Завърза се полемика между поета Стефан Цанев, който твърди, че е отказал ( да си изцапа името с) наградата “Златен век” ( заради нейното омърсяване от шефа на доносниците Димитър Иванов ) и министъра на остатъчната култура Вежди Рашидов, който пък ехидничи, че Цанев е избързал да се отказва от нещо, което НМВ ( Негово Министерско Величество) все още не бил благоволил да одобри.

Рашидов ползва остатъчната си властова позиция, за да “гони по устав” провинилия се пред него “колега по култура” , изживявайки се наистина като заслужено оценен по достойнство от подобния му в културно отношение Борисов за културен министър, макар и двамата да са известни с малокултурието си.

Не съм упълномощен да бъда секундат в този задочен дуел. Стефан Цанев, ако желае, може да рикошира рикошета на “заслужилия мултак” Рашидов.

От гледна точка на елементарната логика обаче не мога да не отбележа дебелокожието на остатъчния ни “културен министър” в оставка по темата за доносниците, с каквито е пълно в обкръжението на неговия работодател Борисов.

Именно от доносници от всякакъв калибър беше сформирана и проруската корпорация “Мултигруп”, на която Рашидов слугуваше срещу съответните облаги.

Не бил предател, хвали се днес в писмо до Стефан Цанев “заслужилият мултак”.

Това, без аналогията да е пряка, ми напомня за едни “герои” от Нюрнбергския процес, които строят отчаяната си защита върху псевдоморалната позиция, че си остават верни ( на нацизма) .

В случая с Рашидов става дума не за нацизма, а за нарцисизма, каращисан с робуването на вождистката “харизма” на неговия вожд Борисов, мултако(пре)подобния Борисов.

Share on Facebook

Това съобщава преди дни Прокопиев-ият (дез)информационен парцал "Капитал", днес препечатано от по-малкото отроче "Дневник", за да може колкото се може по-дълго и злобно да дразнят матряла. Ето я и оригиналната публика...

Мразя да ми се вменява пристрастие във връзка с онова, за което не пиша. Щом не пиша за нещо, значи въпросното нещо го обичам или ми е платено да не го критикувам- така разсъждават примитивите.

Започвам краткия си текст с тази автопровокация, защото ще споделя иронично наблюдение горе-долу в този дух. Питам: кое е онова нещо, за което като че ли спряха да пишат и говорят медиите ни напоследък?

Много са възможните отговори и затова ще карам по същество: някак си избледня, затихна, за да не кажа, че направо изчезна темата за ужасната заплаха да ни залеят бежанците. А как само ударно започна 2016 с предположенията на премиера Борисов за 2,5 милиона бежанци ( два милиона и половина).

“Тури му сняг”?!

Ако сега се намери някой да попита обикалящите телевизиите сеячи на омраза и страх от бежанския потоп как ще коментират пълния провал на собствените пророчества, няма да се учудя да отвърнат, че всъщност на тяхната превантивна хипербола се дължи чувството ни на облекчение, че най-лошото ни е подминало. Което звучи като онзи виц за мазохиста, блъскащ с две тухли чувствително място от тялото си заради кефа в паузата между удара.

Да, заваля повечко сняг и фокусът се измести. За пръв път от много месеци плашилото на бежанците побеля под тази снежна завивка и стана невидимо за очите и ушите на публиката по волята на доставчиците на новини и репортажи.

Имам известно подозрение, че не само снегът е “виновен” за този феномен. По-скоро професионалистите в медиите реагират професионално, както са ги учили: няма проблем, няма новина. Явно с бежанците няма проблем. Що за новина е например фактът, че т.н. бежански натиск е намалял до степен, мигрантският поток църцори, капе с интезитета на конденза от носа ни, изложен на януарския студ.

Разбира се с това героичните сюжети за борбата на властта със заплахите за нашето добруване не свършват. Като няма бежанци за усмиряване, има виелици, преспи и поледици. Не е по-малко драматично да се снимаш със снегорин. Даже символиката как си готов да изринеш снежните авгиеви обори е по-величествена, от някакви си разходки край телената ограда по границата.

Е, за разлика от мигрантският поток, януарският студ е предвидим. В този смисъл нашите медии са доста януарски.

Share on Facebook

Тодора Радева е културолог, писател и майка на три деца. Работила е на различки позиции като сценарист, продуцент, връзки с обществеността и реклама, участник и организатор е в различни културни проекти. Има нужда от предизвикателства и да се включва в инициативи, предполагащи размах и въображение. Вярва в екипната работа и в смисъла да създаваш и промотираш...

Чудовищтна спекулация и безпрецедентна манипулация на днешната сесия, на енергийната борса изстреля цената на тока за утре, не просто на №1 в Европа, а като я видите моментално ще се сгреете. А тя е (за по-добър преглед и прочит, а също ...

Винаги когато видя, че по книга, която не съм чела, скоро ще излиза филм, изпадам в дълбоко двоумение. Дали бързо да я прочета и с това рязко да намаля шансовете екранизацията да ми хареса, или да дам по-голям шанс на магията на киното да ме спечели с цената на това да си разваля удоволствието от четенето....

В понеделник , от Китай бе реализиран успешен старт на РН 'Куайчжоу'-1А (Kuaizhou-1A) на твърдо гориво.

Повече от 1300 са получените по пощата формуляри за участие в националната кампания за насърчаване на четенето „Читателска щафета 5: Патилански приключения” 10 дни преди нейния край, съобщават организаторите от фондация „Детски книги“. Това е подобрение на рекорда от деца, прочели поне 3 от книгите за съвременни патиланци и пакостници, включени в щафетата. Общият брой на...

Специалисти от НАСА са представили 'пътната карта' за мисиите Voyager 1 и Voyager 2. Бъдещето на най-отдалечените от Земята ръкотворни апарати , учените са прогнозирали с помоща на анализа на данни получени от орбиталия телескоп Хабъл.

НАСА представи изображение на Земята и Луната , направено от апарат , на орбита около Марс. Комбинираната снимка е достъпна на сайта на НАСА.

За три десетилетия броят на автомобилите в България се е увеличил тройно. Според статистическите годишници на Националния статистически институт през 1985 г. в България са регистрирани 1,16 милиона автомобила (от тях 1,06 милиона са леки, а останалите товарни). През 2014 г., за която са последните данни на НСИ, автомобилите вече са 3,5 милиона – 3 милиона леки автомобила и близо половин милион товарни…

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5982757

The post Тройно повече коли за 30 г. – вече се задръстват и магистрали appeared first on Блогът за икономика.

Пламен Асенов,

29. 06. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100709257/velikite-evropeici-dj-r-r-tolkin-vtora-chast

Властелинът на пръстените, саундтрак, Лотлориен

Джон Роналд Роуалд Толкин и Едит Мери Брат се запознават през 1908 година, когато той се мести в пансиона, където тя вече живее. Толкин е на 16, Едит на 19. И двамата са сираци. И двамата виждат бъдещето си в духовните сфери – той с езици, тя с музика. Едит владее пианото и иска да стане концертираща пианистка. И двамата са хлапета, с души, готови за игри и забавления, но игри почтени и целомъдрени, в съответствие с религиозните норми и Викторианския морал. Двамата се харесват, започват да говорят и прекарват все повече време заедно, като си дават близостта, която им липсва след смъртта на родителите им. Основното им забавление е простичко, съответства напълно на семплото чувство за хумор на Толкин, което е присъщо на истинските хобити. Едит и Роналд обичат да сядат на терасата на някоя бирмингамска чайна над тротоара и се надпреварват да пускат бучки захар в шапките на минувачите. А когато захарта на тяхната маса свърши, местят се на друга и се заливат от смях, щом успеят да уцелят шапката на някоя особено нафукана дама или стегнат като бастун джентълмен.

Властелинът на пръстените, саундтрак, Лотлориен

Тези невинни забавления продължават поне година, преди Толкин и Едит да усетят, че между тях има нещо повече от склонност към детински пакости. Те не могат един без друг и разбират, че любовта е дошла. Според любителите на мистерии, по тайнствен начин, сякаш с някакви специални антени, същото веднага схваща и отец Морган, наставникът на Толкин, който бързо се намесва в зараждащата се връзка. Всъщност нещата са по-прозаични – отец Морган разбира, че нещо става, защото оценките на Толкин, дори по любимите му езици, рязко спадат. Притеснението му е, че при това положение младежът няма да си вземе изпитите, няма да получи стипендия, няма да продължи в колеж и ще погуби таланта си. Вместо да го напердаши с колана обаче, добрият стар отец просто говори с него и апелира към разума. Обяснява ситуацията и му дава ясно да разбере какви са последствията. Самият Толкин знае, че, колкото и добър да е отец Морган, той просто наистина няма необходимите средства, за да го издържа в Оксфорд, така че обещава да прекъсне изцяло връзката с Едит, поне докато не навърши пълнолетие. Не го прави, двамата продължават да си пишат писма и да се виждат тайно. Но отец Морган пак говори с младежа и този път напипва вярната струна в душата му. Около 40 години по-късно, в едно писмо до сина си Майкъл, Толкин пише: „Аз трябваше да избера между неподчинението и мъката да излъжа настойника си, човек, който бе за мен истински баща много повече, отколкото са мнозина истински бащи и прекратяването на любовната ми афера докато стана на 21. Не съжалявам за решението си, макар че то бе много трудно за моята любима. Но това не беше по моя вина. Тя беше напълно свободна да се омъжи за друг и не беше по никакъв начин обвързана да ме чака. Така че през следващите три години аз наистина нито видях, нито писах на моята Едит.”

Властелинът на пръстените, саундтрак,  Надежда и спомен

Вечерта на 21-я си рожден ден Джон Роналд Роуалд Толкин пише едно от най-важните писма в живота си. То е до неговата любима Едит и в текста се казва, че той никога не е спирал да я обича и ако тя няма нищо против – да вземе да се омъжи за него. Тя няма нищо против. Малката пречка е, че е сгодена, защото вече е започнала да смята, че нейният Роналд я е забравил. Обаче той взима влака до Челтнъм, където Едит живее в дома на стария семеен приятел Джесъп. Тя чака Толкин на перона, двамата цял ден се разхождат и говорят. Резултатът е, че Едит връща годежния пръстен и това предизвиква проблеми. Джесъп първо пиша на нейния настойник: „Аз не мога да кажа нищо лошо за Толкин, той е културен джентълмен, но перспективите му са свързани с крайна бедност и кога ще е способен да се ожени, дори не мога да си представя.” Нещата стават още по-лоши обаче, щом Едит, която изповядва англиканската вяра, заявява, че заради сватбата с Толкин ще приеме католицизма. Впрочем, актът става без особено желание и дълбока вътрешна нагласа от нейна страна и си остава източник на един от малкото проблеми, които семейство Толкин имат в съвместния си живот. Едит например не понася идеята да се изповядва и в даден момент отказва демонстративно да го прави. Смята се, че именно тази смяна на вярата отключва у нея депресиите, от които страда по-късно. Но непосредствените ефекти през 1913 година са не по-малко драматични. По онова време в Англия на католиците изобщо не се гледа с добро око, така че семейният приятел Джесъп буквално изхвърля Едит от къщи. Тя трябва да се раздели и с идеята за кариера на пианист, като я замени с много по-практичната работа на секретарка, за да си вади хляба. Самата сватба на Едит и Джон Роналд става три години по-късно, през 1916, малко преди Толкин да се включи в касапницата на Първата световна война. И в същото писмо до сина си той пише: „Възхитен съм от готовността на жена ми да се омъжи за един човек без работа, без пари и без никаква перспектива, освен вероятността да бъде убит в Голямата война”.

Властелинът на пръстените, саундтрак, Бурята идва

На фона на всички тези любовни събития в живота на Джон Роналд Толкин се случват все пак и други важни неща. През 1911-та, още в King Edward’s school, заедно с трима приятели той създава полутайно общество с инициали T.C.B.S. Не е чак толкова тайно, инициалите означават просто Чаен клуб и Боровианско общество, по името на мястото, където момчетата най-често се събират да пият чай, да четат литературните си произведения и да се поощряват един друг. Оттам остава влечението на Толкин към поезията. През лятото на същата година пък той отива на лятна ваканция в Швейцария и впечатленията му оттам са изключително силни. По-късно пише, че пътуването на Билбо Бегинс из Мъгливите планини се основава изцяло на спомена за прехода му през Алпите. По време на това пътуване бъдещият писател също така купува традиционна картичка, с изображение на дългобрад вълшебник с островърха шапка – както се сещате, това после се превръща в образа на великия и незабравим Гандалф. През октомври същата година Толкин все пак започва да учи в Екзитър колидж в Оксфорд. Отначало следва онова, което наричаме класическа филология, но после се прехвърля да учи английски език и литература, като завършва през 1915. Междувременно войната е започнала и в Англия на младежите, които не са се записали веднага доброволци и не са хукнали на фронта да се превръщат в пушечно месо, не се гледа с особено добро око. Вместо това обаче Толкин се записва в специална военна програма, по която се обучава за офицер-свързочник, докато завършва и образованието си. „Издържах на хулите” – казва по този повод той по-късно. През март 1916 година, три месеца преди да замине за фронта, двамата с Едит се венчават и си наемат жилище близо до военния лагер. През юни, точно след като хиляди войници са избити безсмислено при река Сома, Толкин вече е младши лейтенант и с полка на Ланкаширските стрелци е изпратен като ново попълнение. От касапницата във Франция го спасява не някоя вълшебна сила, а лакомията на обикновената окопна въшка. А може би все пак говорим за истинска вълшебна сила, явила се под формата на окопна въшка, кой знае, неведоми са пътищата на Съдбата.

Властелинът на пръстените, саундтрак, The Uruk-hai

„Младшите офицери тогава бяха избивани с дузини за минута, раздялата с жена ми и времето после бяха равносилни на смърт” – пише Толкин по повод заминаването си за Франция. В леко скучния период между самото назначение и тръгването за мястото на заколение Джон Роналд съчинява митологичната си поема „Самотният остров”. През октомври обаче, вече нахапан буквално от хиляди въшки в окопите, той се разболява от тиф и е прехвърлен обратно в Англия за лечение. Болестта идва и си отива няколко пъти, в края на краищата Толкин е обявен негоден за активна военна служба и оставен в тила, където изпълнява различни по-леки военни функции. Междувременно започва да съчинява своите „Изгубени приказки”, нещо като опит да се създаде липсващата митология на Англия, текст, който бавно се превръща в прочутия „Силмарилион”, а като мит заляга и в основата на събитията от „Хобит” и „Властелинът на пръстените”. Двамата с Едит наемат къща близо до гарнизона му, един ден отиват на разходка в гората и попадат на прелестна поляна сред сечище. След смъртта на Едит през 1971-ва Толкин си спомня пред децата си: „По онова време косата и беше гарваново черна, кожата и чиста, очите и много по-блестящи, отколкото ги знаете – и тогава тя започна да ми пее и танцува.” Точно така в „Силмарилион” безсмъртната елфическа красавица Лутиен се среща и влюбва в смъртния Берен и в името на любовта се отказва от безсмъртието. Познато ли ви звучи? Ами нормално е, защото 6 500 години по-късно смъртният Арагорн така среща безсмъртната Арвен, чиято прабаба се казва Лутиен, наричана от любимия си, Берен – Тинувиел, което на елфически означава „славей”.

Властелинът на пръстените, саундтрак, Many Meetings

„Вера“ (изд. „Millenium„) на Александър Снегирьов е една от последните книги, които четох, и първата, която ме е озадачавала толкова силно, че не съм сигурна какво мисля. Гледай, слушай, запомняй и живей. „Вера“ е кинематографичен роман, който едновременно е и сюрреалистичен, и натуралистичен. Действието е задъхано, а образите са щрихирани. Историите на три поколения –...