Венеция: цветна и водна

Този декември се оказа пълен с нови приключения, едно от които беше пътуване до Венеция. Няма да ме чуете да се оплаквам от възможността да мина през Италия – този път в компанията на голяма, шумна, весела група колеги. Това ти позволява да възприемеш по напълно различен начин една от туристическите столици на Европа.

Тъй като и преди съм била във Венеция, Сан Марко не беше единственото нещо, което спечели вниманието ми. А и за разлика от преди, сега имах на разположение не един, а цели четири дни. Достатъчно време да се фокусирам на любимите ми съставки – атмосфера, хора и храна.

Градът

Не ми е напълно ясно защо Венеция е обявена за романтично място. Разбира се, да се загубиш в малките улички, да свиеш накъдето ти видят очите е адски приятно – но не непременно романтично. Венеция обаче има едно сериозно предимство – няма вероятност по невнимание да те отнесе някой луд италиански мотоциклетист. Просто придвижването в града става само и единствено пеша или с лодки.

Не мога да отрека, че Венеция е красива. Както много други места в Италия, тя е богата с история, с пищни площади, с красиви дворци. Имахме възможност да разгледаме двореца на Дожите отвътре – препоръчвам изживяването горещо. Огромни картини, мащабни зали и онова усещане за царственост, характерно за Западна Европа. Ако не си падате по история на изкуството, все пак обърнете внимание на информационните табла във всяка зала – те разказват повече за устройството на венецианското управление, ролите на дожите и градския съвет.

Най-интересно е,  че минавате и през затвора с килиите. Всеки турист във Венеция минава по Моста на въздишките, но тук можете да видите сцената от другата страна.

Хората

Не спирам да се учудвам на италианците. Нямам понятие как са толкова елегантни, толкова спокойни, толкова… италианци! Виждаш ги на улицата и веднага можеш да познаеш кой е от тук и кой е турист. И всяка снимка с тяхно присъствие става по-одухотворена.

Храната

Няма как, пак ще си говорим за храна. Нещо типично за тази част на Италия е пастата Nero di sepia. Представете си чиния спагети със сепия – и със сос от мастилото на сепията, който прави цялото ястие катранено черно. Чисто психологическото усещане да ядеш напълно черна храна е странно. Като допълним и страхотния вкус, имаме печеливша комбинация.

Какво друго? Салата с мус от моцарела – пухкав като облак! И разбира се, пица. Във всяка част на Италия пицата има различен прочит – в Неапол я правят с голяма хрупкава коричка, в Рим плънката отива до ръба на пицата. Във Венеция пицата има хрупкава коричка, но тя е по-малка от неаполитанската. Тестото е доста тънко.

Бурано

Около Венеция има няколко острова, които можете да разгледате. Ако харесвате прочутото Венецианско стъкло, отидете до Мурано. А ако искате да видите най-цветните къщи, които съществуват някъде, хванете вапорето до Бурано. Тук вече атмосферата е значително по-туристическа, но дори ако мразите големи тълпи, една обиколка не е твърде натоварваща. Вижте сладките кукленски къщи, свийте в страничните улички, за да намерите още интересни неща.

Венеция в началото на декември се оказа приятно изживяване. Но винаги е така, ако си в компанията на правилните спътници

Свързани новини: