Грузия и Армения – снегове през октомври 2016 (2): Армения

Продължавме из Кавказ заедно с Боряна – започнахме с Грузия, а днес сме в Армения.

Приятно четене:

Армения

част втора на

Грузия и Армения – снегове през октомври 2016

Към Гюмри

На другата сутрин маршрутката, с която ще пътуваме до Армения идва да ни вземе от квартирата. Пътуваме общо 5 човека. Пътят е кофти, с дупки, но много по-добър от вчерашния. Минаваме границата без проблем. Веднага се вижда, че в

Армения

са чували за ремонт на инфраструктурата. Дупките са изкърпени. Сред голите хълмове се виждат малки селца. След час сме в Гюмри и веднага има маршрутка за Ваназдор. Първоначалната идея да разглеждаме града отпада. А и по пътя видяхме достатъчно. Всички градове в Армения са изградени от тъмнорозов камък. Има и постройки от гранит или най-скъпия – базалт. В тази страна това е естествения строителен материал – цялата е от камък. Строителството не ми харесва – тежки правоъгълни сгради, много от тях – от времето на социализма. В Армения живеят 3 млн. души, а арменската диаспора по света е 7 млн. Сега разбирам защо.

Всичко говори за бедност

Градовете са ниско строителство, разхвърляни нашироко. Няма ново строителство.

Като се заговориш с някой арменец, в първото изречение ще ти каже как се казва, а във второто –„ Знаете ли, че ние първи сме приели християнството за държавна религия?“ и съответно са много горди с техните манастири и църкви, повечето строени след 9 век, многократно разрушавани от персийци, монголи, мюсулмани и възстановявани в по-добри времена. Строени са от камък /че то няма от какво друго/ на високи и панорамни места и оцеляват без много поддръжка.

На другата сутрин се запознаваме с арменския ни гид – около 30 годишен. Поемаме по манастирите. Тук ремонтират пътя и заобикаляме по макадам – около 25 км. М. иска да му се плаща накрая на деня.

И понеже му спестихме около 200 км, защото по програма трябваше да ни вземе от Ереван, а самия той живее в Цханадзор, безкрайно се изненадвам , когато ни иска още 25 долара, защото бил заобиколил. И ние го посдъвкахме. Съкратихме програмата с два дни, помолихме го да не пуска музика в колата – беше чалга. Той явно се беше настроил на друг вид туристи – да ни води по ресторанти и да яде за наша сметка. И през следващите дни темата му беше, колко струва бензина на 100 км. И се опитваше да изкрънка още. Чакай бе човек, ти сам си определи за кой ден колко искаш. Ние не сме се пазарили

През първия ден посещаваме

• Одзун,
• Аштарак (Ованаванк, Сагмасванк),
• Алаверди ,
• манастира Санаин -Ахпат –Ахтала.

Пътят минава по долината на река Дебед / само по коритата на реките и в селата има дървета/, а повечето от манастирите са на високото и голо плато над нея. Там беше и коминът на някакъв завод, оцелял от времето на социализма, който гордо пушеше и замърсяваше цялата област. Денят беше слънчев и хладен. На следващите снимки се вижда комина над р. Дебед

и пазар по пътя, където продават местния еквивалент на филе Елена. Направеното от вносно месо е много по-евтино.

И Севанаванк

На втория ден тръгваме

към езерото Севан – Айраванк, Севанаванк и Норатус

– най големия гробищен комплекс, известен с древните си хачкари

Хачкарите са прочутите арменски кръстове, чиито краища разцъфват като цветя. Твърди се, че няма два еднакви, но моето нетренирано око не може да види разлика.

Самото езеро е прекрасно,

а по пътя край него продават кофи с плодчета от облепиха, твърди се, че извлеченото масло действа обезболяващо. Продават и риба – прясна и чирози. По пътя към Джермук М. се обажда в някакъв ресторант да ни приготвят обяд. Ние си поръчваме риба, а той – кебап. Въпросният ресторант е малка колибка на брега на река Воротан. Има 2 – 3 беседки за гости сред дърветата, а рибата ни беше нанизана на шиш, спуснат вертикално във вдълбана в земята пещ, заедно с кебапа, а по стените бяха налепени хлябовете – този път тънки като салфетка. Сиренето, което ни поднасят без да сме го поръчали беше най доброто, което ядохме на тази екскурзия , с вкус на качествено бяло саламурено сирене. Иначе сиренето, което се продава беше с вкус на вар, много солено и на дупки. По същото това шосе, което е международния път Грузия – Иран забелязваме много други подобни „заведения“.

А как ходят децата на училище? – Чудя се аз.

А , те не спят тук, връщат се в града, казва М. След обяда се отклоняваме на север , към

Джермук

Градчето се води балнео курорт и е пълно с хотели. На най-личното място, от същият розов камък, обаче полиран, се извисява огромен прескъп хотел на веригата ХАЯТ. На паркинга има две коли. Под един покрив срещу него са разположени делви, в които се излива минерална вода с различна температура. Всичката има вкус на ръжда.

Jermuk, Армения

Джермук значи гейзер

и наистина, над града има два такива. Пътят е 8 км офроуд. Времето е облачно, но топло, а прогнозата за следващия ден е за сняг.

Направо не мога да повярвам, когато

на другата сутрин виждам от прозореца една педя сняг

Добре че М. беше сложил зимните гуми. Връщаме се на международния път, който си е най-обикновено двулентово шосе, лъкатушещо нагоре и надолу по голите баири. Тирове закъсват по завоите, който има вериги – слага. Не знам дали някога Армения ще приключи със социализма, но това си има и положителните страни. Там няма безработица, всяко селце е газифицирано а по шосето се появи ЗИЛ и двама души разпръскваха с лопати пясък от каросерията. По пътя се отклоняваме към ЗОРАЦ – КАРЕР, или както го наричат – арменския стоунхендж

Всъщност прилича повече на нашия кромлехт при с. Главанак – наредени в кръг неодялани камъни, само че техните са с дупки. Някои учени търсят кои звезди се виждат през тези дупки. Другото, много по-прозаично обяснение, че там са си връзвали конете.

Отнасях се скептично към второто обяснение, докато не отидохме там. Че то наистина няма да какво друго да вържеш въже. Толкова е голо.

Бързичко се връщаме в колата, подгонени от снежната виелица. А в интернет пишеше, че октомври бил най-подходящия месец да се посетят тези страни. Местните също казват, че това не е обичайното октомврийско време, обаче това не ни грее.

Чудя се, дали да не отложим посещението на

манастира Тетев

за другия ден. Решаваме все пак да отидем. До манастира се стига и по шосе, но туристите ги прекарват да отидат с лифт. Самият лифт и панорамната гледка от него също е атракция. Даже е влезнал в книгата с рекордите на Гинес с най-дълго разстояние между два стълба. Обаче ние, както и група френски и холандски туристи виждаме само облаци и мъгла. На самия манастир мъглата малко се вдига и се разкриват дълбоките каньони, които го заобикалят. За върховете обаче нищо не мога да кажа.

Връщаме се с лифта и слизаме с колата под него. И тук има минерални извори и даже басейнче. През лятото сигурно е чудесно. Арменците много се гордеят с водата си. И имат право – водата се пие навсякъде и е изключително вкусна.

Качваме се обратно в колата, подминаваме Горис и стигаме в градче със звучното име

Хндзореск – пещерния град на Армения

До него се стига по стръмна стълба, която слиза дълбоко в клисурата. Пещерите са и от двете и страни, свързани с висящ мост, има и изоставени къщи, скрити сред дърветата. Мостът е дело на архитект, роден в същото това село, което допреди 60 години е било обитаемо?!? При други обстоятелства с часове бих се скитала на това живописно място, обаче вали дъжд, а където не е кално има хлъзгави камъни.

И така,

връщаме се в Горис,

където срещаме нашите спътници от лифта. Тръгваме из града. В центъра има широк площад, който в момента е преобразен в паркинг, а наоколо са административните сгради в любимия тежък стил и любимия тъмносив цвят. А околността е много живописна, вижда се и Хнзореск. Изобщо в цяла Армения сред еднообразните хълмове се разкриваха невероятни каньони.

На другия ден времето е също толкова отвратително, но с приближаването ни към Ереван снегът минава в дъжд.

Наред е

манастира Нраванк

– намира се в долина на юг от пътя в една розово-оранжева долина и самият той е в същите цветове. Точно на разклона пък е

Птичата пещера,

в нея са открити следи от праисторически хора, а в земята са вградени КВЕВРИ, нещо като огромни делви, в които древните са правели виното си. Арменците се гордеят не само с коняка си, но и с виното, така, че наред е

Виненият завод Арени

и дегустацията. Арени е име, известно на винарите в целия свят именно заради тази пещера. Много страни спорят, коя е родината на виното, включително и ние. Учените, изследващи генома на гроздето смятат, че то произхожда от района в който сме –Грузия, Армения и източна Турция. По шосето продават домашно вино и аз спират ма опитам

вино от нар. Честно казано, има вкус на оцет.

В завода първо правим обиколка на производствените помещения, поточната линия е внос от Италия, с капацитет 1200 бутилки на ден. А те правят толкова годишно. Заедно с виното ни поднасят и чепки грозде – бяло и червено. Виното е много приятно. Да кажа и

две думи за коняка

По време на едно изложение в Париж където питиетата участвали само с номер, изписан на бутилката, арменският коняк се харесал най-много. Именно затова това е единствения коняк, произвеждан извън Франция. Другите питиета от винен дестилат се наричат бренди

В Ереван

сме си букнали квартира в „Традиционен арменски дом“. На снимката имаше един интересен хол. Нас обаче ни вкарват в нещо като килер с легло персон и половина, долепено до стената, а тоалетната е някъде по стълбите между етажите. Дюшечето е дебело два пръста, одеалцето един, а навън е около нула градуса. Има и други гости на горния етаж, но не видяхме как е там. Оставяме си багажа и тръгваме да разглеждаме града.

На две спирки с метрото е Площада на Републиката, който доста наподобява съименника си в италианската столица. След него се навлиза северния проспект – от същия розов камък /но полиран/ са построени съвсем нови сгради в същия тежък стил. Проспектът е пешеходен. От двете страни се редят магазини на Гучи, Валентино и какви ли не дизайнерски магазини, които общо взето стоят като музеи с цените си. Изобщо, целият проспект е като телепортиран от далечното за Армения бъдеще.

След проспекта минаваме покрай операта – в любимия сив цвят и отиваме да видим

КАСКАД – новоизградената забележителност на града

И след като драпаме по стълбите до четвъртата площадка, разбираме , че в лявото крило си има ескалатори. Последните етажи още се изграждат. Комплексът е от светъл варовик, но стилът си е същият. А в ляво съзираме хотел Каскад и отиваме да питаме колко е нощувката. Цената е 80 долара, но ни казват, че на двеста метра по улицата има и хостел със същото име. За смешната цена от 12 долара. Така, че се връщаме в квартирата и аз казвам каквото си мисля през цялото време – че такива квартири ние не предлагаме и на сирийските бежанци, взимаме си багажа и се местим.

Следващия ден е посветен на

манастирите около Ереван – Патриаршеската катедрала Ечмиадзин , Гехард и Гарни, както и вулканичната планина Агарац

При Гарни виждаме и единствения дохристиянски храм. От всички тези места трябва да се вижда планината Арарат, която доминира над цяла Армения, обаче, къде ти, в това време не я видяхме нито веднъж. Тук трябва да кажа, че арменците не са точно православни, те са грегорианци. Църквите им са с открити олтари, както католическите, стените са голи. Естествено Ечмиадзин е изрисуван, напомня ми Св.св. Петър и Павел в Рим. И в Армения и в Грузия се отдава изключителна почит на светата майка с младенеца

Нейното изображение присъства неизменно във всички църкви. Късно вечерта потегля влакът Ереван – Тбилиси, който върви на четна дата в едната посока, на нечетна – в другата. Бях чела, че можеш да се качиш и по-рано, ако е композиран. И така, качваме се ние и тъкмо хапнахме, пристига една разлютена шафнерка и ни разпорежда да слизаме. Когато вижда билетите малко се успокоява и казва, че можем да оставим багажа. Слизаме и тя изведнъж се преобразява в любезна и общителна лелка и се заговаря с нас. Е няма такъв влак, такова друсане , изобщо не можахме да мигнем. Сякаш се движеше по калдаръм. С облекчение слизаме в Тбилиси.

Очаквайте продължението

Автор: Боряна Йовкова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Армения – на картата:

Армения

Booking.com

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=70810

Свързани новини: