Преоблякъл се Вова и пак такова

По делата му ще го познаете.

Президентът Путин прави меки заявления, но малко преди това подписва агресивна стратегия. Москва се опитва да спечели време, но не се разоръжава, предупреждава политологът Иван Преображенский.

Неяснотата става основна характеристика на изказванията на руския лидер. Текстът на поредното му послание беше зле структуриран, почти отсъстваха логически връзки между различните теми. Залата вероятно щеше да заспи по време на тринадесетото президентско послание, ако не се страхуваше от гнева на държавния глава. Изглежда, колкото по-сложна е ситуацията, толкова по-малко конкретни са годишните речи на руския президент.

В посланието си до Федералното събрание на 1 декември Владимир Путин не анонсира никакви реформи. След изявлението му остана силното впечатление, че по принцип няма да направи никакви резки движения до президентските избори. Държавният глава показа, че живее в света на своите социално-икономически илюзии или е подлъган от статистиката, която му сервират неговите подчинени.

На фона на масовото закриване на болници в столицата, родилни домове в провинцията, и докладите, чe в Русия върлува пълномащабна ХИВ епидемия, Путин говори за някаква си негова страна. В нея основните проблеми на медицината са интернета за болниците, възстановяването на съветската “санитарна авиация” и високотехнологичните перинатални центрове.

С образованието се получи малко по-добре, защото ремонтът на много руски училища наистина е полезен, а завръщането на съчинението като изпитна работа можем само да аплодираме. На кого Владимир Путин говореше за ръста на производството на железопътни вагони, едва ли разбра дори на министъра на транспорта Максим Соколов. И накрая, стигайки до икономиката, президентът започна ласкаво да се кара на Антон Силуанов – министър на финансите, а после, и на председателя на Централната банка Елвира Набиулина.

Доста парадоксално прозвуча призива на Путин “да живеем дружно”: към тези, които се смятат за по-умни(интелигенцията)  – да уважават традиционните ценности, а към опонентите им – в праведния си гняв да не стигат до „вандализъм и закононарушения“. В Кремъл говорят, че на руският президент са му омръзнали руските хунвейбини на мотори. Но именно сегашните руски власти създадоха тези клоуни-патриоти, които рушат изложби и обиджат интелектуалците.

Достатъчно е Кремъл да ги изгони от хранилката, и всички тези борци за обществен морал просто ще изчезнат. Но президентът не иска напълно да се отърве от тях, само нежно ги заплашва с показалец. От Путин очакваха гръмки геополитически изявления. Да разкаже за телефонните разговори с Доналд Тръмп или за евентуалната подялба на Курилските острови, обсъждана с японския премиер Шиндзо Абе. Вместо това, руският президент отдели на международните теми по-малко от една четвърт от посланието.

Започвайки с евразийската интеграция и небрежно споменавайки ЕС, Путин изрично упомена Китай, Индия и Япония, а след това премина към САЩ, с които Русия “е готова да си сътрудничи”. Къде – също е разбираемо. На първо място – в Сирия, в борбата срещу тероризма. С това формалната външна политика завърши. В действителност, немалко пасажи в речта му, не бяха адресирани до публиката в залата – официални лица, политици и парламентаристи, а до  западните им колеги.

Точно на европейците и американците, например, Путин разказа, как през 2030г. 50 на сто от производството на руския военнопромишлен комплекс ще бъде “цивилно” производство, уверявайки ги в липсата на милитаристични настроения в Кремъл. Нито Украйна, нито Крим (с изключение на кримският мост) бяха споменати. Всички потенциално спорни теми бяха добре скрити: моля Ви, вижте колко сме мирни и смирени – не е ли време за сваляне на санкциите.

Очевидно, целта на посланието беше да демонстрира на Запада руския пацифизъм и намерението на Кремъл, най-накрая, преди президентските избори, да забрави за Украйна и да се заеме с множество вътрешноруски проблеми. Въпреки това, на тези сигнали едва ли може да се вярва. Още преди посланието(въпреки че новината за това излезе по-късно), президентът подписва нова, доста агресивна концепция за руската външна политика.

На фона на този документ, в който се говори за нарастването на ролята на “силовия фактор” в международната политика, ефектът от посланието към Федералното събрание веднага се обезценява. Става ясно: Кремъл се опитва да убеди света в мирните си намерения, само от безсилие дължащо се на продължаващата икономическа криза. Ако става дума за промяна, тя е силно военизирана. Санитарната авиация е полезна не само за труднодостъпните села, но и на фронта. Няма грам пацифизъм в руските власти, и този, който позволи да бъде измамен, рискува след време да съжалява.

Иван Преображенский

http://ehorussia.com/new/node/13374

Превод от руки за ivo.bg Васил Костадинов

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител