Факт е , че днес президентът Румен Радев каза следното пред паметника на Васил Левски:

“… днес с особена сила тежи заветът на Апостола – че истинската свобода е тази, която сами извоюваме и отстояваме“.

На практика Радев преразказва завета на Апостола да не позволяваме на Русия да ни зароби, който е известен със синтезираното изречение “Който ни освободи, той и ще да ни пороби”, но в оригинал изглежда така:

“ Ако ние не сме способни сами да се освободимъ, то значи, че не сме достойни да имаме и свобода; а който ни освободи, той ще направи това, за да ни подчини отново въ робство…” http://ivo.bg/2017/02/19/къде-е-другата-гледна-точка-в-медиите/

Еманципация? Сензация?

БСП – излагация в залагането на предполагаемата русификация чрез президентската им номинация?

Предстои да разберем.

Share on Facebook

На нея е изобразено как японския концерн Тошиба (Toshiba) изгаря 6 милиарда долара и е дело на американската информационна агенция Блумбърг (Bloomberg), публикувана в статията How Toshiba Lost $6 Billion (Как Тошиба загуби 6 ми...

Читалище.то се оказа тясно в събота следобед за всички фенове на Хари Потър, дошли да премерят сили и познания в посветената на младия магьосник мобилна викторина #BooQuiz „Познаваш ли света на Хари Потър?“, организирана съвместно от AzCheta.com, Егмонт, Читалище.то и Detskiknigi.com. Трима от тях – Мартина, Ивета и Рони, си тръгнаха с по две покани от „Егмонт“...

С вчерашната си заплаха, изречена на международния форум по сигурността в Мюнхен, че Русия също няма да свали санкциите си срещу Запада, Лавров изпадна в смешното положение от вица за първата брачна нощ на мишока със слоницата. Напъвал се цяла нощ гризачът, докато слоницата най после не издържала на досадата и на сутринта въздъхнала : “ох”! “Ох ли, ще те скъсам”, отвърнал злополучният младоженец.

Докато Западът е развеселен от глупавата “заплаха” с ефекта на “бълха го ухапала”, в Русия на някои им се плаче. http://avmalgin.livejournal.com/6814022.html

Както констатира Андрей Малгин, руските власти приличат на екипаж, който внезапно е ослепял насред бурното море. Защото изглежда вече сами си вярват на собствената пропагандата, което е твърде опасно за самата Русия.

Share on Facebook

ПРЕВОД ОТ РУСКИ ЗА ivo.bg ВАСИЛ КОСТАДИНОВ

         “Ръководството на страната се основава на погрешни данни за икономиката”
              Икономистът  Григорий Ханин обяснява измамните данни на официалната статистика

Статията “С труд не можем да разберем Русия” ( “Огоньок” N 3 от 2017 г.), която обяснява ниската производителност на труда, предизвика голям читателски интерес. Сериозни учени като Григорий Ханин, професор в Сибирския институт по народно стопанство  и Дмитрий Фомин, доцент в Новосибирския държавен университет по икономика и управление, коментираха статията. Те вярват, че официалната статистика, на която се основават и държавните органи, както и авторите на публикацията в “Огоньок”, не отговаря на действителността.

Публикуваме тяхното писмо до редакцията.

“Списанието Ви алармира за изоставането на РФ в производителността на труда. Обръщате внимание и на остарялата производствена база в Русия. Въпреки това, позицията на авторите е отслабена от факта, че данните им се основават на Росстат, която украсява реалната икономическа ситуация, по примера на Централното статистическо управление на СССР. Ние направихме алтернативни оценки на макроикономическите показатели от началото на 70-те години за Съветския съюз, а след това и за Руската федерация, основавайки се на много по-достоверни показатели за съветската и руската статистики. Това ни позволява да коригираме оценките на Росстат. Разликата в производителността на труда между Русия и развитите страни в статията е много подценена. Ако вместо съмнителните данни приемете истинските, ще окриете разлики в 5-7 пъти, а често и до 10 пъти по този показател.

Авторите силно подценяват нивото на деградация на физическия капитал. Ние направихме алтернативни изчисления на амортизацията на дълготрайните активи на Руската федерация за 1991-2015 години, предвид реалната стойност на основния капитал през този период и предишния – по времето на СССР. Те показаха, че през 2015 г. размерът на амортизация на основните фондове е 64.4%, вместо 49.4 на сто, както посочва Росстат … За по-добро разбиране на проблемите ни, към деградацията на физическия капитал трябва да добавим и деградацията на човешкия капитал. Добавяме и катастрофалния спад на образованието от 70-те години до наши дни. Проблемът с преодоляването на изоставането на производителността на труда на Русия е изключително сложен, изискващ огромни усилия и жертви от цялото общество … ”

“Огоньок” помоли един от авторите на това писмо – Григорий Ханин – да обясни какво не е наред със статистиката, с която боравят всички – от държавните органи до обикновените граждани.

- Каква е разликата в данните на официалната статистика и вашите прогнози за макроикономическите показатели за развитието на Русия?

– Според  дългогодишните изследвания, които проведохме заедно с Дмитрий Фомин, БВП на Русия между 1992 и 2015 години, не се е увеличил с 13.4 на сто, като казва Федералната статистическа служба, а е намалял с 10,2%. Производителността на труда в Русия е намаляла с 30.1 на сто, вместо официалния процент – 9.2 за тези години. Основните производствени активи (сгради, машини, стругове, оборудване и други, участващи в производството на стоки) са намалели с 29,2% по балансова стойност, а официалната статистика твърди за растеж от 50.9%.

- Как си обяснявате това разминаване?

– Официалната статистика неправилно отчита основните производствени активи. Физическият капитал, най-важният ресурс на икономиката, заедно с човешкия капитал определя нивото на  развитие и влияе на динамиката и размера на БВП и други макроикономически показатели. Нито един друг показател в  статистиката на Съветския съюз и Русия не е манипулиран толкова. Този показател е много сложен, проблеми с него има в много страни, дори и в Световната банка, която прави своите изчисления въз основа на официалните данни на всяка страна, включително и на Росстат.

- Колко важна е погрешната оценка на основните фондове?

– На първо място, подценяването на дълготрайните активи при инфлацията, която в СССР и Русия винаги е имало, води до преувеличаване на тяхната динамика, защото старите и новите активи се оценяват по различни рубли, старите – в скъпи, новите – в евтини. Всичко това се отразява в подценяване на на амортизацията и себестойността на продукцията. И, следователно, печалбите са преувеличени.

- Следователно, нямаме представа за реалното състояние на икономиката ни?

– Да, и това е проблем, който съществува още от края на 20-те години, когато фондовете, според моите изчисления, са били подценени почти 2 пъти. Съответно, не са се вземали предвид средствата, които са изразходвани за възстановяването им, и увеличените разходи за производство. През 30-те и 40-те подценяването, въпреки някои отраслови преоценки, продължило да расте. Едва през 1960 г., беше направена обща преоценка на дълготрайните активи, но и тя съдържаше много грешки. След нея, с продължаващата инфлация, грешката при изчисляване на стойността на дълготрайните активи продължи да расте и към края на 80-те, беше 4,5 пъти. Към 2015 г. по наши изчисления, фондовете бяха недооценени 7,3 пъти.

В съветската икономика се изкривяваха всички данни характеризиращи динамиката на производство, ръста на националния доход, включително и стойността на дълготрайните активи. Малко по-надеждни са данните за количествата произведена продукция (тонове, брой и т.н.), тъй като са в основата на планирането.

– Когато през  90-те години преминахме към пазарна икономика, проблемът не беше ли  отстранен?

– В началото на 90-те години рускате статистика прие международните стандарти. От недостатъците на съветската статистика, като че ли се отървахме, но изникнаха други. През 90-те години имаше няколко опита за преоценка на дълготрайните активи, но статистическите данни за динамиката им се оказаха грешни.

- Какъв, според вашите изчисления, е мащабът на бедствието?

– Пълните изчисления за периода 1991-2015 гг., завършихме едва през тази година. Признавам: резултатът ни изненада. Искам да подчертая, че нашите изчисление не претендират за абсолютна точност (такова понятие в макроикономическата статистика – няма), но сме сигурни  в обективността на данните. Например: обемът на дълготрайните активи (включително амортизацията) към 2015 г. е намалял в сравнение с 1991 г. около 2 пъти (този показател се различава от общата балансова стойност, която се основава на първоначалната стойност на активите, към които се добавят разходите за модернизация , бел. – “Oгоньок”). Това е много повече от загубите през ВСВ! Тогава спадът е 33.5%. И още едно число: загубите за дълготрайните активи в руската икономика, като се вземе предвид тяхното износване през последните 25 години, са 422,5 трилиона рубли. Това е руският БВП за последните пет години. Съкращаването на дълготрайните активи е в резултат на по-малкото капиталови разходи през  постсъветският период в сравнение с амортизацията. Въпреки това, Федералната статистическа служба не отчита това и се опитва да ни убеди в обратното: физическият капитал се е увеличил от 1991 г. с 51 процента. Това коренно променя оценката за рентабилността на икономиката, тъй като значително се увеличава амортизация. Според нашите оценки, в първите години на 21-ви век, в резултат на преоценката, големите отрасли на преработващата промишленост завършиха с огромни загуби, докато секторът на услугите на пазара беше много печеливш. Но, ръководейки се от официалните данни за доходите, данъчните власти събираха данъци основно от губещите сектори, задълбочавайки техните финансови проблеми, и събираха минимални данъци от отраслите в сферата на услугите.

- Как изглежда икономиката ни днес?

– Да започнем с факта, че половината от дълготрайните активи все още са налични. Трябва да отбележа, че в някои отрасли, те се използват по-добре – там пазарната икономика се отрази благоприятно. Най-голямото свиване на дълготрайни активи се наблюдава при производството, докато в сферата на услугите имаме нарастване. В същото време, две индустрии бяха създадени отново и с чужд капитал – пивоварната и сладкарската. Услугите от 1991 г. са се увеличили около два пъти. Това важи и за частния сектор – търговията на дребно и едро, общественото хранене, търговската логистика, хотелиерството и туризма, поддръжката на автомобили, частната медицина, комуникациите, информационното обслужване и т.н. В държавните сектори – здравеопазване, наука и образование, спорт и физическо възпитание,  жилищни и комунални услуги, пътните съоръжения – дълготрайните активи намаляваха, но не толкова, колкото в индустрията. В съветската епоха наблюдавахме диспропорция – акцент върху тежката промишленост при неразвита сфера на услугите и потребителските отрасли. Сега имаме  свръхразвити пазарни услуги и недоразвит  инвестиционен сектор на икономиката.

- Как през тези години, според от вашите изчисления, се е променяла динамиката на БВП?

– Все още не сме достигнали нивото на 1991 г. в съпоставими цени, докато Росстат показва нарастване с 13%. През 90-те години Росстат дори надценяваше спада на БВП, тъй като не отчиташе реално сивата икономика. Реалният БВП през 90-те беше по-висок, отколкото изчисляваше Росстат. Но от друга страна, през 1998-2007 гг., официалната статистика силно преувеличаваше ръста на БВП – 82%. Според нашите оценки, растежът е само 48%. Подемът в началото на века, допълнен от повишаването на цените на петрола, се дължи на използването на резервите на производствените мощности и работната сила, формирани през 90-те години. Но към 2007 г., тези възможности за растеж бяха изчерпани. И неизбежното се случи – първо застой, а след това – спад в икономическия растеж.

- Какво да кажем за официалните данни за инфлацията, и там ли не всичко е наред?

– Точно така. Подценяването на нивата на инфлацията, макар и грубо, определяме като разлика между динамиката на БВП според Росстат и нашата оценка. Тази разлика годишно е приблизително два процентни пункта. Вместо, да речем, 5% годишно – реално е 7%.

- Защо е нужно точно изчисляване на инфлацията?

– От това зависят социалните разходи – пенсии, надбавки и всякакви други плащания, с които държавата трябва да компенсира хората за инфлацията. Освен това, държавата има и инвестиционни разходи, които също трябва да отчитат инфлацията. И ако това не се взима предвид или се прави неправилно, парите за нови проекти не стигат, което се случва много често.

- А оценките на чуждестранните експерти за икономиката на Русия по-точни ли са?

– Не, те грешаха, защото техните изчисления се базираха на данните на Росстат. През 90-те години те решиха, че след като Росстат прие международните стандарти, не се налагат корекции. От друга страна,  Световната банка наблюдава 200 държави и физически не може да преизчислява всяка икономика.
- Казвате, че производителността на труда е 5-7 и дори 10 пъти по-ниска, отколкото в развитите страни. На какво се основават тези данни?
– Има два вида икономисти – макроикономисти и отраслови. Има два начина на изчисляване на производителността. Първите правят оценка на ценовите показатели, вторите най-вече на натуралните. Първите изчисления по-често с грешни заради съмнителните коефициенти при преизчисляването на рублите в долари. Но, ако вземем натуралните показатели за отделните сектори, тогава ще получим различни резултати. Например – петрола. Разделете обема на производството на броя на хората, заети в тази индустрия, и ще получите изработеното от един работник. По същия начин – в металургията, машиностроенето, селското стопанство и във всички отрасли. След това, сравнете с другите страни. Ето как стигнахме до резултата, който ви показваме. Оценката е получена от множеството секторни публикации в руската икономическа литература.

- Как оценявате състоянието на човешкия капитал в страната?

– Ние претърпяхме огромни демографски загуби през двадесети век. Войни, глад, емиграция … Според моите изчисления, загубихме 70-80 милиона души. Нашите загуби засегнаха основно  интелектуалната част от населението – тези хора по-често умираха във войни или емигрираха. От четирите живи наши сънародници – носители на Нобелова награда, трима работят в чужбина. Добавете и влошаването на качеството на средното и висшето образование, което се наблюдава от 70-те години на миналия век.  Плюс дебилизацията на населението чрез СМИ, особено чрез електронните. Често ходя в библиотеката в Новосибирск, една от най-големите в Русия. Залите са почти празни, библиотекарите са повече от читателите. Наскоро бях в Баварската държавна библиотека. Просълзих се: огромна зала, дълга почти километър, пълна с хора. В най-голямата книжарница в Новосибирск ще видите 10-15 клиенти, а в Мюнхен – седеметажна книжарница, 200 души около рафтовете избират книги или седят, пият кафе и  обсъждат нещо, разговарят …
- Може ли да се преодолее изоставането спрямо развитите страни?
– Това е немислимо … Представете си, че сте на старта, а конкурентите ви са с 5 километра преднина… Разберете, правителството се основава на погрешни данни за икономиката, подценява дълбочината на проблемите. Налице е илюзия, че е възможен подем в  икономиката без сериозни разходи. Пресметнахме, че в цени за 2015 г. за запазване на дълготрайните активи и техния растеж с 3 на сто за година, са нужни 14.6 трилиона рубли инвестиции. Плюс 900 милиарда рубли – оборотен капитал. В развитието на човешкия капитал – образование, здравеопазване, научни изследвания – е необходимо да се инвестира 10.3 трилиона рубли. Всичко – 25.8 трилиона рубли годишно – една трета от нашия годишен БВП.
- И нищо не може да се направи?
– Възможно е да се съкрати разликата. За тази цел е необходимо да се преразпределят доходите в полза на натрупването на физически и човешки капитал при най-нуждаещите се. Но дори и това ще изисква огромни усилия. Може, например, да се преразпределят доходите, да се съкрати социалната диференциация при децилните групи от сегашните 30:1 до 6:1, до показателите в повечето страни от Западна Европа. Но това ще изисква много, много години.

Share on Facebook

В деня на гибелта на Апостола, разбираемо, българските медии се надпреварват за повече подробности от биографията на заслужено, макар и неофициално канонизирания от народната памет като светец на българската свобода от българите  Васил Левски. От тази памет обаче са изтръгнати някои “подробности”, което показва кой се страхува от истинския прочит на неговите завети.

Всички вкупом заобикалят опасната за днешния доминиращ в България рашизъм тема, че Апостола наистина е бил пророк, когато е предупреждавал да не бъдем поробени от онзи, който се е запътил да ни “освобождава”.

Факт е, че предупреждението му се потвърждава два пъти като повече от основателно. Веднъж, когатоРусия прокламира завоеванието си на Балканите като Задунайска територия ( посочена като такава в договора от Сан Стефано) в режим на руска окупация през 1878 г. ( отменен от Берлинския конгрес, на който чак се появява термина “България”). Един от първите административни актове на руските окупацонни власти е бил да основат “Окупационен фонд”, чрез който населението на тази територия да си плати в злато разходите за руската война и издръжката на окупационния корпус.

Историята се повтаря като кървав фарс ( нима не е фарс да наричаш окупацията си “освобождение”?) през септември 1944 г. . Без да бъде предизвикана от България,поддържаща до 5 септември 1944 г. дипломатически отношения с Москва, Съветска Русия се нахвърля отново да ни “освобождава” ( от отсъстващите германци, вместо да ги преследва в посока Сърбия ). Следва 45 години съветско иго, заплашващо да обезличи, а след това да заличи идентичността на българите , запазена поне хилядолетие и половина.

Единственият “аргумент ” за премълчаването на пророчеството на Левски е отчаяното твърдение на днешните рашисти, че той не бил казал нищо подобно (защото на русифицираната ни историография не й изнася да се знае истината). Нямало доказателства ( например аудио и видео запис?!)., а пък Захарий Стоянов не можел да знае, защото не чул прдупреждението лично от Левски.

Първият и ненадминат до днес ( то няма и как да бъде надминат близо век и половина по-късно от събитията) изследовател на живота и делото на Левски, негов съвременник и съратник по революция, признат дори от русофила Иван Вазов за най-автентичния източник за биографията на Васил Иванов Кунчев, е предал на поколенията както е мислил Левски за “освободителните” намерения на Русия и най-вече- как ни е предупредил да не бъдем поробени от нея.

Направил го е със следния цитат, който панически се опитват да продължават да крият- нека да се съгласим, че синтезираното послание в изречението “Който ни освободи, той и ще да ни пороби” е съкратен вариант на мисълта на Левски, цитирана от неговия биограф. Но ето какво- абсолютно същото по смисъл, с повече и по-силни думи, е заявил за съвеременниците и потомците им революционерът:

• Никому не се надѣвайте, — говорѣше той. — Ако ние не сме способни сами да се освободимъ, то значи, че не сме достойни да имаме и свобода; а който ни освободи, той ще направи това, за да ни подчини отново въ робство…”
• 

Цитатът е от фототипно издание на „Василъ Левски (Дяконътъ). Черти изъ живота му”, Захари Стояновъ, ПЛОВДИВЪ, 1883, глава 11 „Трябват пари”, стр. 97

Забележете, че Матушката напълно отсъства със свой пропаганден принос в тази неравна битка за истината.

Ако истината беше, че Русия се е застъпила за Дякона на онзи процес, преместен нарочно в затънтената по онова време София под диктовката на руския посланик Игнатиев, руската пропаганда щеше отдавна да се включи с обичайните си средства, за да “натрие носа” на онези, които са дръзнали да оспорват руската любов като средство за поддържането на руското влияние тук. Вместо това, Матушката е оставила своите робофили, свидните си рожби, излюпени от снесените в българско гнездо рашистки яйца, да се борят сами за закопаването на най-важния завет на Левски , скриван упорито под  утъпканите от съветските танкове пластове забрава и  отрицание.

Намеците за това, как “някой” искал сега да пренапише историята ( такава, каквато е фалшифицирана от отдавна покорената и все така покорна българска историография), текат днес цял днес от екраните на телевизиите. И нито следа от онази опорна точка за “другата гледна точка” няма!

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: http://ivo.bg/2016/03/23/златен-скункс-се-полага-на-защитницит/

Share on Facebook

Станцията SIRIS-REx (Origins Spectral Interpretation Resource Identification Security Regolith Explorer) е направила снимки на Юпитер и неговите три спътника , в това число най-голямата луна в Слънчевата система - Ганимед.

Стартът на РН 'Фалкон-9' с КК Dragon с товар за МКС бе отменен 30 сек преди старта поради технически проблем в работата на двигателя на втората степен .

Екипажът на МКС е събрал първа реколта от китайско зеле на орбита, това са събщили от НАСА в петък.

САЩ и Русия може да повторят годишната мисия на МКС , за се осигури присъствие на астронавт на НАСА на МКС в периода , между завършването на полетите на американците на руския кораб 'Съюз' и възобоновяването на собствената пилотирана програма на американците, по информация публикувана на изданието Space News.

НАСА се отказа от плановете по съкращаване на орбитата на космическата сонда Juno около Юпитер от 53 на 14 дни , поради съществуващ риск от загуба на научната мисия поради проблеми с двигателите.

От 20 февруари клиентите на избрани таксита в София, включени в услугата TaxiMe, ще могат да се докоснат до оригиналните бележки на Васил Левски, докато разлистват фототипното копие на неговия бележник. Поводът е 19 февруари и отбелязването на 144-та годишнина от гибелта на Апостола на свободата. Това е част от инициативата TaxiMeREADS на компанията TaxiMe, която в...

Китай планира да реализира през април старт на най-новият спътник Shijian-13, който ще позволи да се създаде в страната модернизирана система за свръхскоростен безжичен интернет.