Рашизмът на Крюела де Нин предателски обслужва друга нация

02/16/17 12:04
(http://ivo.bg/)

Рашизмът на Крюела де Нин предателски обслужва друга нация

Корнелия Нинова се прояви вчера като прокурор от времето на процеса срещу Трайчо Костов, наподобявайки висш партиен фунционер от онзи безроден период, когато в изнасилената България е наложена съветската мода всеки противник на съветската окупация и болшевизма ( явен или набеден за такъв) да бъде обвининяван в “национално предателство”. Точно така прозвуча нейното обвинение, че гласувалите в Европейския парламент български депутати в полза на търговското споразумение с Канада били “национални предатели”.

Няма да обяснявам тук по същество абсурдът откриването на нови перспективи за търговия и свободно придвижване с една от мечтаните като модел за подражание демокрации със завиден за целия свят стандарт на живот да бъде таксувано като нещо вредно. В случая ще се огранича на терминологично ниво с въпроса какво означава употребата на клеймото “национален предател” от устата на лидера на партията, която става и ляга с поклони на Изток като правоверен следовник на Кремъл и неговия пророк Путин.

Личната злоба на нашенската Крюела де Нин не ме вълнува. Символиката на думите й обаче е повече от “вълнуваща”.

Ще ви изненадам, но не толкова “предател”, колкото “наци…” в словосъчетанието е истински значимата камбана, която би трябвало да събуди асоциациите и да бие тревога, макар Крюела де Нин да не си дава сметка за това. Тя влиза все по-агресивно в състезанието за “нацията” с други потребители на този политичски инструмент, оказал се толкова печеливш на последните президентски избори.

Ако си спомняте, по времето на съветската диктатура в България “национализмът” беше по-яростно заклеймяван и преследван от капитализма като понятие. С капиталистите комунизмът си шушукаше – я да изкрънка някой долар чрез търговийка, я да открадне някоя технология за своята “планова икономика”.

Капитализмът някак си беше чуждо явление, изкоренено от съветските другари в България до степен, че дори мизерните дребни частни работилнички ( пекарни, бозаджийници, шкембеджийници) у нас бяха смачкани чак някъде ( по мои детски спомени) в началото на 60-те години като вреден атавизъм от идеологически отречения капитализъм. Докато национализмът изначално се схващаше като най-голямата вътрешна заплаха за комунизма с неговия ялово еднополов интернационализъм. Пък и срещу кого би възразил един български националист по време на съветската окупция, ако не към чуждата окупационна нация и подставените й лица – както се случва навсякъде в цялата човешка история?

Изкореняването на национализма беше приоритет, който може да се състезава за първото място по репресии само с преследването на антисъветизма. Националистите от времето на кобурггската монархия автоматично и вкупом бяха етикетирани като “фашисти”, макар в огромната си част да са били именно националисти – ако щете и шовинисти, но не непременно “фашисти”.

В началото на т.н. преход, когато съветските слуги в България загубиха за кратко почва под краката, първата им реакция беше като на Сталин пред лицето на външната германска опасност: изоставиха интернационалната дрешка на закачалката в олющената комунистическа баня и набързо прегърнаха национализма за целите на оцеляването ( си).

Най-големият им успех, който , обаче, се изплъзна тогава ( и сега продължава да не се осъзнава ) от вниманието на обществото, беше трансформирането на робската вярност към СССР в любов към Русия. Изглеждаше малко странно при видимата разруха на сгромолясалата се империя, но инвестицията се оказа плодоносна за наторяването на обеднялата българска проруска почва – например чрез прескачането от един нац. празник в подобен нац.празник, не просто свързани с една и съща чужда нация, а изцяло породени от нея. Нямаме подобни в това отношение в целия свят.

С идването на Путин в Кремъл дремещите клетки на руското влияние бяха активирани и организациите, работещи публично за него не просто живнаха, а пуснаха пипала навсякъде. Върховно е в това отношение творението, което генералът от КГБ Решетников не спира да хвали като единствено по рода си в света, под формата на Нац. движение Русофили- чак и “Ню Йорк таймс” му обърна вече внимание. https://www.nytimes.com/2017/02/04/world/europe/bulgaria-trump-russia-putin.html?_r=0

Имаме си Нац. движение, претендиращо да обединява членска маса от десетки хиляди български граждани по един единствен признак: според преклонението им към чужда държава.

Ето това е НАЦИОНАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО, поставящо на първо място интересите на чужда нация.

Оглавяваната от Крюела де Нин партия е в пълна симбиоза с това предателско явление. БСП все по-трудно може да бъде различена по свята реторика от националните предатели, действащи в полза на чуждата държава. И не само по приказките си личи това, но и от фактите.

Както вече съм отбелязвал, главното кадрово изискване за заемана на висок пост в президентската или правителствената администрация в момента в България е лустрацията по проруски признак – няма нито един промъкал се новозначен българин или българка в екипа на президента Радев или в служебния му кабинет, който може да бъде заподозрян в нелоялно отношение към Москва.

Следващият стадий? Той вече настъпи. Вижте листите на БСП за предстоящите избори и ще ви стане ясно, че в новото българско Народно събрание след някой друг месец ще доминират яростни адепти на рашизма в България както никога досега от времето на съветското иго между 1944 и 1989 г. Тези нахъсани рашисти са като руски мини, заложени вече от БСП и от други руски сапьори, използвани да взривяват пътя на България към просперитета, постигнат от съюзници, като Канада. Защото на Путин и компания не им е нужна силна и богата България, а такава с кратери от руските мини по европейския й път, на която да се подиграват ( безнаказано) рашистките пропагандатори като на най-бедната в ЕС ( макар доходите на българите вече да са двойни спрямо средните за Русия).

“Наци” русофилството е национално предателство, за което лична вина си навлича и Круела де Нин.

НА СНИМКАТА: Крюела де Нин в естествената й среда на русофилско сборище