2017 – МАСЛОТО ИЛИ ОРЪЖИЯТА /част втора/

01/14/17 15:25
(http://asenov2007.wordpress.com/)

2017 – МАСЛОТО ИЛИ ОРЪЖИЯТА /част втора/

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Кои основни събития ще определят облика на света и развитието на България през 2017 година, повече добро или повече лошо предстои, възможни ли са изненади и в каква посока – тези теми, свързани с близкото бъдеще, обсъждаме за втора поредна седмица с нашия политически наблюдател Пламен Асенов.

– Пламен, България не е самотен остров и важните световни събития неизбежно отекват в нея. Какво ще радва или тревожи българите през 2017-та?

– Страхувам се, че тревогите ще са повече от радостите, Фили. Светът през последните три години, от руската агресия в Украйна насам, стана не само много по-динамичен, но и много по-заплашителен, а възходящата тенденция в тази посока не е спряла. Така че нарастващото чувство на тревожност сред българското общество, което бе една от характеристиките на миналата година, ще се запази и през тази. Няма как да е иначе, след като по медиите и сред хората все по-често се споменават думи като „терор”, „война”, „жертви”. В същия момент управлението е в насипно състояние, без да може да осигури политическа стабилност и предвидимост за хората. Всъщност, Фили, ако трябва само с една дума да охарактеризирам най-голямата заплаха за българите през новата 2017 година, тя ще бъде – неизвестност. Какво ще стане – това е въпросът. Не как точно, кога или дори защо ще стане така, а именно – какво ще стане.

– Пламен, но това не е ли всъщност най-лесният въпрос в политиката?

– По принцип е така, Фили. Или би трябвало да е така в нормална политическа среда, създадена и поддържана от ясни и предвидими политически субекти. Обаче нека си спомним само колко пъти от ноември, тоест, от президентските избори насам, се смени ситуацията в България – ще има ново правителство в рамките на този парламент, няма да има ново правителство в рамките на този парламент; ще има служебен кабинет, няма да има служебен кабинет; ще има предсрочни избори, няма да има предсрочни избори, за да се стигне до днешното, отново пълно с неизвестни положение. Вече поне е ясно, че предсрочни избори ще има, но пък всички останали неясноти продължават да ни притискат. На този фон как си представяме, Фили, че България ще успее да се подготви например за трудната задача, която ѝ предстои – през 2018 година да поеме ротационното председателство на целия ЕС. Подготовката за това трябва да приключи още в средата на 2017-та, а вече доста време за тази подготовка се грижат не отговорни политици със стратегически визии, а обикновени министерски чиновници с визия от аванс до заплата. Не е ли срамота въпросните чиновници да взимат решения за идеите и поведението на страната ни по изключително важните общоевропейски теми, чукащи на вратата – мигрантската криза, преговорите с Великобритания за нейното излизане от Евросъюза от една страна и необходимите спешни мерки за запазване на европейското единство от друга, отношенията ЕС-Русия, ЕС-САЩ, ЕС-Турция, войната с тероризма. Както ясно се видя – ние вътре в собствената си страна не можем на две магарета сламата да разделим, на какво отгоре ще се захванем сега общите европейските дела да оправяме. Дори ми минава еретичната мисъл, Фили, дали не е по-добре просто да се откажем, да отложим високата чест – но и твърде тежката отговорност – на нашето европейско председателство за по-добри времена.

– Пламен, кога очакваш да настъпят в България тези по-добри времена?

– Благодаря за иронията, Фили. Казваш го, защото знаеш, че по принцип не очаквам да настъпят никога. Но хората не трябва да се подвеждат по мен, поучен само от горчивия си житейски опит, аз може би съм по-голям песимист, отколкото би трябвало нормален човек да бъде. Обаче в момента е наистина трудно да се прогнозират по-добри времена за България, поне през следващите пет години. Казвам това от една страна заради разпада на политическата система и изчезването на политическото, процес, който може би достигна крайната си фаза. Сигурен съм, че тази безрадостна констатация ще се потвърди и от резултата на предстоящите предсрочни парламентарни избори, така че на страната ѝ предстои да влезе в спиралата на криза, от която ще излезе чак ако обществото успее да роди истинска алтернатива. Казвам това обаче и специално заради включването в българската политика на новия президент Румен Радев. До неговото встъпване в длъжност остават по-малко от десет дни, а сигурните неща, свързани с бъдещата му дейност, за които аз бих се обзаложил, са само две – че той ще тегли българската каруца максимално към руската страна и че скоро ще бъде практически изолиран от европейската политическа сцена, както стана по-рано с Георги Първанов. Всички приказки на самия Радев пред западни издания, че той е натовски генерал и държи на европейския път на България, са наистина само празни приказки, докато в същото време повтаря нелепата си теза, че Крим е руски, защото такова е фактическото положение на нещата. Или докато лансира лъжата, че санкциите срещу Русия трябва да паднат, защото, видите ли, икономическите загуби на България от тях са огромни.

– Пламен, да кажем ясно – човек на Москва ли е утрешният български президент?

– Много ми се ще да или не по тази тема да кажат българските специални служби, но това няма да стане, поне засега. За да си отговорим сами, имаме само косвени данни, но и това не е малко. Тук се включват, разбира се, всички разкрития за руската намеса в българските президентски избори, които станаха ясни покрай скандала между шефа на БСП Корнелия Нинова с руския генерал от КГБ Леонид Решетников. Както обикновено – и този скандал беше на бърза ръка заметен под килима и май вече е забравен от българското общество. Още по-забравен обаче е един друг скандал – победоносното възклицание на човек, наречен Александър Дугин, след президентските избори в САЩ, Молдова и България. А възклицанието гласи: „Вашингтон е наш, Кишинев е наш, София е наша”.

– Все пак, едва ли трябва да се правят изводи от желанието на всеки руснак да изрази имперските си чувства по оригинален начин.

– Разбира се, че не, Фили, но Александър Дугин не е всеки руснак. Той е може би най-известният руски политолог, близък до президента Путин, баща на кремълската доктрина за тъй нареченото евразийско пространство и силен радетел за използването от страна на Москва на православието като политически инструмент. Изобщо, Дугин не е човек, на чиито думи не трябва да се обръща внимание. Още повече, както вече се знае от опит, той най-често казва онова, което Путин и външния му министър Лавров са принудени да премълчат. Така че щом веднага след президентските избори човек като Дугин казва „София е наша”, струва си като общество много да внимаваме за посоката, в която Румен Радев ще поведе страната. Иначе, Фили, в личностен план, за съжаление, ориентацията на Радев е толкова ясна, че спрямо него дори няма нужда да се напомня класическата рецепта – ако нещо изглежда като патица, кряка като патица и ходи като патица, най-вероятно то наистина ще да е патица.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com