и почти всички от отбора, в това число бившият защитник на ЦСКА Филипе Машадо и Ананиас - бивш играч на Палмейрас от периода в Серие Б, а иронично и автор на първия гол в историята на Алианц Парке, но с екипа на трети отбор - Спорт Ресифе. Почти целият футболен свят, разбира се, изрази почитта си към жертвите и още преди шокът да отмине и да даде път на тъгата и осмислянето на трагедията, другият финалист Атлетико Насионал предложи на КОНМЕБОЛ купата да връчена на съперника му, а редица отбори в Бразилия и Южна Америка заявиха готовност да преотстъпят безплатно играчи, за да може клубът да продължи дейността си. В знак на съпричастие Палмейрас ще изиграе последния мач с екипите на Шапе (които са също зелени), а треньорът Кука каза, че ако имаше възможност да замени титлата за животите на загиналите, това би било най-лесното решение, което може да вземе.

И все пак.

За бразилски футбол писах за пръв път през 2009 г., когато Палмейрас отново имаше състав, борещ се за титлата. Следващите 7 години през Вердао минаха десетки футболисти и треньори, клубът изпадна, завърна се в елита, за малко не изпадна пак, после изненадващо спечели Купата, загуби легендарния вратар Обердан Катани, а друг идол - Маркос се пенсионира, построи сам (без никаква помощ на държавата, хвърлила милиарди за други, неизползваеми стадиони покрай домакинството на Световното през 2014 г.) новичкия си дом Алианц Парке, а тази година спечели отново титлата след 22-годишно прекъсване - всичко по-хубаво - след избирането на Пауло Нобре (адвокат и бивш рали пилот, като изваден от реклама на Нескафе 3в1) за президент.

Ако има нещо сигурно за Бразилейрао, то е огромното текучество и абсолютната непредвидимост. Тази година традиционно силно представящи се отбори като Крузейро, Гремио, Сао Пауло и Флуминензе затънаха в посредственост, а Интернасионал, едни от любимците ми, така и не намериха себе си и по всичко личи, че ще изпаднат за пръв път в историята си. Така основни конкуренти на Палмейрас за титлата се оказаха Сантос (където ветеранът Рикардо Оливейра успешно покри напусналия по средата на сезона в посока Интер Габигол), Атлетико Минейро (добавили към Майкосуел в предни позиции опитните Робиньо и Фред) и неочаквано за мен Фламенго, които също бяха минали през няколко кризисни години и през голяма част от този сезон не можеха да домакинстват на стадиона си (Маракана, ако не знаеш) и кръстосваха страната.

Как обаче шампион стана Палмейрас, при това толкова убедително? Габриел Жезус е най-очевидното име - едва 19-годишната машина за голове, за чийто трансфер можеш да завиждаш на Манчестър Сити, е надеждата за първият истински централен нападател на Селесао от дълги години, чак от епохата на Роналдо. Габи не беше на разположение в дълги периоди - заради контузии или ангажименти с националния отбор, но показа впечатляваща отдаденост на зелената кауза, излизайки например титуляр 24 часа след като беше изиграл почти цяла квалификация в Перу (и вкарвайки и в двата мача). Но той далеч не стига за да обясни успешната кампания. Като начало - оправената защита - никога досега не съм виждал бразилски отбор да се брани така спокойно и организирано. Жаилсон, третият вратар, никога досега играл на най-високо ниво, трябваше да замести в средата на сезона титуляра Фернандо Прас, получил тежка контузия на лагера на Селсао преди Олимпийските игри, и го направи брилянтно. Жеан, Че Че, Мойзес - железните бойци в центъра на терена. Дуду и Роджър Гедис - бързи, изобретателни, неразгадаеми и унищожителни за противниковите защити. 42-годишният Зе Роберто - шампион на Германия и Испания, победител в Шампионската лига, спечелил първата си и най-сладка титла в Бразилия именно сега. А много от тези имена са на отписани от големия футбол и на забравени играчи. Но на първо място е Алекси Стивал - Кука. Бившият нападател и фен на клуба от дете пое отбора през март и започна ударно с 3 поредни загуби в щатския шампионат, при това от невзрачни съперници. Но ръководството знаеше, че може да му се довери и даде възможност да изгради Палмейрас наново и да го накара да играе така, както той иска. Кука намали свръхголямата група, но така че да има необходимата дълбочина на състава, която да му позволи да поддържа стабилно темпо тогава, когато другите страдаха от липсата на лидерите си заради контузии, наказания, трансфери или лоша форма.

Това е деветата национална титла за Палмейрас, което го прави най-успешният клуб в страната. Предизвикателствата за следващия сезон са сериозни - наставникът Кука обяви, че няма да продължи договора си по семейни прични, а освен Габриел Жезус, сериозен интерес има към младия защитник Йери Мина - от Барселона и други европейски грандове, към Гедис - от двата милански. На спортния директор Алешандре Матос се пада тежката задача да им намери достойни заместници.

* В края на 60-те феновете на други отбори започват да наричат палмейрензите porco. Подобно на Тотнъм обаче привържениците на Вердао обръщат обидата и прасенцето се превръща в символ на агитката. До тази година, когато Гобато, кръстен на маркетинг директора от 80-те, пръв лансирал идеята, беше официално представен за талисман, заедно с папагала Перикито (което си значи папагал, да). Муув алонг нау.