“77 души, начело с Христо Иванов, Кристиан Таков, Мануела Малеева и популярни имена от различни сфери се записаха в Инициативния комитет за учредяване на партия “Да, България”. Събитието бе днес, а заявката на Иванов бе следващата законова стъпка към появата на новата партия – учредително събрание, да е в началото на януари. Амбицията е формацията да получи съдебна регистрация толкова бързо, че да участва в предсрочните парламентарни избори напролет”.http://clubz.bg/48511-77_uchredqvat_da_bylgariq_spisyk_pylen_tekst_na_deklaraciqta

Не знам дали аналогията е търсена като вариант на българска пролет във връзка със задаващите се избори.http://www.dw.com/bg/30-години-от-приемането-на-харта-77/a-2600596

Съвпадението обаче е доста магичес(х)ко.

Share on Facebook

Не знам дали на русофилството у нас може да се противопостави някакво пристрастие към Китай с обратген знак. Но се появи повод да се запитаме с днешна дата за антагонизма между руската българофобия и китайската българофилия на фона на отвратителната руска пропаганда срещу днешна България.

Китайци виждат България като земен рай. http://offnews.bg/news/Kultura_33/Kitaetc-zasne-unikalno-krasiv-film-za-Balgariia-video_642664.html

В същото време руската пропаганда се напъва да очерни България и да я представи като страна “под игото” на Европа ( разбирай- на Америка).

За сравнение напомням пропагадните филми, произведени по заповед на Кремъл от Руския институт за стратегически изследвания ( РИСИ), оглавяван от специалиста в областта на съветско-руския шпионаж срещу България Решетников.

http://e-vestnik.bg/19733/ruski-filmov-kukish-pokaza-litsata-na-balgarskata-peta-kolona/

Share on Facebook

В рамките на един ден бивш, настоящ и бъдещ президент се обърнаха с изявления към българските граждани по еднакъв повод макар и с различни правомощия да го направят.

Денят започна в този смисъл чрез телевизионния ефир с Първанов, който ни съобщи как слиза от върха на злополучната си партия АБВ. Гарнира изявата си с яростно нападение срещу действащия президент Плевнелиев, който  никога не каза крива дума за своя предшественик при целия информационен и властови ресурс, който държеше в ръцете си.

Отмъщавайки на Плевнелиев заради неговата упорита добронамереност спрямо безобразията на предходното президентско управление, Първанов днес стигна до истерията да нарича ( своя благодетел по линия на благородното премълчаване на престъпните му деяния в периода 2001-2011 г.) не иначе, а “престъпник”.

Защо Първанов полудя до такава степен, че обяви за престъпление отказа на Плевнелиев да състави двуседмично служебно правителство и ядно съжали, че няма време, за да се задейства процедура по импийчмънт на президента в парламента в последните няколко седмици от мандата му?

Отговорът може и да има някаква юридическа канава, но политическото и чисто човешкото обяснение, според мен, е следното: Плевнелиев му позволи да се чувства “велик” и сега Първанов му отвръща на принципа “никое добро не е останало ненаказано”.

Типично е за подлец, който не може да понесе бремето да е бил за известно ( в минало свършено) време галеник на съдбата при обстоятелства, които превръщат галенето му в отблъскващо зрелище.

Макар и “по-обран” , гневът изригна и в дублиращо изявление на новоизбрания президент Румен Радев, чието нахлуване в политиката Първанов си приписа първоначално като свое откритие, преди неговата кака по партийна линия Корнелия Нинова да му затвори устата след арбитража при Путин.

С по-малко патос, но със същото подразбиране, Радев се изяви с изявление по БНТ, в което на практика каза същото, като Първанов.

“Обраният” Радев посочи, че в конституцията няма хипотеза, при която държавният глава да преотстъпи задължението си за назначаване на служебно правителство на друг.

“От своя страна съм твърдо решен да се придържам към Конституцията и ще оглася състава на служебния кабинет след встъпването ми в длъжност”, каза Радев.

“Патосът на добрите намерения не замества закона”, добави той в извънконституционно изявление в ролята на избран, но все пак бъдещ президент, който не би трябвало да се появява както контрапрезидент по държавната телевизия.

Радев отказа да поеме отговорност за съставяне на служебно правителство с аргумента, че му е рано. Но в същото време ползва ефира на държавната телевизия като че ли е равнопоставен по закон действащ фактор в политиката ( какъвто по конституция не е), за да опонира политически на Плевнелиев секунди след появата му в законната му роля на действащ държавен глава в рамките на правомощията му , дадени от  конституцията.

Първанов и Радев на практика съгласувано нападнаха Плевнелиев, който – да отбележа отново- щади и двамата дори и в тази ситуация.

“Призовавам политическите актьори да постъпят отговорно в създалата се ситуация и да не търсят краткосрочни ползи, пренебрегвайки разпоредбите на закона. Дългото сбогуване с властта не бива да прераства в конституционна криза”, изрече заклинанието си Радев.

Да потърсим “поне” логиката, ако не законноста, в неговата рецитация на думи, чието значение се обръща по смисъл срещу онзи, който ги изрича.

Нима точно избягването на краткосрочни ползи не е мотивът за отказ от създаване на правителство-еднодневка от страна на Пленелиев?

И що за “конституционна криза” се задава от факта, че България няма да се сдобие с обречен на бърза смърт ембрион на изпълнителна власт, зачената от баща, който си отива от този политически свят броени дни след като отказа да оплоди Майка България с едно служебно недоносче?

Първанов и Радев са театрално разгневени. Това личи от факта, че щадят от критики Борисов, смятан за режисьор на еманципирания от него ( по линия на руската зависимост) Плевнелиев.

И Радев ,и Първанов, и Борисов обаче са в един отбор в битката по отстраняването на еманципирания от Москва и непоносим за Кремъл днешен държавен глава на България. Неговото премахване от поста беше задача номер едно, поставена от Путин. Останалото и останалите са проблеми – еднодневки, които руските им началници винаги могат да разместят на шахматната дъска.

Да обобщя за финал.

Първанов (зло)действа по навик и поради факта, че дългата му политическа кариера прави съзаклятника му Борисов зависим от него на къса руска каишка.

1. Борисов мълчи в полза на проруските крясъци.

2. Първанов крещи ( случвало се е и обратното със същия ефект). Еднакво вредни за България, двамата се допълват за пореден път.

3. Радев имитира своя ментор-откривател Първанов. Прави го по – скоро в режим на свободно падане на самолета, който още не е оседлал, но си мисли, че пилотира.

Кое от тези три неща е по-осъдително ( за да не кажа отвратително), оставям на читателите и историята да преценят.

Share on Facebook

Image by Open Grid Scheduler on Flickr

С публикуваното си днес решение по съединените производства C-203/15 and C-698/15, Съдът на Европейския съюз (СЕС) защити правата ни на граждани и тегли дебела черта върху властническите сметки за безразборно задържане и обработване на личните ни данни.

За какво става дума?

През 2014 СЕС изхвърли зад борда станалата печално известна като “data retention directive” директива 2006/24, като обяви, че генералното и неизбирателно задържане на трафични данни за срок от 6 до 24 месеца, без то да се налага за целите на конкретни наказателни производства противоречи на правото на Евриоейския съюз. С което отворен остана въпросът дали отделните държави членки могат да предвидят съответните “огледални” разпоредби в собствените си национални законодателства и по този начин да заобиколят така постановеното решение.

Такъв например е случаят в Обединеното кралство и Швеция, където законодателството за електронните съобщения задължава доставчиците на телекомуникаицонни услуги да задържа трафичните данни на своите потребители и да предвиждат метод и начин как същите данни да бъдат достъпвани и “изсмуквани” от правоохранителните органи.

Тъкмо от там са и преюдициалните запитвания, послужили за настоящото решение на СЕС.

Въпросът, с който СЕС е трябвало да се занимае в него е, дали основанието за такова задържане и предоставяне на данни на органите може да бъде открито в друга европейска директива – т. нар. “ePrivacy directive” 2002/58.

Какво решава съдът?

В решението си от днес СЕС постановява, че правото на Евросъюза не допуска национална правна уредба, която предвижда генерално и неизбирателно задържане на (трафични) данни.

The post Окончателно: СЕС праща задържането на трафични данни на бунището на историята appeared first on De Libertate Iuris Digitalis.

Днес стават 65 дни, откакто настоящата министър енерГЕПИка обеща да освободи столчетата от натиска на месестите части, на трима бивши Станишев-и министри, в три предприятия, на много топли държавни заплати. Нека проследим хронологията? ...

По време на вибротестове на новият телескоп James Webb Space Telescope , който се очаква да струва около 8.8 милиарда и който трябва да замени орбиталния телескоп Хабъл, са открити проблеми .

Чудесно написано есе може да донесе на талантлив и любознателен ученик участие на лагер в Space Camp Turkey, един от трите в света, създадени по модел на NASA. Програмите на космическия център дават възможност на деца и младежи на възраст от 9 до 15 години с интереси в науката да се докоснат и да работят...

Днес Георги Първанов обяви от телевизионния екран, че слиза от върха на създадената от него ( с ресурса на държавата в последната година от мандата му като президент) партия АБВ, но щял да стои “плътно зад младите”, заради които ( уж) правел крачка назад.

Първанов, разбира се, както много пъти досега, изобщо не се притеснява да си противоречи с предишни свои изказвания и това е възможно заради факта, че дори и при полета му надолу никой не му противоречи. Нито в политиката, нито в медиите. Как и защо постигна тази недосегаемост, не ми се иска да синтезирам в няколко изречения след като съм си направил труда даго обясня в книгата “Президент на РъБъ” още през 2010 г.

Очевидната причина за това решение е желанието  му да се посниши на завет при турболентните процеси, свързани с пропадането и на дългогодишния му съзаклятник Бойко Борисов в раздаването на порциите в България. Над двамата тегне поредното пренареждане на редиците в московската пета колона, която след 10 ноември 1989 г. се “перестрои” от чисто съветска в България по начин, който няма равен по успеха на тази операция в нито една друга бивша съветска колония в Европа.

Путин е заложил на по-млади свои протежета в България и Първанов е принуден да козирува с лъжата, че се оттегля единствено по свое желание от загриженост за младите, завличайки със себе си в (неизвестен засега ) политически бункер ( построен на здрава икономическа основа лично за Първанов) и други “старци”, като Калфин и Румен Петков.

“Път на младите” е сред най-осмиваните лъжи на комунизма в България. Като производна на ставащото в СССР до степен на пълно подчинение и карикатурна имитация, “старите” стискаха властта до последния си дъх и си отива от нея само посмъртно или при някакво провинение спрямо несменяемия вожд Живков, който ги пенсионираше или изпращаше “на отговорна работа” без обаче да дава каквото и да било обяснение за рокадите.

В Москва “старите” даваха пример.  До такава степен се бяха окопали на върха на върхушката, че маса вицове вадеха на показ видното за всеки явление. “Най-популярното състезание в Кремъл е надпревара с катафалки към гробищата”, гласеше един от тях.

Самият български васал на Кремъл Тодор Живков обичаше да се “шегува”, че дядо му е бил столетник, пък той се бил метнал на него. “Правете му сметката”, демек…

И въпреки всичко партийно – държавната “етика” изискваше да се повтаря папагалски лъжата “път на младите”. Както виждаме, крушата Първанов не пада по-далеч от това гнило дърво.

При това лъжата на Първанов е особено нахална при бегъл прочит на негови интервюта и цитирани в медиите изявления, в които не веднъж е определял себе си като “много млад” , за да се оттегля от политиката. Как така “изведнъж” остаря и му се прищя да дундурка младите на коленете си?

Освен посочените по-горе причини, има и още една, която най-вероятно го мотивира да се направи на политически пенсионер от рода на военизираните, които напускат млади службата. Подозирам, че му се е привижда ролята на задкулисен кукловод като доста по-удобена от това да е лице на провалена партия.

Ситуацията ми напомня една случка от септември 1990-та година.

Не бях присъствал на правителствено заседание никога. Но когато Андрей Луканов си предаде сам щафетата на властта на 21 септември, бях поканен като изпълняващ длъжността директор на БТА и формален член на правителството (!) в това качество за първи ( и последен път) да взема участие в последното заседание на онзи министрски съвет, известен като “първото правителство на Луканов”.

Отидох от любопитство, воден също така от желание да видя отвътре онова, което критикувах в публичното пространство. Беше странно за мен, защото бях избран да изпълнявам длъжността Главен директор на БТА от Общо събрание на работещите в агенцията в условията на управленския вакуум, настъпил след бунта срещу старото ръководство на Боян Трайков, практически прогонен през ноември миналата година.

Трайков беше явно между приближените на партийните превратаджии, което се видя от изпреварващата му заповед да се изработи голям портрет на Петър Младенов като алтернатива на портрета на Живков в агенцията още преди да се е разпространила новината за отстраняването на Първия, както го наричаха уж свойски, но винаги уважително неговите верни придворни. Фактът, че демонстрираше близост с победилите другари, не му помогна обаче и той изчезна да се лекува във Франция, оказвайки се последният функционер, облагодетелстван финансово от партийната върхушка в България по тази линия, понеже лечението му платиха от някакъв фонд за правоимащи по разпореждане на ЦК на БКП.

За да няма недоразумение, да спомена отново и малката подробност: подписка на  около 80 на сто от работешите в БТА отлежаваше при премиера Луканов с искане да ме предложи официално за Главен директор на БТА на президента, но той упорито отказваше и същевременно знаеше, че не може да наложи свое протеже. Това положение се запази и по време на злополучния му втори мандат, който приключи безславно с общонационална стачка. Имах скромен принос към нейното начало в навечерието й, възприет от стачниците като сигнал да не се колебаят.  Луканов се опита да ми нареди по телефона чрез БТА да бъдат сплашени с прокуратурата журналистите, които пишат за стачката- вместо това, разгласих от телевизионния екран заповедтта му с призив към журналистите да направят точно обратното.

Ето защо, при нашата явна и пълна несъвместимост до степен на антагонизъм, беше твърде странно, че е поискал да стана свидел на сцената , при която си предава властта сам на онзи 21 септември 1990 г.

Ако не греша, единственият коментар извън протокола по време на тази церемония беше на отиващия си министър на отбраната Добри Джуров. “Другари, аз сега си тръгвам, но винаги съм на разположение”, заяви многозначително той преди да затръшне вратата.

Беше наистина двусмислено предложение в контекста на слуховете за ключовата му роля при свалянето на Живков.  Добри Джуров остана в ръководството на преименуваната БКП и се ползваше с почестите на старейшина в това качество, макар БСП да беше в упадък.

Сега личното владения на Първанов АБВ е в упадък и той слиза от върха със заявка, да му бъде нещо като гарант.

Историята в случая не извенерява на класическата дефиниция на Хегел- първо се проявява като трагедия ( в чаша вода в случая Първанов), а после се повтаря като фарс.

Share on Facebook

Китайски учени са заявли за завърпване на експеримент , в рамките на който , екипаж от 4 ма доброволци е провел 180 денонощия в пълна изолация от външния свят, проверявайки технологии , които КНР планират да използват при освояването на далечния космос.

На 20 декември 2016 в 13:00 ( наше време) , от космодрума Утиноура , при съдействие на екипи от Японскотото аерокосмическо агентство , е реализиран старт на РН Epsilon (F2) с КА ERG [Energization and Radiation in Geospace].