ДЯДО КОЛЕДА ДА СЪСТАВИ ПРАВИТЕЛСТВО

12/23/16 14:47
(http://asenov2007.wordpress.com/)

ДЯДО КОЛЕДА ДА СЪСТАВИ ПРАВИТЕЛСТВО

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ В България, след безплодния, а може би и безсмислен опит Реформаторският блок да състави ново правителство в рамките на този парламент, страната тръгва по очертания още преди близо два месеца път – към служебен кабинет и предсрочни избори. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, след цяла седмица преговори между Реформаторския блок, ГЕРБ и тъй нареченият Патриотичен фронт, във вторник изведнъж всичко се провали. Защо?

– Тези три формации имат помежду си толкова общо, Фили, колкото орела, рака и щуката. Например знае се, че ГЕРБ, или поне лично Бойко Борисов, продължават да настояват за промяна в избирателния закон и въвеждане на пълна мажоритарна система в два тура, както бе записано в една точка от референдума, проведен паралелно с президентските избори. От Реформаторския блок обаче твърдо се противопоставят на подобна популистка стъпка. Резки противоречия съществуват от друга страна между тези две формации и Патриотичният фронт по въпроса за размера, до който може да бъде вдигната минималната пенсия. Тъй наречените „патриоти” настояват тя да стане 300 или поне 200 лева, докато партньорите им казват, че това е непосилно за бюджета и ще донесе само проблеми, вместо решения. Има още доста подобни противоречия, а на всичкото отгоре те опират само до политическите визии и евентуалната правителствена програма. Тоест, още никой не беше започнал да преговаря по персоналните въпроси – кой ще е премиер, коя партия колко министри ще има, на кои министерства и т.н.

– И все пак, до последната секунда се говореше, че нещата напредват и консенсус по политиките ще бъде намерен, а персоналните въпроси изглеждат по-лесни…..

– Постигането на консенсус по споменатите теми се усложнява още, Фили, защото не само между партиите, а и вътре в тях има полярни мнения по въпроса за нов кабинет. Например ДСБ, една от шестте партии в РБ, не просто отказа да има каквото и да било общо с такова правителство, а и буквално се присмя на колегите си заради тяхното безпринципно желание да останат във властта на всяка цена. Вътре в ГЕРБ въпросът също е сложен. Там лидерът Бойко Борисов и основният партиен мотор, Цветан Цветанов, сякаш бяха склонни да се договорят с реформаторите, но две други важни фигури – вицепремиерът Томислав Дончев и финансовият министър Владислав Горанов заявиха, че според тях усилията са безсмислени и трябва да се върви към нови избори. „Партия ГЕРБ е разделена точно на две по темата” – каза по този повод Томислав Дончев. От трета страна, преди дни вътре в тъй наречения Патриотичен фронт избухна остър конфликт между двамата съпредседатели – Красимир Каракачанов и Валери Симеонов. На пръв поглед той е свързан с „партиен егоизъм” и „евтини медийни ефекти”, както взаимно се обвиняваха лидерите, но се разбра, че зад цялата работа стоят всъщност различията им по горещата тема за руската рафинерия „Лукойол” и картелите в търговията с горивата.

– С други думи, ти смяташ, че второ правителство в рамките на този парламент беше принципно невъзможно, а дори да бе станало, то изобщо нямаше да е стабилно.

– Така е, Фили, още повече, тук има важен въпрос, който май до момента никой не е задал – какво биха били отношенията между това уж реформаторско правителство и партия Атака.

– Защо, нали Атака не участва в преговорите, какво общо има тя с темата?

– Съвсем пряко е нейното отношение, Фили, ако си спомним, че на президентските избори тъй нареченият Патриотичен фронт се яви в коалиция с откровено проруската партия Атака на Волен Сидеров под името Обединени патриоти. Окрилени от добрия си резултат, накрая те декларираха, че този формат остава и продължава да работи като единно политическо тяло. Сега обаче в разговорите за правителство на реформаторите Атака някак не се споменава, уж не участва или се спотайва се отзад. Обаче е важно да се знае – какво точно е отношението на Волен Сидеров по въпроса. Както и какво е отношението на РБ по него.

– А вероятно и как би погледнал Брюксел на възможността още едно българско управление, този път уж дясно, да се крепи отново на прочутия „златен пръст” на Волен Сидеров, както беше с левия кабинет Орешарски?

– Абсолютно, Фили, би било правилно да се попита – как е възможно. И да се отговори – ами не е възможно. Или поне – не би трябвало да бъде възможно. Всичко казано до тук ме кара да смятам, че дори да беше създадено сега ново правителство, то щеше да изкара месец-два и отново да се стигне до ситуацията, пред която сме изправени в момента – служебен кабинет и предсрочни избори. Дори може би два служебни кабинета – един на стария и един на новия президент.

– Има ли време и възможност за два кабинета?

– В това отношение заложеният в Конституцията механизъм, който уж трябва да пази политиците от прибързани действия, този път ни докара нещо като изкуствена криза. Имам предвид факта, че старият президент е в капана на конституционно ограничение – три месеца преди края на мандата той не може да разпуска Народното събрание и да насрочва нови избори. Новият президент пък също не може да стори това, защото още не е поел официално длъжността. От друга страна, ако се опита да състави служебно правителство сега, старият президент Плевнелиев ще срещне огромни пречки и дори може напълно да се провали. Разбираемо е всички да му откажат участие, защото през следващия месец няма да могат да свършат абсолютно нищо заради поредицата празници и дългата парламентарна ваканция. И защото е предварително ясно, че още на 22 януари, когато встъпи в длъжност, новият президент Румен Радев ще ги уволни и ще назначи свой служебен кабинет, за който вече има готовност. Ако двамата президенти бяха от една и съща политическа сила, можеше предварително да се съгласува между тях състав на един, общ, така да се каже, служебен кабинет, за да не се губят още време и сили. В случая обаче президентите са на диаметрално противоположни позиции и изповядват съвсем различни принципи, така че подобна колаборация по състава на новия служебен кабинет поне на мен ми се струва недопустима, ако не и невъзможна. Всъщност, Фили, реалистичното решение би било президентът Плевнелиев да назначи като служебно сегашното правителство в оставка и с това работата да се свърши. И българското общество най-после да спре да гадае на боб или да залага на „тука има – тука нема”, а да се обърне с цялото си внимание напред, към идващите, вероятно в ранна пролет, предсрочни парламентарни избори. Те може и да не се окажат достатъчни, за да разсекат гордиевия възел на българската политика, но поне коректно ще очертаят картината на политическите нагласи в страната, картина, която в момента е силно зацапана и има нужда не от фина реставрация , а от измиване направо с градински маркуч.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com