Евразийският реванш в България успя- време е за черешово топче

Това, което подозирахме за Цветлин Йовчев, началник на кабинета на президента Росен Плевнелиев в продължение на цяла година, беше потвърдено днес от бившия държавен глава в интервю за БТВ: Йовчев му е бил натрапен от ГЕРБ, т.е. от Бойко Борисов. Плевнелиев употреби по-вежлива формулировка, но в превод тя означава точно това: Борисов му е сложил “ухо и око” в кабинета. А фактът, че Йовчев после се оказа вътрешен министър в правителството на Орешарски, срещу което уж се бореше опозиционно Борисов, само подчертава факта що за осмоза между различните хищници дебне в подмолите на властта.

Не ми се иска да се присъединявам към борещите се и днес по инерция срещу отпадналата заплаха за тях, каквато беше Плевнелиев в битността му на действащ президент заради отказа му да се подмазва на Русия ( както почти всички останали фактори в държавата ни правят). Ето защо няма да хвърля камък с въпроса защо досега Плевнелиев не е съобщил тази истина за пратеника на Борисов, който да му диша във врата.

Обаче не мога да подмина с мълчание обстоятелството, че монтирането на двукрако подслушвателно устройство в президентския екит е чиста проба проява на недоверие към държавния глава от една страна, а от друга- изобличава лъжите на Борисов, че не се бил месил на Плевнелиев. Каква по-голяма намеса може да има от това, да му внедри свои шпионин, който не само да има достъп до всички документи и решения, но и да ги формира поради своята близост до президента?

Интересно е дали някога ще узнаем как се появи в екипа на Румен Радев, издигнат от БСП за президент, журналистът Иво Христов, известен с левичарско-русофилските си възгледи, но само на ограничен брой потребители на маргиналната му журналистика ( ако и днес, въпреки новия му пост и кариерния му скок, бъде направена анкета на случаен принцип в България, вероятно 9 от десет души не биха могли да кажат кой е Иво Христов). Дали Радев сам го е избрал в близкото си обкръжение по време на кампанията, а след това- да му бъде началник на кабинета? Или пък Христов сам се е предложил?

Мога да се обзаложа смело на каквото и да било, че Иво Христов е същият случай като  Цветлин Йовчев. Имплантиран е по препоръка ( т.е. по решение) на централата, която е избрала Радев за кандидат-президент. Но с тази разлика, че най-вероятно между Христов и Радев няма противоречие по най-важния въпрос за петата колона: отношението към Русия.

Ако ми посочите поне един “русофоб” от екипа на Радев или в служебното правителство днес, който да си е позволил публична критика към каквото да било явление, деяние или наследство на евразийството в България, ще обява себе си за путинофил ( по-голямо самонаказание не се досещам да си наложа в контекста на текста).

Така че, смея да твърдя: истинският кадровик, колкото и да звучи абстрактно като колективен образ, в днешна България е московската пета колона, която бди косъм да не падне от главата на плешивото наследство на ленинизма в България.

Първото и главно условие да бъдеш допуснат до властта, която е проекция на президентските избори от миналата година, е да не си като Раковски, ученика му Левски, революционера Ботев, поборниците за българската свобода Стефан Стамболов и Захари Стоянов, че дори и като създателите на социализма в България Димитър Благоев и Георги Кирков. Те са смятали Русия за враг на България ( не друго, а именно враг) и са заявявали това на висок глас. Било е висша форма на патриотизма, а противниците на тези патриоти били наричани презрително с термина “русофили”. България, както отбелязва Симеон радев, е била разделена на патриоти и “русофили” – техния антипод.

Великаните на българския европейски дух без колебание са посочвали Русия за враг, но онези от нас, които в днешно време се опитваме да кажем нещо подобно, често в много по-мека форма от изразните средства в публицистиката на Раковски, Ботев и Захари Стоянов, както и други големи възрожденци, биват заклеймявани като врагове на България или “поне” държани колкото е възможно по-далеч от заемането на позиции, с които да навредят на дружбата с империята на доброто ( за рашизма старо време).

Това е резултатът от 45 години съветски колониализъм, успешно трансформиран в руско постколониално влияние на всякакви нива в държавата, в която селекцията на висшите държавни служители се формира на базата на верността към една чужда държава.

Прословутата тема за лустрацията цикли безуспешно в парламента вече 27-ма година. Отвреме-навреме цикленето произвежда по някоя законодателна стърготина, която Борисов хвърля предизборно на дебалансираните везни на чувството за справедливост на своите избиратели след поредния цикъл на парламентарно бездействие по темата. Но и без да има писан закон за задължителната любов към Русия, той действа днес лустрационно с кремълския си филтър толкова успешно, че само лоялни по този признак ( и лоясали в много случаи от властово преяждане) български граждани могат да се надяват да бъдат качени в кадровия асансьор на властта – във висшата админстрация, службите, медиите и т.н.

А най-зрелищното развитие на въпроса напоследък е свързано с факта, че за разлика от онези кандидати за постове, които за всеки случай все още крият биографиите си, за да не им попречат случайно в кариерата във връзка с бившите тайни служби, русолюбците днес не само не се маскират, а направо се бият в гърдите като верни евразийци в надбягването към кабинетите, където ги настаняват за заслуги, подобни на онези, за каквито руският премиер Медведев награди гражданката на България Шаренкова и нейния сподвижник в прокарването на прокремълската линия в пропагандата у нас Димитър Иванов-Гестапото.

С други думи, руският реванш срещу прозападната ориентация на България, която по материални причини се подкрепя от мнозинството българи дори в тази ненормална духовна среда, триумфира в България към днешна дата, която може да бъде сравнена само с нахлуването на червената армия в България септември 1944 г. Разликата днес е в това, че репресиите срещу “русофобите” са безкръвни, макар да обезкървяват европейскиу дух на България. Което не пречи екзалтирани русофилстващи еврофоби да заплашват със скорошна разправа ( например автора на този текст, който избягва да цитира всички подобни закани, за да не доставя удоволствие на садистите, радващи се на подобни “вопли”).

Партиите, които наистина искат да се разграничат от статуквото ( на победилия рашизъм), би трябвало да привлекат вниманието на българите с прагматичен подход към непривлекателната в което и да е отношение Русия, гласуващи с краката, компютрите, хладилниците, гаражите, екскурзиите си и т.н. за западната ориентация на страната. За целта преди всичко тези партии трябва да се (о)позиционират, но не с кухите фрази за пристрастеността към евроатлантическата кауза, която кънти дори в рецитациите на президента Радев.

Нужна е ясната заявка на черешовото топче, която да прокламира въстанието срещу евразийското робофилство в България.

До момента нищо подобно не се забелязва на хоризонта, който наричаме “десен”, но продължава да е твърде тесен в разбирането си къде наистина ни стяга чепикът, който заплашва да ни спъне като развързан цървул при прескачането на евразийския плет по пътя към европейското ( относително, но несравнимо с никое друго на света) благоденствие на свободно пътуващи, общуващи и търгуващи човеци.

Да, борбата срещу корупцията заслужава да е център на внимание ( от страна на центристи, десни и леви). Но без да бъде изцяло вносен феномен, тя вирее тук особено ефективно именно заради евразийската почва, върху която насилствено е присадена. Няма как 22 процента от българската икономика да бъде завързана за руската каруца и това да не влече след себе дирята, произтичаща от факта, че по официални данни на руската статистика в самата Русия половината БВП изтича в частни джобове по корупционни канали.

Който иска и България да не се удави, да изтече в тези кални канали, може да продължава да се прави, че не вижда и не чува тропота на московския ботуш и не усеща вонята от неговите партенки. Алтернативата е българите да се окопитят и да подхванат национално-освободителна борба.

Ако ви звучи  прекалено патетично, приятни сънища- докато залповете на “Аврора” и Кремълските камбани не ви събудят някой ден с повиквателна да марширувате лоялно в крак с петата колона и това е вече ще бъде въпрос на личното ви оцеляване след дългогодишното скатаване.

Има и оптимистичен сценарий. За успокоение на евентуално стреснатите от споделените по-горе мисли, тъкмо той е по-вероятен. Путинизмът е на път да катастрофира икономически, както стана и с комунизма, неговия прототип. Когато това се случи, много неща ще се променят автоматично и тук с отслабването на московската хватка върху поставената в партер България. Питонът може и да пусне треперещото зайче, което да оживее. Но да се надяваме отново Русия да ни “освободи” – този път от себе си ( а не “само” от “турци, фашисти и комунисти”), е доста унизително, не мислите ли?

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител