Ако ти се струва, че онази част от цялата кулинария свързана с приготвяне на всякакви видове тесто, която най-общо може да наречем пекарство, е трудна, отнемаща време и много лепкава работа, може би си прав. Приготвянето на хляб или кифлички, на понички или баница, наистина изисква подготовка и известно време практика, но при добро желание, знаеш, всичко е възможно. Аз, като любител на всякакъв вид тесто съм подготвена с моята практика, включваща опити с разнообразни продукти за хлябове, солени и сладки печива. Една от любимите ми текстури вече знаеш е хрупкавото, затова много обичам багетите, които съдържат повече коричка отколкото среда. Другият вариант на хрупкаво тесто са гризините, които отдавна знам как да приготвям у дома. Третият вариант са крекерите. Те изглежда ми отнеха най-много време. Време, за да открия най-добрата за мен рецепта.
Ако следиш блога от неговото начало, сигурно си запознат с рецептите за крекери с лен, слънчоглед и сусам, царевичните крекери и едни от любимите ми – овесените крекери. По-късно опитах една рецепта от книгата на Патриша Уелс за ръжено-овесени крекери. Пристрастеността ми хрупкавото пролича и в много от рецептите в моята първа кулинарна книга, а една от тях е за ръжени крекери със семена, която доста често приготвям и сега.
Всички тези рецепти за крекери и по-голямата част от онези, които просто съм опитала без да съм ги повторила, са хубави рецепти, всяка от тях със специфични вкусове и техники. Ако знам, какво искам да постигна, знам на коя рецепта да се върна. Но на мен тази известност никога не ми е достатъчна, защото небцето винаги търси нещо ново, нещо непознато. (Говорим за моето небце, нали е ясно това?) Затова опитвам всяка рецепта, която на първо прочитане ми се стори интересна и по-различна от всичко, което съм приготвяла.
Така приготвих и тези крекери, които си набелязах още от първото разглеждане на една от най-новите ми книги за скандинавска кухня Scandinavian Baking: Loving Baking at Home. Специфични продукти, не толкова трудна техника, идеално предложение за ежедневен снак или крекер за лека вечеря/парти, който да бъде придружен с крем-сирене и пушена сьомга, а защо не и гравлакс – всичко това много ми хареса и напълно покри критериите ми за нова хрупкава храна, която обезателно трябва да се пробва. Всъщност, впечатли ме снимката придружаваща рецептата в книгата и си казах: „Аха, това е моят крекер!“ И не сбърках.
След като стигнахме дотук, нека „специфични продукти“ не те притеснява толкова. Знам, че е възможно да не ги откриеш в твоя квартален магазин, твоя град или дори в страната, в която живееш, затова направих и няколко други опита с по-достъпни съставки, като с това се опитах възможно повече да запазя тяхната структура. Смятам, че всички вариации станаха много успешни. Остава само, да се поизцапаш с малко брашно. Ако и това предложение пак ти се струва трудно, отнемащо време и лепкава работа, може би грешиш.
А ако ме запиташ „Йоана, къде са новите коледни предложения?“, веднага отговарям – „Идват!“ Просто стой наблизо, а междувременно прегледай всички коледни рецепти в блога досега. Може да откриеш нещо подходящо за теб или да си припомниш позабравена рецепта. А защо да не опиташ и тези крекери?
Рецептата е адаптирана от книгата Scandinavian Baking: Loving Baking at Home.
За тези крекери в рецептата се изискват два вида брашно от спелта. Единият е пълнозърнесто брашно от спелта, смляно на каменна мелница, което не е непосилно да се открие в по-добрите супермаркети, био магазините и дрогериите. Вторият вид брашно е бяло брашно от спелта, също смляно на каменна мелница, което вече е по-трудно за намиране. Заради него бяха и различните ми опити, в които го заменях с други брашна. Така например, вместо бяло брашно от спелта за тези крекери може да се използва брашно от спелта тип 1050 (което е като типово от спелта); бяло пшенично брашно; типово брашно. Може също така крекерите да се приготвят изцяло с пълнозърнесто брашно от спелта.
В някои вариации на крекерите пропуснах ръжените ядки и вместо тях добавях още овесени ядки. Рецептата работи добре и така, но за да бъдат крекерите наистина многозърнести, колкото по-разнообразни ядки и брашна се използват, толкова по-добре.
Рецептата има специфична техника на замесване, затова просто я следвай и ще се насладиш на едни наистина тънки, хрупкави и много вкусни крекери.
За 4-6 порции.
За тестото:
За поръсване:
Фурната се нагрява на 150ºC. Подготвя се широка плитка тава, която се покрива с хартия за печене. Подготвя се 100 мл вряла вода.
В тенджера се слага маслото и се разтопява на умерен котлон. Отстранява се от котлона и към него се добавят медът, овесените и ръжените ядки, сусамът и макът. Разбъркват се, докато се покрият с мазнина. Тогава се добавят двата вида брашно смесени със солта и бакпулвера. Разбъркват се грубо, ще се получи суха ронлива смес. Към нея се изсипва 100 мл вряла вода и всичко се разбърква докато се образува тесто.
Тестото се поставя в тавата върху хартията за печене. С намокрени в студена вода ръце се разстила, колкото е възможно по-тънко. Семената и ядките за поръсване се смесват и се разпределят върху тестото. Притискат се леко с длани, за да се залепят за него.
Тавата с тестото се слага на средно ниво в предварително нагрятата фурна и се пече 35 минути. След като се извади от фурната, изпеченото тесто се оставя да изстине в тавата. Начупва се на парчета. Крекерите се съхраняват в добре затворена кутия на стайна температура. Остават хрупкави до 1 седмица.
Многозърнести крекери с брашно от спелта е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана
Има цял един живот след „Стъкленият трон“ и аз още не съм решила как точно да го продължа. Така американската писателка Сара Дж. Маас описа плановете си за следващи книги по време на живата видеовръзка с българските си читатели в рамките на „Егмонт на живо“. „Има много приказки, които бих искала да разкажа по нов...
Какво става, когато в едно училище в окупирания от Русия полуостров Крим внезапно прозвучи украинският химн?
Видеоклип с такова съдържание отговаря на този въпрос по сърцераздирателен начин. Вижда се вцепенението на децата, които явно много добре разбират какво става.
Едно от децата обаче не просто е шокирано. То избухва в сълзи горчиво и накрая напуска класната стая.
Тази “простичка” на пръв случка се родее по своето внушение с други подобни постъпки на бунт срещу диктатурата и потисничеството- съзнателно подготвен или емоционално импровизиран ( както в случая).
Наистина, реакцията на един отделен човек, на едно дете, може да има по-силно въздействие от крясъците на екзалтираната тълпа. http://ivo.bg/2015/11/07/един-човек-струва-повече-от-всяка-тълп/
Share on FacebookМного хора ми писаха след последната серия публикации тук на тема разделно събиране на отпадъци. Радвам се, че не един и двама са се захванали след прочетеното да изхвърлят в трите кофи! Радвам се и на дискусиите по темата – това все пак ни кара поне да се замислим, а надявам се след това и да действаме.
Та някои споделиха, че в тените квартали всички изхвърляли разделно. Затова и взех да гледам към кофите из София напоследък и да ви кажа – все още имаме доста дълъг път да извървим. Снимах тази кофа в Борово – относително добър столичен квартал, с образовани хора, вероятно с доходи и образование над средните. Кофата за общия боклук е непосредствено до трите цветни за разделното. В радиус от около 100 метра поне още на три места видях цветни кофи също. Извинения няма. Има само мързел, нежелание, неразбиране.
Забележете боклука в сивата кофа – толкова много лесни за разделно изхвърляне опаковки – кутии от храна, бутилки. Една крачка и пластмасата ще отиде за рециклиране! А така е обречена на поне 100 години да си стои и да е част от боклука, с който засипваме земята си … Ако се рециклира има още живот в нея, спестяват се ресурси.
Ето поредната доза опаковки, които отнесохме с децата до нашите синя, жълта и зелена кофи. Чисти, не миришат, с шанс да спестят ресурс, да се рециклират и суровините да се използват повторно. Само малко желание е нужно.
Благодаря ти, че ще започнеш и ти да събираш и изхвърляш разделно още от днес!
Писах още: Опитай – изхвърляй разделно за седмица; Моят начин да изхвърлям разделно.
„Това е стремглав екшън трилър, написан по всички правила на жанра и наистина се чете на един дъх. Вече има интерес от чуждестранни издателства и се надявам книгата да бъде преведена и издадена и в други страни”, каза издателят Йордан Антов в събота по време на представянето пред медии на дебютния роман на бившия футболист на...
2004 - 2018 Gramophon.com