184. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – АГАТА КРИСТИ

12/04/16 12:33
(http://asenov2007.wordpress.com/)

184. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – АГАТА КРИСТИ

Пламен Асенов

27. 04. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100685880/velikite-evropeici-agata-kristi

Сигурно не сте чували за писателката Мери Уестмакот. Нормално е, за нея се знае само, че преди стотина години издава шест неуспешни и отдавна забравени розови романчета. На кого му пука тогава за тази Мери? Все пак, нека ви кажа повече за нея – тя обича кучета, любимият и цвят е зелен, харесва музиката на Елгар, Сибелиус и Вагнер. На съвестта и лежат стотици убийства, но не попада в затвора, защото винаги разкрива извършителя. Не, не дрънкам глупости. Има пространство в човека, където това е възможно – въображението. И има обществено поле, където то е позволено – криминалната литература. Вероятно вече се сещате – Мери Уестмакот е псевдоним на Агата Кристи, кралицата на кримките. И ето, че дори тя, жената с желязна логика, познавачката на отрови и характери, създателката на великите детективи Еркюл Поаро и Мис Марпъл, също има нужда понякога да зарязва логиката и да изпада в романтични приключения. А от казаното до тук вече разбрахте ли кой уби Мери Уестмакот?

Елгар, Вариации върху тема от Енигма, анданте

Дейм Агата Мери Клариса Кристи, Лейди Малоун, родена Милър, идва на бял свят през 1890 година в Торки, Девъншър, графство в югозападната част на Англия, която тогава живее в зрелия период на викторианската епоха и управлява половината свят. Ако се чудите какво означава думата „дейм” пред името на писателката, просто е – означава „дама” и е женският вариант на „сър”. Сър и дейм са думи, използвани и като титла, и като обръщение. В първия случай се пишат с главна буква, във втория с малка, но в разговор звучат еднакво. Ще ги различим, само ако знаем дали съответното лице е рицар на Ордена на Британската империя, какъвто е случаят с Дейм Агата Кристи, или някой просто учтиво ни нарича „сър”, за да ни стане драго. Така или иначе, отначало малката Агата не се интересува от тези неща. Родителите и принадлежат към горната средна класа на Великобритания. Баща и, Фредерик, е богат американец, който, както описва самата Кристи, прекарва деня си така: „Сутрин отива в клуба, връща се с карета за обяд и после отново в клуба. Там играе вист, докато дойде време да се преоблече за вечеря”. Клара, майката на Агата Кристи, е англичанка, родена в Северна Ирландия и омъжена за доведения син на леля си. За разлика от съпруга си, Клара е ярка фигура. Тя пише поезия и има влечение към езотеричното, твърди, че е екстрасенс и се захласва по религии и псевдорелигии – унитарианизъм, теософия, зороастризъм. Агата от малка свиква да живее в свят на загадки и мистерии, още повече – тя не ходи на училище, а се образова в къщи, обучавана от майка си. Момичето чете и пописва поезия, макар да страда от дисграфия, тоест, има напълно нечетлив почерк. За сметка на това притежава страхотен музикален талант, който не се реализира професионално само заради неистов страх от сцената и слаби гласни струни. Агата Кристи е болезнено срамежлива, дори като възрастна дама полага усилия, за да влезе в магазин. Като малка е самотна, общува най-вече със слуги, кучета и въображаеми приятели. Обожава погребенията и редовно сменя цветята върху гроба на умрялото си канарче Кики. „Имах изключително щастливо детство” – пише по-късно тя в автобиографията си.

Елгар, Увертюра „Кокаин”, оп. 40

На шестнадесет години Агата Кристи е изпратена в Париж да уча пеене. „За мен беше голям удар, когато се уверих, че нямам достатъчно силен глас за оперна певица“ – пише тя. В същото време няма и особени житейски амбиции, освен да си намери съпруг, с когото да заживее щастливо. Въпреки срамежливостта си, младата Агата има връзки поне с четирима мъже, с единият от които дори е сгодена. Но сляпата неделя идва през 1912, когато на някакъв бал среща полковника от Кралския въздушен корпус Арчибалд Кристи. Двамата на бърза ръка се сгодяват, а на следващата година се и женят. Първата световна война вече е започнала и, вместо меден месец, младоженецът заминава на фронта, а младоженката постъпва като сестра в болницата в Торки. През свободното си време тя пописва романси с името Мери и чете много, включително историите за вече прочутия Шерлок Холмс от прочутия Артър Конан Дойл. Началото на златната епоха в криминалното четиво е поставено малко по-рано от американеца Едгар Алън По с три разказа, но жанрът бързо му омръзва и той спира да пише мистерии като „Убийството на улица Морг”. Щафетата поемат Уилки Колинс и Конан Дойл, но сестрата на Агата твърди, че винаги разбира кой е убиецът. „След като тя каза — пише в спомените си Кристи – че е почти невъзможно да се намери добра детективска история, в която да не знаеш кой е извършил престъплението, аз заявих, че съм в състояние — стига да не се лъжа — да напиша такава история. Тя се усъмни. Така започнах и написах «Загадъчната случка в Стайлз». Този роман на Агата Кристи, отхвърлен от осем издателства и издаден от деветото без читателски и финансов успех, днес е класика – там за първи път се появяват могъщите „малки сиви клетчици” и техният собственик, белгийският детектив Еркюл Поаро.

Сибелиус, Алегрето

„Загадъчната случка в Стайлз” вижда бял свят през 1920 година, когато Агата Кристи е родила дъщеря си Розалинд, Арчи се е уволнил от служба, ходи на работа в Ситито и двамата заедно водят скучния живот на хора, които живеят сами, защото интересите им се разминават. Известно разведряване настъпва през 24-та, когато правят околосветско пътешествие. Минават през Южна Африка, Австралия, Нова Зеландия, Хавай и Агата записва името си в историята като първата англичанка, която сърфира, стъпила права на дъската. Този подвиг обаче не я спасява от неизбежното. Годината 1926 се оказва много емоционално противоречива в нейния живот. Първо – умира майка и, което я вкарва в болезнена депресия. Обаче една сутрин се събужда богата и известна, след като новият и роман, „Убийството на Роджър Акройд”, има рекордни продажби. По-късно през годината пък Арчи, който и без това живее повече на игрището за голф, се появява в къщи и иска развод, тъй като е влюбен в друга. Тук Агата не издържа, взима чанта багаж, качва се в колата и изчезва. Изчезва буквално и липсва цели 11 дни, въпреки че около 15 хиляди доброволци търсят новата крими звезда. Откриват колата, но не и нея. Чак наградата от 100 паунда стимулира някакви музиканти в бара на „Хидропатик хотел” далеч на север, в Йоркшир, да се сетят, че дамата, която живее в спа-центъра и всеки ден танцува пред тях на дансинга и дамата, която усилено се издирва, са един и същи човек. Когато полицията идва, Агата Кристи казва, че не помни нищо за изчезването си, нито пък разпознава съпруга си. Спомените постепенно се връщат, но тя продължава да мълчи, нито дума не обелва за този епизод дори в автобиографията си. Така или иначе, има три версии за изчезването на Агата Кристи. Някои смятат, че това е рекламен ход, за да стимулира още повече продажбите на романа си за Роджър Акройд и да затвърди името си като майстор на мистериите в съзнанието на публиката. Дори ако не е това целта, такъв ефект от цялата история има. Втората версия е, че Кристи иска да измъчи максимално съпруга си Арчи заради развода, като накара полицията дори да го заподозре за убийство. Което и става. Третата версия е онази за дисоциативната амнезия, която тя поддържа пред полицията и която никой никога няма да може да потвърди или отрече със сигурност.

Сибелиус, Симфония №2, оп. 43, Вивачисимо

След раздялата с Арчи Кристи, Агата запазва фамилията му, тъй като с нея е вече прочута по цял свят. През 1930, когато е на 40, при едно посещение на останките от древния град Ур, в земите на днешен Ирак, тя среща 15 години по-младия от нея Макс Малоун, археолог. Двамата се влюбват и се женят, като наистина са щастливи заедно до края на дните си. И – не, Агата Кристи никога не е казвала прочутата фраза, която и се приписва – че е добре една дама да се ожени за археолог, защото с възрастта той започва да я харесва все повече. Въпреки че е запалена по археологията и помага много на съпруга си в експедициите, Агата Кристи винаги намира време да пише и да издава поне по една, често по две, а понякога и по три книги на година. Така след смъртта и през 1976-та за нас остават 66 криминални романа, двадесетина сборника с разкази, 20 пиеси и 17 сценария за филми. В половината от тях инструментът за убийство е отровата. В повече от половината престъплението разкрива детективът Еркюл Поаро, нищо, че още около 1930 година Кристи започва да го намира за твърде префърцунен и досаден. Все пак точно Поаро е и единственият персонаж от роман, който след „смъртта си” през 1975 година получава истински некролог, при това в „Ню Йорк Таймс”. Според „Гинес”, Кристи е продала над 2 милиарда копия от романите си, което я прави най-продавания романист на всички времена, а като общ тираж книгите и отстъпват само на Шекспир и Библията. Преведена е на 103 езика, а нейната пиеса „Капан за мишки” продължава да се играе по целия свят, след като през 2015 бе отбелязано 25-хилядното представление. Агата Кристи си отиде на 85 години и в смъртта ѝ няма нищо смущаващо – освен може би фактът, че всички знаят кой е убиецът, но и до днес на света няма детектив, който да може да се справи точно с него.

Вагнер, Летящият холандец, увертюра