Крим, Бахчисарай: Ханският дворец и фонтана на сълзите

Днес Цветан отново ще ни води до Крим – място, което, ако решите да посетите, трябва да вземете разрешение от Украйна – руска виза няма да ви е достатъчна: руската власт над Крим е призната за окупационна от ООН, заради което руските и укрански официални и неофициални лица, признати за виновни за окупацията от страна на Русия са подложени на санкции.

Иначе отиваме на страхотно място, което сме посещавали и преди окупацията – Ханският дворец в Бахчисарай Този разказ трябваше да излезе преди разказа за подвоничарската база в Балаклава, обаче главата ми още пуши от преместването, че специално моля автора за извинение за разсеяността!

Приятно четене:

Крим, Бахчисарай: Ханският дворец и фонтана на сълзите

Безпечно като чакат хана,

жените хански край фонтана,

под сянка гъста и прохладна

във група весела седят

и с детска веселба следят

как във водата рибка златна

играй, насам – натам се кривни.

Нарочно златните си гривни

изпущат някой в шадравана,

а пък робините на хана

шербет разносят ароматен.

Пушкин „Бахчисарайски фонтан“ в превод на Алеко Константинов и картината на Карл Брюлов

Къде ли е този романтичен Бахчисарайски фонтан? В Двореца на татарския хан в Крим!

С нетърпение се качвам се в маршрутката пред Успенския манастир и се вкопчвам в предната седалка, защото колата се понася безумно надолу по тесните криви улички на Бахчисарай. Изведнъж на един остър завой: тряс и страничното огледало се разхвърча на парченца при разминаването с насрещната маршрутка.

Алаах ни опази! – продъжи нашият джигит.

Дворецът на кримските ханове е разположен на десния бряг на река Чурук Су (Мръсна вода). Тук климатът е мек и здрав, като температурата не пада под нулата през зимата, а през лятото духа прохлада от пролома и юлският максимум е 22 градуса. Е, как да не искат да се върнат обратно тук в тази райска градина потомците на изселените татари? Те са изселени от Сталин през 1944 г. за „сътрудничество“ с нацистите. Тежката им съдба бе оплакана от Джамала на Евровизията 2016. Сталин също не подминава и кримските българи, които също изсели в степите на Казахстан.

Речная, 133, Бахчисарай, 98401

– Дуур! – изквичаха отново спирачките на площада пред

Ханския дворец

С трепереща ръка подадох 12 рубли и слязох ралюлян под нервирания поглед на брадатия татарин.

Кримските татари са имали държава от 1449 до 1783. Това е Кримското ханство, отцепило се от Златната орда заедно с Казанското ханство на волжките българи. Кримското ханство е било васал или съюзник на Османската империя. Управляващата династия е на рода на Гереевите (Гирей), като основател е първия хан Хаджи I Герай.

През 1736 руските войски начело с фелдмаршал Кристоф Миних изгорили Бахчисарай и опустошили Крим. Като педантичен немец Миних заповядал предварително да се заснеме всичко подробно и картографира двореца преди да го запали, което по късно спомогнало за неговото въстановяване.

През 1783 в резултат на победата на Русия над Османската империя Крим отначало бил окупиран а след това анексиран. Притеснявани от руската администрация 1,5 мил. кримски татари били принудени да емигрират на територията на Османската империя в днешна Румъния, България и Турция. Тук бежанците татари дали своя принос в „мирното съжителство” с православните християни, което довело до избухването на Априлското въстание у нас. Дежа вю ли е новата вълна бежанци ислямисти у нас от юг? (Определено е „вече виждано“– Русия предизвиква ислямско преселение, като очаква то да играе ролята на ледоразбивач за нейните военни цели. Без да отменя това наблюдение, мисля, че авторът греши за Априлското въстание – Захари Стоянов посочва преселването на черкезите по българските земи след Кримската война 1853-1856 като фитила, подпалил недоволството на българите в Османската империя, а не татарите 70 години по-рано. Този детайл, разбира се, не отменя дежавюто на автора, а служи като уточнение – бел.Ст.)

Насреща ме приветства великият руски поет Пушкин, който отдавна ме беше мотивирал да предпрема тази мисия, да отворя прозорец в новостроящата се желязна завеса.

Ханският дворец,

възниква, когато бившата резиденция на кримските ханове бил преместена от Ашлама – дере.

С времето си ханският дворец станъл тесен да побере всичките жени в харема, пленнички от постоянните набези в Русия, Литва и Полша.

Така в началото на ХVI век започнало строителството на столицата Бахчисарай и дворцовия комплекс, който тогава заемал 18 хектара.

Сегашният Хански дворец заема 4 хектара и е отворен всеки ден от 10:00 до 17:00 без вторник.

Вляво е Екатеринската миля, паметен знак за посещението на императрица Екатерина II за която е направена първата реставрация на двореца, за да може да се настани удобно в него

Над главната порта е фамилният герб на татарските ханове Гирей

Легендата гласи, че след лов синът на татарския хан Менгли – Гирей се усамотил на брега на река Чурук – су да напои коня си. Изведнъж чул шум в храстите – две змии се били сплели на кълбо в смъртна схатка. Едната змия престанала да се бие и изранена и безжизнено свела глава. Но радостта на победителка била кратка, защото се появила друга змия, която отново влязла в кървава битка.

Новото змийско кълбо се търкулнало в храстите и се скрило от погледа на младия хан. След малко той забелязал, че победената змия замърдала и се довлякла до реката с последни сили. Когато отново изпълзяла на брега върху кожата й били изчезнали раните от битката. Зарадвал се младия хан, че това е щастлив знак, който предсказва възраждането на неговия род! Скочил отново на своя кон и препуснал при своя баща да му сподели.

Не след дълго време това предсказание се сбъднало. Войските на османските турци разбили пълчищата на хан Ахмед от Златната орда , който преди това разбил кримските татари на хан Гирей.

В чест на тази победа, кримският хан заповядъл на мястото на змийската битка да се издигне Бахчисарай (градината – дворец), който украсил с новия си герб от две сплетени змии.

Казват, че един от потомците на кримските ханове Гирей е агроном в едно добружанско село.

Излизам навън в дворчето с фонтаните. Тук е Ханската чешма

Отсреща е

Бахчисарайският фонтан – плачещият фонтан на любовта

Фонтан любви, фонтан живой! Принес я в дар тебе две розы. Люблю немолчный говор твой И поэтические слезы.

Фонтанът на сълзите (сельсебиль) е творба на персийския майстор Омер в памет на рано починалата жена на хан Кърим – Гирей

Създаденият през 1764 г. фонтан първоначално е бил до мавзолея на Диляр – Бикеч, но Екатерина II заповядала да го преместят. Надписът на фонтана хвали строителя, който “с тънък ум намерил вода и построил прекресен фонтан, подобен на тези в Дамаск и Багдад” .

Личноста на Диляр –Бикеч (прекрасната девойка) е забулена от поетични легенди. Тя се счита за наложница – християнка или грузинка или черкезка – кабардинка или полякинята княгиня Мария Потоцка.

Ханът дълго се стараел за нейната любов, но девойката оставала горда и непреклонна. По нататък една от жените на хана – Зарема, от ревност удавила Диляр в банята. Ханът наказал Зарема като я отровил. Тази легенда Пушкин чул в 1820 г. и я обесмъртил в поемата си „Бахчисарайски фонтан“ . Творческото въобръжение на поета вдъхнало нов живот в двореца, който от исторически паметник се превърнал в обител на романтични образи и живи човешки страсти.

От капчука в форма на цвят на лотус, който е над живите цветя, капка по капка падат „сълзи“ в горната средна чаша. От нея водата попада в двете странични чаши, а след това в следващата средна чаша. Този мотив – раздвояване на потока и послеващото негово обединение се повтаря три пъти. Долу пред паметника Омер е положил спирала подобна на охлюв, символизираща вечния кръговрат на живота

Тези стихове са сложили началото на романтичната традиция: Всеки ден музейните работници поставят в най-горната чашка две нови свежи рози. Подобен е обичаят да се поставя свежа роза всеки ден на гроба на Ага хан в Асуан

В следващите одаи е показано типичното обзавеждане на татарската къща, защото оригиналното обзавеждане на харема е изчезнало