След като преди повече от две години писахме за 5 любими настолни игри, следва да ви споменем: две години по-късно складът ни е пълен с кутийки за онези приятни моменти, когато имаме гости, хапнали сме, децата вече спят, а часът е от онези, в които не можеш да определиш дали е твърде късно или твърде рано… Понякога вадим игрите от склада, а понякога гостите ни си ги носят, но ето още 5 заглавия, които определено ни допадат.

5. Clue

3-6 играчи (препоръчително 4), 45 мин., възраст 8+

Clue е детективска игра, датираща от далечната 1944 г. (с първоначално име Cluedo), силно развиваща уменията ви за блъфиране и дедукция. Всеки от играчите влиза в ролята на определен герой (с различен цвят, оръжие и локация). Играта има различни разновидности, но във всички тях говорим за 6 заподозрени герои, 6 оръжия и 9 стаи, като целта е да познаете една от тези 324 комбинации – кой, къде и с какво оръжие е извършил убийството. Това става с придвижване между стаите и изказване на редица (грешни) обвинения, с които елиминирате част от случаите и постепенно стигате до верния отговор.

4. Timeline

2-8 играчи (препоръчително 4), 15 мин., възраст 8+

Ако сте фенове на бързи игри с прости правила в голяма компания и искате да изпъкнете със знания по история, това е Вашата игра. Правилата са прости: имате над 100 (обикновено 110) карти с картинки. От едната страна на картата е написано събитие, а от другата – същото това събитие, но и годината, в която се е случило. Една от картите се обръща с годината нагоре , а на играчите се раздават равен брой карти. Най-младият от тях има простата задача да каже дали събитието на избрана от него карта се е случило преди или след годината на обърнатата карта. Ако не познае, просто маха картата и си взима нова. Ако познае, картата остава в линията на времето и следващия играч вече трябва да реши дали да постави своя карта отляво, отдясно или между двете карти… Така с времето играта става все по-трудна, а познанията ни по история – все повече (верно ли първата рентгенова снимка се е появила 42 години преди първата количка за пазаруване?). Играта се предлага в няколко отделни комплекта – изобретения, научни открития, музика и кино, исторически събития и др.

3. Codenames

2-8 (препоръчително поне 4) играчи, 10-15 мин., възраст 14+

„Кодови имена“ е кръстоска между познатите ни „кораби“ (Battleships) и „асоциации“, с шпионски акцент. Играта е доста бърза, а правилата – прости: разделяте се на два отбора (син и червен) и всеки от отборите избира резидент (шеф на шпионската организация), който ще дава информация. Само резидентите (които си наричаме с хубавата българска дума „спаймастъри“) имат достъп до карта с локациите на червените, сините агенти, невинните граждани и убиеца. Те трябва да обяснят на съотборниците къде точно се намират агентите на съответния отбор, използвайки карта, построена от 5х4 плочки. Ако спаймастърът каже „дърво две“ например, трябва да откриете две карти, които имат нещо общо с дърво. Ако познаете свой агент, супер. Ако познаете чужд, помагате на другия отбор. Ако уцелите невинен гражданин (бежовите позиции), губите ред, а ако нацелите убиеца (черната позиция), директно губите играта. „Кодови имена“ се предлага в два варианта – плочки с думи и плочки с картинки. Колкото повече сте, толкова по-забавно е и реално играта може да се играе и с повече от 8 души, стига лесно да стигате до консесус.

2. Mysterium

2-7 (препоръчително поне 5) играчи, 42 мин., възраст 10+

Ако Codenames и Clue ви допадат, Mysterium е една чудесна комбинация от двете, но и напълно нова, кооперативна игра с невероятна атмосфера – призрачни замъци с накацали гарвани по тях, мистични карти-сънища, даващи информация за извършено убийство и, разбира се, призрак, който не говори, но чука веднъж, ако сте сгрешили и два пъти, ако сте на прав път. Един от играчите влиза в нямата роля на призрака, а всички останали са медиуми, които имат 7 часа да разрешат случая с убийството. Всеки игрови час съответства на 6 реални минути. На всеки игрови час (имате си старинен часовник и пясъчен такъв за улеснение при времемеренето) призракът изпраща карти-сънища (странни картинки в стил Dixit), които би трябвало да подскажат на останалите играчите (също като в Clue) заподозрян, оръжие и локация. Тук обаче всички трябва да постигнат определени цели и над половината да познаят кой е убиеца… иначе призракът няма да намери покой! Към играта има и невероятен саундтрак, който съвсем ви „вкарва във филма“.

1. Dead of Winter

2-5 (препоръчително 4) играчи, 60-180 мин., възраст 12+

Ако Codenames и Clue ви допадат, Mysterium е една чудесна комбинация от двете, но и напълно нова, кооперативна игра. Принципно не сме фенове на темата „зомби апокалипсис“, но Dead of Winter е изключение… Става въпрос за група хора, които трябва да оцелеят сред заобикалящи ги люта зима и озверели зомбита, когато храната, лекарствата, оръжията и горивото са изключително ограничени. Всичко това се постига с приблизително 100 фигури, 9 тестета карти, десетки токени, зарове и „джиджавки“, т.е. играта е наистина за големи фенове на борд игрите (затова оправдаваме трицифрената ѝ цена). Макар и сложни, правилата са доста логични. Още в началото цялата комуна получава обща цел, но и всеки от играчите получава лична такава. И тук идва интересната част – възможно е някой от играчите да е предател, но да разберете дали е така, не е никак лесно. Играта става още по-интересна с това, че всеки персонаж избира дали да остави даден ресурс за себе си или да го дари за общото благо – така може комуната да спечели, но не и част от играчите. Всеки от персонажите в играта има определени характеристики, специални умения и история (Роза Родригез например е бивш пазач в затвор и може да убие един лош „безплатно“ всеки рунд, а пожарникарът Габриел Диаз ще ви помогне да претърсвате и намирате оцелели по-бързо). За капак – има и специални Crossroads карти, които обогатяват историята и ви поставят пред трудни избори – например дали да дадете лекарства, за да помогнете на непознат оцелял. Такива решения се взимат с гласуване и по същия начин можете да изгоните определен играч от комуната. Тогава той не прекъсва играта, а получава други, аутсайдерски цели за спечелване – например да ви отмъсти… Досещате се, че геймплейът е много богат и фокусът не пада върху зомбитата, така че играта определено си струва.

Материалът Още 5 любими настолни игри е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Кати Тунева е от тези смели и силни жени, които съм супер щастлива да познавам и да са в моя приятелски кръг! Кати обича децата, България и е оптимист! Тя е нашия ДЕОС човек в листата във Варна на Коалиция Да България и може да я подкрепите с номер 16 и преференция 10 на изборите на 26 март.

Какво най-много обичаш от България?
Сигурно няма да е изненада, че обичам най- много киселото мляко, защото единият ми дядо беше овчар. Плътното, овче кисело мляко със захар и ягоди от градината. Обичам и българското вино. Сомелиер съм и е изумително на тази малка площ/говоря за територията на България/ колко сортове грозде растат. Обичам и Родопите, Сакар, Дунав, Марица. Малко е като от учебник, но е истина. В Средна гора например, има села, в които освен, че времето си е тръгнало е и „замръзнало“.

Вярваш ли в хората и в силата на отделния човек да променя света?
Безусловно! Всеки е роден с мисия на този свят и е добре да я „употребява“ правилно.

За каква България мечтаеш?
Мечтая за спокойна България. За България, в която децата ще се разхождат, без да ги мислим. За България, в която всяко дете ще знае, че не е само, през каквото и да преминава. Нагледах се на „изгубени деца“ и на инфантилни възрастни. Искам България да е рай за децата. Да има кой да ги учи как да живеят с и в природата, как да ценят и разпознават растенията, билките, доброто. Да знаят, че не е срамно да помагаш и да си човечен.Мечтая за България с уверени, открити и усмихнати деца.

Пожеланието ти към хората, които ще излязат да гласуват на 26-ти март?
Гласувайте! Рефренът „нищо не зависи от нас“ е грешен.

Кати Тунева е част от листата във Варна на Коалиция Да България и може да я подкрепите с номер 16 и преференция 10 на изборите на 26 март.

Емо А. Георгиев освен адвокат, отскоро преподавател, граждански активист, баща, човек действащ за промяната в България вече години наред, сред основателите и силните двигатели на ДЕОС е и мой приятел и няма как да не го подкрепя и дори да ви поговоря малко за Емо, за това, че всеки може да го подкрепи, като гласува с номер 16 на 26 март, а за живеещите в 24-ти МИР в София – Емо е с преференция 2. Ето малък разговор по темата избори:

Какво казваш на хората на улицата – всеки ден си сред тях, за да агитираш да гласуват за теб в 24-ти МИР с 16 / 2?

Представям на първо място себе си като кандидат. Емил Георгиев, на 43, адвокат, баща на едно дете, собственик на куче, скиор, но най-вече гражданин с активна позиция. Разказвам за конкретните мерки, които в коалиция „Да, България!“ ще предложим за постигане на целите си. В края на всеки разговор хората се съгласяват, че макар да не се яде и пие, правосъдието решава съдби – моята тяхната, на всички нас. И че ни трябва добро правосъдие, ако искаме престъпниците да бъдат в затвора, където всъщност им е мястото.

Мястото на предприемачеството в икономиката и развитието на страната, според теб?

Предприемачеството и добре работещият бизнес са най-добрата социална политика. Защото създават работни места, добавена стойност и са гарант за икономическото ни благополучие. Но за да работи добре, бизнесът се нуждае от прости и ясни за следване и изпълнение правила. Реформираното правосъдие отново е в основата на всичко, защото то създава доверие както у предприемачите, така и у служителите, че трудът им няма да бъде откраднат или другояче да отиде нахалост. Личната ми кауза в тази връзка е повече иновативност, която да създаде конкурентни предимства за нашите предприемачи. Като народен представител ще работя за по-лесен и преди всичко електронен достъп до бази данни с изобретения и полезни модели, по-прозрачни процедури при заявка и регистрация, многоезичност на администрацията в тази област, както и на бързи механизми за защитата на нашия интелектуален капитал. Така ще бъдем в състояние по-лесно и удобно да популяризираме българските изобретения, полезни модели, промишлени дизайни и търговски марки извън страната, за да създадем по-добри предпоставки за привличане на още чуждестранни инвеститори и повече свеж капитал в България.

Какво си пожелаваш, на себе си, на ДЕОС, на Коалиция Да България и на следващия Парламент?

Вярвам, че коалицията ще получи доверието на хората, така че да бъде представена в следващото Народно събрание. Ще дам всичко от себе си там да има представители и на ДЕОС, в мое лице, както и на другите ни кандидати. Знам, че като народни представители ще развалим досегашния удобен рахатлък на депутатите на статуквото и ще поставим началото на важни за страната и обществото ни реформи.

Можете да подкрепите Емо с гласа си на 26 март 2017 като гласувате в 24 МИР с преференция 2 под номер 16 Коалиция Да България – Зелените и ДЕОС! Ако сте от друг МИР – заложете на #ДА16 – номер 16 в бюлетината!

В Седмицата на жените в (българската) литература трябва да обърнем внимание и да не пропуснем изгряващите звезди на небосклона на словото, онези, които смятаме, че ще оставят ярка диря за идните поколения. Ето и кои дами препоръчва екипът на Аз чета. Гарантирам, че селекцията ни е разнообразна и обхваща различни жанрове и стилове. Всеки от вас...

Само за едно денонощие сумата от средните цени на електроенергията, на деветте европейски борси, които редовно наблюдавам, сравнявам и понякога ви показвам се срина с 37,5%. Ето как изглежда сравнителната графика за днес (за по-добър пре...

В интервю за БТВ руският посланик в София Анатолий Макаров отново настоя днес, че руският президент не е идвал в България  от 10 години. Този път обаче не спомена поеменно Путин, свеждайки грешката в изчисленията си до една година спрямо 2008-ма, когато през януари той триумфира тук с т.н. “троен шлем” на Георги Първанов.

На 2 февруари 2017 г. Анатолий Макаров каза пред БНР:

”Много бих искал да развивам отношенията между България и Русия и те да вървят напред, но за последен път кракът на Путин е стъпил в България през януари 2008 г. Скоро ще имаме антиюбилей, ако продължаваме така. През следващата година ще се навършат десет години от последното посещение на Путин тук”.

Готов съм да се обзаложа, че ако това лъжливо и доста нагло изказване беше запис на интервю, гафът му щеше да бъде любезно изтрит, каквато практика има тук спрямо гафовете на руските посланици. Защото кракът на Путин за последно стъпи в България на 12 октомври 2010 г., а на следващия ден запали свещ на руския светец “Александър Невски” и получи два “космати” подаръка: злато от Голямата косматка, подарено от Георги Първанов и кученце от Борисов, пророчески подбрал като символ на любовта към Путин едно пухкаво каракачанче.

Озадачаваща е упоритостта, с която руският посланик държи да внуши, че такова посещение не е имало. Това е до такава степен лишено от логка настояване, че по логичен път не може да бъде обяснено. Не е честно да заподозрем превъзходителството в глупост- все пак е отговарял до скоро в руското външно министерство за руснаците, живеещи в чужбина ( нещо като командващ руската пета колона ). Това е толкова важен пост в рамките на кремълската стратегия за вътрешно дестабилизиране на безбройните вражески държави, че няма как да е бил поверен на някакъв некадърник. А и изстрелването на Макаров в държавата, която е набелязана от Москва като най-податливия на клатене член на НАТО и ЕС, доказва , че е инструктиран да бъде чукът спрямо българските пирони ( по Лао Дзъ, забелязал: “ Всички проблеми са прони за онзи, който държи чук”).

Ето защо не ми остава друго, освен да го заподозра в обичайния “грях” на руския наместник в България. Сгафил е ( на 2 февруари), но отказва да си го признае и “замазва” положението с почти същия гаф. По този начин ни казва, че може да се държи с нас като с руски крепостни селяни, а и в Москва позициите му са достатъчно силни, за да се притеснява, че го осъждат за подобно поведение.

Нещо повече, в днешното интервю Макаров първоначално направо се възмути от “приказките”, че е повдигал въпроса за посещение на Путин, макар не само да го направи, но и се опита да го предпостави, поставяйки българския русофил Румен Радев в неудобното положение да играе български президент, който открито изпълнява заповедите на руския посланик. С недомлъвки и увъртания Макаров на практика и днес самопокани на Путин преди българския държавен глава да е изразявал публично намерение да му бъде домакин по конкретния повод догодина, когато се навършват 140 години от края на руско-турската война на Балканите.

За 6 месеца престой в София Макаров успя да “блесне” и с други прояви на нахалство. Насред разгорялата се най-после ( поне в интернет ) дискусия за антибългарската роля на граф Игнатиев в обесването на Левски, посланикът настоя на среща с кметицат Фандъкова ( а тя възторжено зкима с глава) за още по-големи почести спрямо българомразеца, на когото трябвало да бъде издигнат паметник ( малко било да има главна улица на негово име в София). И това, при положение, че от рускто посолство поднасят цветя на паметника на граф Игнатиев в духа на новоустановената традиция от декември 2002 г., когато Путин с декрет учредява Ден на дипломтическия работник, отбелязван на 10 февруари.

Паметникът беше платен с руски пари от путинофили ( същите, които сложиха възхваляваща табела за най- изобличения от руски документи с точни данни за неговата подкупност български русофил Драган Цанков, изработена от същия метал и закачена на оградата на строителния техникум в София). От изричния надпис на паметника в Докторската градина  става ясно, че е и издигнат: “ в чест на посещението на президента на Руската Федерация Владимир Путин на 18 януари 2008 г.”. Формално паметникът отдава почит на подписването на договора от Сан Стефано, но познайте кой е в центъра на композицията!

НА СНИМКАТА: Посланик Макаров поднася венец на паметника на граф Игнатив в София на 10 февруари 2017 г.

Смея да твъря, че точно този паметник, снабден с точно тази обяснителна табелка, не оставя никакво съмнение за путинофилството на русофилите в България, които потвърждават по този начин до каква степен 3 март е превърнат в главната опорна точка на руската пропаганда в България след провала на 9 септември като водеща величина в “дружбата” между народите ни.

Да не говорим, че въпросният паметник, не случайно поставен на ъгъла на ул. “Шипка” и ул. “Сан Стефано” , дублира в Докторската градина намиращия се на метри от него друг руски паметник – на лекарите от руската армия, загинали в руско-турската война, който е вторият по големина монумент на българската благодарност към Русия в столицата след Руски паметник .

За съветските им батковци от гранит и железа в чудовищно раздути мащаби- да не говорим-в края на краищата руската окупация на българските земи, прекратена с решение на Берлинския конгрес, е била ограничена до броени месеци след него, докато съветската продължи пряко и косвено цели 45 години и това личи по монументалното наследство.

За преродения руски генерал Каулбарс, запомнен като образец на руската имперска арогантност спрямо българите от 19-ти век, цялата тази руска многотия в струпването на благодарствени знаци не е достатъчна.

На Макаров доскоро е било поверена задачата да бди над руснаците в чужбина, но явно, докато е бдял, е пропуснал да научи някои елементарни факти ( като посещението на Путин тук през 2010 г.) и да  забележи, че България все пак е суверенна държава, а не придатък на руските имперски интереси.

Share on Facebook