Коледа е цветна. Особено ако си я оцветите сами!

http://azcheta.com/koleda-e-tsvetna-osobeno-ako-si-ya-otsvetite-sami/

Колко често ви се иска да откраднете по някой час за себе си? Да, само за себе си! И да правите точно това, за което биха ви укорявали… Е, аз реших да си открадна малко (добре, де, доста) такова време точно преди Коледа. Когато в книжарницата видях, че издателство „Миранда“ са пуснали книга за оцветяване,...

Кое му е лошото на Путин ли- всичко

http://ivo.bg/2016/12/24/%d0%ba%d0%be%d0%b5-%d0%bc%d1%83-%d0%b5-%d0%bb%d0%be%d0%bc%d0%be%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%83%d1%82%d0%b8%d0%bd-%d0%bb%d0%b8-%d0%b2%d1%81%d0%b8%d1%87%d0%ba%d0%be/

http://www.svoboda.org/a/27518420.html

Защо Путин е лош? Има много причини и обяснения. Може би, ще е по-добре да анализираме различните аспекти поотделно.

Путин – узурпатор. Всъщност, той взе вече узурпирана власт, но това едва ли го оправдава: можеше да властва по различен начин, но избра усъвършенстване на съществуващия модел. Всички държавни институции в Русия, която някога го избра за президент, той замени или с фиктивни, или приватизира. Преди Путин Русия имаше някакъв парламент, сега няма. Преди Путин имаше някакъв съд, вече няма и съд, няма я и относително независимата регионална власт, а регионите са наследство за приближените на Путин.

Путин – враг на прогреса и културата. Путин съзнателното и непрекъснато архаизира обществото. Измислени псевдоправославни традиции, карикатурно пуританство и хомофобия, позорна борба с интернет като пространство за свободно изразяване и „мачкане“ на бизнеса. Всякакво творчество – и на артисти, и на инженери, за Путин е неразбираемо и чуждо. Трябва му единствено лоялност, която той купува или печели с полицейски мерки. Купените артисти се превръщат в съгласяваща се публика, за която съгласието е смисъл на съществуване. Лошите филми на Михалков – това е Путин. Лошата нова архитектура на руските градове – това е Путин. Лошата руска телевизия – това е Путин и само Путин. Фалшивите дисертации и университети, приличащи повече на сергии за продажба на дипломи – това също е Путин.

Путин открадна Девети май. Маркирам това в отделен абзац, защото е от принципно значение не за историята, а за настоящето и бъдещето. Единствената консенсусна дата в сложната руска история през ХХ век, единственият истински празник – “със сълзи в очите” – Путин направи свой имен ден, подменяйки тежестта на изпитанията и трагедиите с евтина бюрокрация, пълна с неуместни политически намеци. В годишнината от вдигането на обсадата на Ленинград, путинските политици от “Единна Русия” сравняват блокадата със западните санкции, а като нацисти, кои ли не бяха дамгосани, най-вече украинците, разбира се. Преди това “Законът на Годуин”, когато всеки спор стигаше до Хитлер, работеше само в глупавите интернет-спорове, а сега този закон се превърна в общоруски: държиш се лошо – властите те обявяват за фашист.

Путин – човек от миналото. Всички гадости за западния империализъм, прочетени през младостта, той прилага в страната си. Военщината и полицейщината, култа към “геополитиката” в международните отношения, вярата в световните конспирации и чуждата агентура в страната, превърнаха Русия в страна на победилият военен пенсионер, който вярва в машинациите на ЦРУ и искрено съжалява, че на Елба не са избили всички американци, а незнайно защо са хукнали да ги прегръщат.

Путин – реваншист. Съветската система, свалена от Горбачов и народа в края на осемдесетте години, беше възстановена от Путин в най-простата си форма. Опирайки се на масовата носталгията по миналото, той не възражда нещо което липсва на хората на средна възраст, а това което те ненавиждаха: номенклатурата, идеологическия диктат и външнополитическата изолация.

Путин – строител на държава, враждебна към собствения си народ. Феноменът Чечня – регион, в който е наложена феодално-фашистка диктатура, която служи и като инструмент за сплашване на останалата част от страната. Странен модел, изграден от Путин без съгласието на руския народ.

Путин – президент на нереализираните надежди и тъпченето на място. От внезапно секналото петролно богатство не останаха дори и символични материални блага: пътища, болници или училища. Всичко е прахосано незнайно къде, руската провинция живее така, както и преди двадесет или четиридесет години. Бедните региони тихо подивяват, и новини като тази, в която събирач на дългове хвърля коктейл „Молотов“ в леглото на бебе, дядото на което дължи пари на банка, вече не изненадва и не шокира – това е Русия, всички свикнаха. Когато властта стане основна ценност, а страхът от загубата и – основен  страх, не може да има развитие, защото развитието създава ненужни рискове за Путин. Създаването на публични институции, диверсификацията на икономиката, реформирането на полицията – не само е ненужно, за него това е реална заплаха, затова единствената промяна, за която той е готов, е деградацията; колкото по-примитивна е страната, толкова по лесно се удържа властта.

Путин – президент на лъжата. Лъжата се превърна в най-важния инструмент в управлението му. Така нареченият дневен ред, измислен в Кремъл и дооформен от пропагандаторите в държавните канали и други контролирани от държавата медии, подмени за обществото реалната картина и позволи на Путин да прави каквото си иска, без да се страхува, че неговите грешки и престъпления могат да бъдат обект на обществено внимание.

Путин – циник. В отношението си към живота, той изхожда от факта, че може да купи или да сплаши всички. Системата на социални отношения, изградена от Путин, е аморална и безнравствена, не предвижда благородни мотиви и еднакво увреди както поддръжниците, така и противниците на Путин, готови да говорят на неговия език, дори и само затова, защото друг език в Русия на Путин просто няма.

Путин лиши Русия от вяра в себе си. Той изгради полу-виртуална система на държавни култове. Имаме “Искандери”, спортисти, “Евровизия”, Крим, но няма и не може да има отношение към Русия като към нещо наистина свое: държавния интерес, за който той обича да говори, няма нищо общо с интересите на частния човек. Участието на гражданите в определянето на съдбата на страната, дори и по най-малките проблеми всъщност е изключено: няма референдуми, изборите се превърнаха във фарс, демонстрациите и митингите са ограничени до такава степен, че ако ги забранят, никой няма да забележи. Обществото не се вижда и не се чува – има само система за потискане, работеща толкова перфектно, че всеки враг на Русия ще види в нея признаците на нашето вековно робство или безволие, но опитайте се вие да бъдете свободен човек в страна с център     “Э”, с областно управление на МВР” Дальний” и член 282 от Наказателния кодекс.

След тези десет пункта по които Путин недвусмислено е зло, следва модерният, но не на последно място, единадесети: Путин – корупционер. Очевидно, системата на Путин е построена включително и върху кражбите, но би било странно, ако резултатът от узурпацията, архаизмът и корупцията, не беше кражбата. За този пункт е по-лесно да се захванем, по-популярен е в медиите. Но оставяйки извън скоби най-важното защо Путин е лош, рискуваме да запазим след него същите гадости, които са основа на управлението му. Русия без Путин – това е не само Русия без корупция. Русия без Путин – това е съвсем различна страна, за която в момента незнайно защо, никой не мисли.

Олег Кашин – журналист

Share on Facebook

Весели празници: Книжните коледни картички на 2016

http://azcheta.com/veseli-praznitsi-knizhnite-koledni-kartichki-na-2016/

Много любов и приказно отношение към книгите струи всяка година от празничните картички и пожелания, които получаваме преди Коледа. Отново споделяме емоцията с вас и ви пожелаваме топло посрещане на Бъдни вечер!

Истинската история на "Даровете на влъхвите"

http://feedproxy.google.com/~r/blogspot/JTvzU/~3/ZkMDohub_Q4/istinskata-istoria-na-darovete-na-vlyhvite.html

През декември 1894-та година касиерът на филиала на Първа национална банка в градчето Остин, щата Тексас, 32-годишният Уилям Сидни Портър (познат на българския читател като О'Хенри) напуснал работа. Въображението му рисувало занапред блестяща литературна кариера, тъй като по това време вече бил започнал да издава хумористичния ежеседмичник The Rolling Stone. Но новата година вместо литературна слава му донесла обвинение от ръководството на банката в присвояване на 1150 долара, значителна по онова време сума.
Виновен или не, разбирайки че срещу него е заведено углавно дело, Портър си плюл на петите и се спрял чак в Хондурас. 
Година по-късно в Мексико го застига вестта, че съпругата му Атъл Естес е на смъртно легло. Продавайки скъпата си наметка, самоотвержената съпруга, останала без средства за препитание и лечение, събрала 25 долара, с които купила и изпратила на мъжа си златна верижка за часовника му. Тя не подозирала, че почти по същото време той го продал за да си купи билет до Щатите.
Те успели да бъдат заедно само няколко дни до смъртта и. В погребалната процесия се включили агенти от полицията, които арестували Портър веднага след погребението на жена му. Той бил осъден на 5 години затвор. Започнал да пише разкази в затвора, за да издържа малката си дъщеря Маргарет. Един от тях - "Даровете на влъхвите" - бил последният коледен подарък за покойната му съпруга.

Не всички биографи разказват така тази история. Но дори да е градска легенда, без съмнение е много прочуствена и дори по-силна от прочутия разказ на О'Хенри. Затова ви я поднасям със  сърдечното пожелание да ви спохождат само щастливи коледни преживявания!


Чарлс Дикенс по Коледа

http://azcheta.com/charls-dikens-po-koleda/

С наближаването на Коледа всеки път се случват неща, от които няма как да се измъкнем година след година – твърде рано поставените коледни украси, повтарянето на „Сам в къщи” по няколко телевизионни канала, претъпканите молове, а песните на Марая Кери и Джордж Майкъл съвсем ни карат да потръпваме при мисълта за коледни песни. Има...

Страници: 1

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване