Гледай Румъния, мисли за България

Image: Impressions from Sibiu by Stefan Bichler on Facebook

След безпрецедентни по своята масовост и упоритост на участниците в тях протести, снощи научихме, че румънското правителство смята да оттегли супер спорната си наредба, изкарала и държала стотици хиляди по улиците в последните пет дни. Дали ще се стигне до действително оттегляне на нормативния акт, остава да видим. Засега честта и удоволствието да опере пешкира се пада на министъра на правосъдието Флорин Йордаке, затова че не обяснил законовите промени достатъчно убедително на обществеността.

Като активен гражданин следях тези събития с особен интерес. Като юрист, обаче, още повече исках да знам каква е правната страна на хорското недоволство там, какво точно е гласувано, от кого и с въздействие върху кои закони. Яснота по този въпрос нямаше, а повечето медии говореха за „отстъпление от антикорупционното законодателство“, с което Румъния е така известна у нас.

Именно поради това влязох във връзка с румънски колеги и ги помолих да ми посочат конкретните състави, засегнати от измененията. Оказаха се основно в двата кодекса: наказателния и накзателно-процесуалния. Тъкмо тях разглеждам по-надолу, като ги сравнявам с българските им аналози.

Малко основни положения като за начало, тъй като от правна гледна точка наистина любопитно е:

Защо изменения в кодекси, т. е. актове на законодателната власт се извършват с акт на изпълнителната?

Краткият сравнителен анализ показва, че румънското законодателство действа малко по-различно от българското. То има една особеност, която нашето не познава, а именно да снабдява изпълнителната власт в лицето на правителството със специална законодателна компетенция да приема (или изменя) нормативни актове, приети от парламента. Особеното е, че тази компетенция се осъществява посредством подзаконовия нормативен инструмент на т. нар.„извънредна наредба“ (ordonanta de urgenta).

В настоящия случай имаме точно такъв казус – ръководеното от Сорин Гриндяну правителство приема такава наредба за изменението на наказателния и наказателно-процесуалния кодекс.

Какво е трябвало да се случи в Наказателния кодекс?

1. Престъпления против правосъдието

Тук извънредната наредба изменя съдържанието на състава на румънския НК, наречен „облагодетелстване на дееца“. Конкретно, според новата редакция не се наказва който помогне на другиго да избегне наказателно преследване или налагане на наказание, при положение, че помощта е от или към членове на семейството. Същевременно обхватът на „членове на семейството” се разширява, като обхваща роднините не само по родство, но и по сватовство, до втора степен включително.

Изменението би означавало, че висящите при влизането му в сила производства биха били прекратени спрямо малко по-далечните роднини, възползващи се от разширяването на привилегията „член на семейството“.

Освен това, от състава на нормата е предвидено да отпаднат онези извършители, които допринасят за облагодетелстване чрез приемане или постановяване на нормативни актове, т. е. народни избраници (депутати и общински съветници) и служители в изпълнителната власт.

Колегите пеналисти ще открият тук сходство със залегналия в нашия НК състав на личното укривателство (чл. 294). В своята алинея 3 цитираната норма въвежда подобна привилегия, според която не се наказват съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи. Този семеен кръг, обаче, е видимо доста по-тесен от предвиденото в румънската наредба. Да не говорим, че нашият НК изобщо не познава привилигерованото положение на народни избранници и държавни служители. Изводът тук е, че на хартия нашият закон е по-рестриктивен от румънския.

2. Престъпления по служба

Държавен служител, който в изпълнение на задълженията си извърши действие в нарушение на изричните разпоредби на закон, наредба или извънредна наредба на правителството и по този начин доведе до настъпването на съществени вредни последици, надхвърлящи сумата от 200 000 леи или причини сериозни наранявания, или наруши права или законни интереси на физическо или юридическо лице, както е предвидено и гарантирано в други закони, се наказва с лишаване от свобода от 6 месеца до 3 години или глоба.

Това е прословутото престъпление, което е предвидено да се наказва, само ако причинената вследствие нарушение на нормативен акт вреда надхвърля 200 000 леи (малко над 85 000 лева).

Старата (и вероятно скоро пак действаща) редакция на тази норма предвижда наказание от 2 до 7 години, както и забрана за заемане на публична длъжност. Изменението е доста либерално в тази си част, тъй като, освен че смъква лишаването от свобода от 6 месеца до 3 години, премахва и забраната за заемане на публична длъжност.

На финал, внесеното от румънското правителство изменение в този състав е целяло да ликвидира злоупотребата със служебно положение по непредпазливост.

Ако това изменение влезе в сила, то би имало силата на де юре амнистия за всички, които към момента изтърпяват наказания по (старата редакция на) този състав. То също би означавало и по-кратки давностни срокове за все още неподложените на наказателно преследване извършители на въпросното престъпление. Най-важното за всички корумпирани политици, обаче, щеше да бъде отпадането на забраната за заемане на публични длъжности – така дори и след като са били осъждани, те не биха имали проблеми да бъдат назначавани на „интересни“ държавни постове.

Най-близо (макар с доста уговорки) до тази разпоредба от румънския закон ми се струва чл. 282, ал. 2 от нашия НК, където обаче отсъства „гратисна сума“, недостигането на чийто размер да означава непонасяне на наказателна отговорност. Друга важна отлика е, че според нашия закон това престъпление по служба може да бъде извършено само умишлено (с пряк умисъл и специална цел) и никога по непредпазливост. Изводът тук е, че в непроменената редакция на този състав румънският НК е по-рестриктивен от нашия.

3. Подкуп

С предложеното от румънското правителство изменение съставът за подкуп на държавни служители се „опростява“, като служителите биха били наказвани с лишаване от свобода от една до пет години и забрана да заемат публични длъжности, ако за да изпълнят свое задължение, извършат определено действие или постановят решение, получат пряка или косвена имотна облага за себе си, своя(та) съпруг(а), свой роднина (по родство или сватовство) до втора степен включително.

Засегнатата от извънредната наредба редакция на тази норма се разпростира не само върху съпрузите и роднините, но и върху лицата, с които държавните служители са имали работни или бизнес взаимоотношения в последните 5 години.

Тук очевидната цел е да се създаде по-удобна за корупционерите среда, така че подкупи да могат да се насочват не само към „по-уязвимите“ поради свързаността си роднини, но и към уж достатъчно отдалечените от държавните служители трети лица – бивши делови или бизнес партньори.

В тази връзка бих направил паралел с чл. 301 и последващи от нашия НК, конкретно с чл. 304в, чието поле на действие всъщност е дори още по-широко. Това е така, защото цитираната норма се отнася не до някакъв определен кръг на роднини и бивши партньори, а до всякакви трети лица.

Изводът тук е, че поне на хартия родният закон отново е по-рестриктивен от онзи на северните ни съседи.

Какво е трябвало да се случи в Наказателно-процесуалния кодекс?

В тази част наредбата въвежда няколко изменения, най-същественото от които засяга т. нар. „съобщение за извършено престъпление“, известно у нас под гражданското си название „сигнал“ (до полицията или прокуратурата).

Конкретно, румънското правителство е искало да направи така, че сигнали до правоохранителните органи за извършени престъпления да се считат за законен повод за започване на разследване само ако са направени в срок до шест месеца от извършване на деянието, за което се отнасят. Според мен това е доста интересен способ както за амнистиране на престъпници, така и за разбиване устоите на наказателното правосъдие въобще.

Вместо извод

Както виждате, някои от предложените изменения в румънските закони са повече от сериозни, докато други, особено ако ги сравним с българските им аналози, са едва ли не безобидни. Прочее, едва ли остана някой на белия свят, който да не знае колко строги и добре написани закони имаме ние в България.

Но както сме тръгнали да се сравняваме и съпоставим постиженията на българските магистрати в прилагането на тези закони с успеха на румънските им колеги, то пред очите ни ще лъсне грозната картина на безсилни, спънати и буквално скопени институции.

И това няма как да е иначе в страна, в която решенията за професионалното и кариерно развитие на магистратите се взимат я по анцуг пред магнолиеви храсти, я в сараи, я в корпулентни хотели. Страна, в която за въпиющата нужда от реална и дълбочинна реформа на правосъдието се залагат единствено политически партии и лидери, чиято електорална тежест е пренебрежима с оглед задачата, която си поставят.

Да, всички знаем, че правосъдието не се яде. Но то решава човешки съдби. Моята, вашата и на всички останали в държавата. След няма и два месеца отново ще гласуваме за парламент. Решете и изберете. В името на една по-добра съдба – за мен, за вас и всички останали в България.

The post Гледай Румъния, мисли за България appeared first on De Libertate Iuris Digitalis.

Прочети цялата новина http://feedproxy.google.com/~r/DeLibertateIurisDigitalis/~3/-TngVxw9GjA/

Свързани новини: