В България цари проруска реставрация до степен на лустрация на нелоялните- резултат от (не)намесата на Борисов

Употребатата на истини, вплетени в лъжата, са класика в политическата демагогия и Бойко Борисов се оказа нанадминат в този “спорт”. Което не значи, че конкурентите му не се опитват да го надскочат – със столетен овчарски прът или с националистическа гега.

Все по-често напоследък Борисов напомня калко млада партя е ГЕРБ. Само на 10 годинки. Върна се към мрънкането от зората на своето политическо прохождане, когато уж нямаше интерес към политиката и се подмазваше на телевизионните зрители със скромничене от рода на “много съм малък, за да коментирам” ( например някое изказване на детронирания вече, но стряскаш го все още Иван Костов).

Вярно ли е, че ГЕРБ дори не е на гимназиална възраст, което е невръстна възраст в сравнение със столетницата ? Вярно е, разбира се. Същевременно е манипулация да се търди, че ГЕРБ страда от непорочност и невинност поради това, че е отскоро на терена на раздването на парции. Тъкмо напротив.

Фактът, че Борисов се връща към позабравените негови хватки на тепиха на мазните борби в подмазването на избирателите не е изненада. Той си и пехливанин и не се е променял, въпреки опитите на други подмазвачи сред коментиращите го да внушат, колко бил помъдрял, как се бил успокоил и променил. Защото мимикрията не е промяна, тя е обратното на промяната- опит да бъде скрито това, че той не се променя, макар понякога да разнообразява средствата в своята агитация и пропаганда.

Издайнически за неговите страхове звучат подновените му анонси към миналото с въпросите защо другите ( т.е. и сини, и червени) не били построили нещо, което той бил направил след тях, че да му придирят на него сега.

Пеленачето ГЕРБ пак гази онова “ако”, което историците отричат. Условното наклонение в миналото не важи в оценките за фактите. То намирисва от пелените ГЕРБ с миризмата на адреналина, покачващ се пред реалния въпрос, но в бъдеще време: ами ако се провалим за втори пореден път?

Пеленачето, което плаче за бой в много отношения, апелира отсега : “не ни бийте, ние сме невинни по рождение и сме много малки , за да ни вините за каквото и да било”. Това обаче в политиката не върви- веднъж да се перчиш, че си най във всичко, а когато ти натрият носа ( поради това, че си го вирнал прекомерно), да започнеш да гукаш по бебешеки нечленоразделно.

Ако си спомняте, Божрисов нахлу в парламента и изпълнителната власт с гръмовни обещания да размаже, да накаже не просто “предишните”, а именно комунистите измежду тях. Един през друг корабокрушенците от потъналите сини гемии се качваха на победния му кораб и той не само ги допускаше, но и ги коткаше със всевъзможни примамки на своята въдица.

Какво обаче стана на практика? Дълго е да се прави преговор, но най-краткият отговор се вижда по безспорен начин: комунистите се оказаха така “размазани”, че му смачкаха фасона по невиждан начин на президнтските избори, които лично той загуби абсолютно навсякъде. Такъв разгром никой никога в българската политика не е търпял.

И защо стана така? Ами защото той си ги отглеждаше и дундуркаше, мазнеше се на техния избирател по същия начин, както и на всички останали. Само че червените , колкото и да си го припознават за свое момче, все пак си гласуват под строй, когато им свирнат – особено, ако свирката е московска. Това е доказано и с поведението на БКП в крак с обратите на болшевишко-нацистките отношения в периода 1939- 1941 г., така и с превратите от 1944-та и 1989-та в България. Няма причина да вярваме, че нещо се е променило в техния манталитет и те ни го доказаха.

В момента, когато пиша това, пред Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) в София текат руски тържества в чест на съветското тържество в България. Нарочно влагам елемент на репортажност от едно събитие, на което не присъствам, за да подчертая значимостта му по следния начин: свидетели сме на небивала ескалация на руската демонстрация на доминация. Защото знам, преди снимките и истинските репортажи от мястото на събитията, че руското посолство организира честването на руския празник със съветските корени ( “Ден на защитниците на отечество”) по небивал досега начин- чрез призив към българските граждани да се включат в руската демонстрация.

Това е ескалация на руските подстрекателства в България. Никога преди руски посланик не се е обръщал към българските граждани, склонни да склонят глава пред зова на чуждата матушка. Досега руското посолство редовно поднасяше цветя в компанията на дипломати от сателитни държави и шепа доброволци от ляво-русофилски организации. Сега, през главата на българската държава и в нарушение на “обичайното право” в дипломацията, посланик Макарв реши да демонострира провокативно влиянието на Русия върху българските градани, обръщайки се пряко към онези от тях, които са готови да следват подобно възвание.

Тази ескалация също стана възможна благодарение на всичко, което (не) направи Борисов. Вместо демонтиране ( например на мрежата от зависимости и откровен руски шпионаж в българските институци), наблюдаваме сега тяхното циментиране. “Строителят” Борисов е този на когото днес трябва да ръкопляскат от Москва за този фундамент, върху който вече демонстративно марширува петата колона.

Борисов много иска да бъде запомнен като строител на магистрали, обаче по дефиниция си признава, че не можел да надмине своя кумир Живков с негововите “две България”. Излишна магистрална скромност ( думата “магистрално” беше сред любимите купешки фрази на късния Живков). Надмина го в реставрацията на старата комунистическа България по твърде печален показател- върна на власт управленци, за които основното и най-важно условие за допуск до кабинетите им е да са лоялни на Москва. Цари пълна лустрация на нелоялните към Кремъл.

Вчера разговарях с пратеник в София на един от най-влиятелните вестници в света му предложих да провери моето твърдение за тази лустрация с един много прост тест: при всяко интервю с днешен български управник може да го попита за отношението му към западните санкции, породени от руската агресия в Украйна. Предложих му дори бас на каквото иска, че ще получи един и същ угоднически спрямо Кремъл отговор. Колегата не пожела да се басираме – очевидно, не смяташе, че има шанс да спечели , въпреки моята горчива, но искрена шега, че трябва само да назове сумата, заложена за баса.

Лоялността към Москва беше задължителна и в  НРБ, но днес изглеждаше трудно постижимо в една натовска държава, член на ЕС. Борисов се справи отлично със задачата – с европейски камъни ( фондове ) по нашите европейски глави. По нищо не личи да се разграничава и да съжалява за това злодейство, което е най-безспорното доказателство за неговата, меко казано, съпричасност към тази реставрация на руската доминация.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител