Нови Атон: Свято Симоно Кананитски манастир (Абхазия, Грузия)

Кавказката седмица продължавам с разказа на Цветан от Абхазия – поредната окупирана от Русия територия на съседна държава (тази година нещо ни върви на подобни територии Майтапът настрана – ако решите да предприемете подобно пътешествие, трябва да сте готови да поемете риска от съдебно или друго преследване в страната, под чийто суверенитет е съответната окупирна територия.

Приятно четене:

Нови Атон: Свято Симоно Кананитски манастир

Абхазия, Грузия

По време на първата ми черноморска регата в 2014, реших да посетя от Сочи близкия Ново атонски Свято Симоно Кананитски манастир в Абхазия- Новый Афон. Въпреки, че имах

електронна Абхазка виза

(http://mfaapsny.org/council/visa.php) разбрах, че не мога да се върна в Русия, защото имах еднократна руска виза. Слава Богу, че не направих опит да премина границата между Русия и Абхазия, защото следващата година нямаше да мога да посетя Грузия, която не признава отцепването на Абхазия.

Прочетох

Предупреждението за пътуване на Грузинското посолство

в София от 2015

„Посолството препоръчва въздържане от всякакви пътувания в отделилите се региони Абхазия и Южна Осетия, които не се контролират от грузинските власти. Обстановката в тези региони се характеризира с политическа нестабилност, продължаващо присъствие на въоръжени сили на Руската федерация и висока престъпност. България не признава едностранно обявената независимост на Абхазия и Южна Осетия и не разполага с дипломатически или консулски представителства на контролираната от тях територия, които при необходимост да окажат помощ и съдействие на български граждани.“

Прецених ,че в 2016 аз мога да поема този риск (Рискът се състои в това, че влизането в Абхазия, без разрешение от страна на грузинското правителство може да доведе до съдебно преследване за незаконно преминаване на грузинската граница в тежкия случай или най-малкото до проблеми при следващо посещение на Грузия. Всъщност това важи за всички посещаващи подобни територии без разрешение на централните власти – бел.Ст.)

По време на втората ми черноморска регата (Black sea Tall Ships regatta 2016) вече имах двукратна руска виза и слязох от борда на „Royal Helena” в Новоросийск. След като посетих анексирания Крим (де юре част от Украйна, но фактически [окупирана] част от Русия) се върнах в Сочи с автобус

Слава Богу, че този начин избягнах ужасният щорм, който разскъса трите наши платна и счупи фок мачта на руския платноход „Надежда“. Когато нашия платноход доплавал до Сочи, дежурната навигаторка прилежно снела GPS координатите на кораба за да отбележи с точка положението на картата. Какво било учудването и след като нанесла точката на картата и се оказало, че ,,Royal Helena” е кацнала на летището. Ха-ха Путин, който има вила в Сочи, е включил електронната смущаваща система ,, Красуха 4“!

Пристигнах на автогарата в

Сочи

в 06:15 ам. Валеше силен дъжд.

Но след половин час без смущения бях на сухо и топло в автобуса.

Автобусът 173 е най-евтиния и бърз транспорт по магистралата от Сочи до граничния пункт Псоу – 100 рубли. Маршрутът му минава през Адлер и летището

Вече има ежедневен влак по въстановената от руската армия ж.п. линия от Адлер до Сухум в 5:24ам . Влакът струва 620 рубли, а пътят до Новый Афон трае 4,5 часа. Слава богу, че се въздържах се да направя снимки на военната колона и постовете покрай ж.п. линията, защото можеше да ми случи случка:

„Гражданката на Руската федерация Оксана Севастиди бе обвинена в държавна измяна и получи присъда от седем години затвор, заради изпратени SMS съобщения, които тя изпратила през 2008 г. малко преди войната с Грузия. Савастиди написала на приятел в Грузия, че е видяла в Сочи влак с военна техника, който отивал в посока към Абхазия.“

На руското кпп още веднъж попитах дежурния офицер, дали мога да се върна същия ден. Той ме увери ,че няма да има проблем през неговата смяна и ми удари изходящия печат на емиграционното листче, което получих в Новоросийск. По този начин в паспорта ми не остана следа, че съм напуснал Русия през Псоу!

Абхазия

На входа на кпп-то ми поискаха писмото за електронната виза, регистрираха ме и вече съм в Апсны или Абхазия!

Важно: Абхазкото кпп е отворено ежедневно от 8:00 до 19:00

Монетите са само юбилейни и имат само нумизматична стойност. Като официално платежно средство се използва руската рубла. Няма банкомати! (в окупираните от Русия територии на съседни държави – Абхазия е част от Грузия, но под руско управление – не можете да намерите нито банкомати, нито можете да ползвате дебитни или кредитни карти. Носете си при в брой, щом сте решили да ги посещавате – бел.Ст.)

Абхазците също използват кирилицата: Шьжьыбзиа! Добро утро!

Отворих за себе си една холандска бира „Amsterdam Navigator“ и закусих със сандвич с колбас за 100 рубли. После се качих в стария съветски автобус ПАЗ 672 с билет за 90 рубли до

Новый Афон

Преминаваме през курорта Гагра на път за Сухум, столицата на Абхазия. Пътят е тесен и обграден от палми, бананови дървета и белите дънери на евкалиптите. Руснаците казват, че парите, които са дали за нова магистрала са потънали в абхазките джобове.

Спирка „Раковината“и вече сме в Новый Афон

Слизам на следващата спирка – „Площада на славата“. Вдясно е мавзолея на загиналите абхазци във войната с Грузия 1992-93 за независимост. След разпада на СССР, Грузия води националистическа политика ,,Грузия за грузинците“, която довежда до войната с абхазците. (Война на постсъветското пространство се води там, където има руска военна база и руснаците не искат да напуснат новитенезависими държави – в случая Грузия. По подобен сценарии възниква и „Приднестровската република“ в Молдова, реално погледнато – Крим също остана руска военна база и в резултат „напусна“ страната-домакин. Войната в Абхазия се води от руски военни, с руско оръжие – как си представяте термина „Абхазки ВВС“ – бел.Ст.)

В резултат на тази война населението на отцепилата се Абхазия от 600 000 души намалява три пъти, като загинали и прокудени са болшинството от грузинците и арменците. (т.е.от 600 ооо население биват прогонени 400 000!!! От тогава в Абхазия се снимат сцени от поредицата „Земята след хората“ по National geographic – бел.Ст.) Днес руските миротворци (това е терминът, използван за руски бази в чужди държави – бел.Ст.) вече са заменени от редовни руски войски по затворената южна граница с Грузия. Над 80% от абхазците вече са пожелали и притежават руски паспорти. (Само за протокола – гражданите на Грузия от миналия месец не се нуждаят от Шенгенски визи – бел.Ст.)

В кратките си контакти с местните жители, те заявяват, че не се считат окупирани, а закриляни от Русия. Както се казва, Абхазия де юре е част от Грузия, а дефакто е самоуправляваща република, но контролирана от Москва. През 2008 г. Русия признава независимоста на Абхазия заедно с Никарагуа, Венецуела и Тувалу. Рязката граница в стандарта на живот със съседна Русия ясно показва, че Абхазия не е част от Русия. През 2011 се създава

Абхазката православна църква,

непризната от нито от Руската, нито от Грузинската църкви (нито от която и да е друга Православна църква – бел.Ст.)

Тя избира за свое седалище Ново Атонския манастир.

Наблизо е Приморския парк с езерца и водопади. Той е построен в чест на визитата на руското царско семейство през 1910 г. В езерото гордо плуват червени шарани и бели лебеди. Паркът е запазил своето очарование като място за разходки и отдих.

В тази манастирска гостиница (архондарик) някога е отсядал Антон Чехов, а вдясно са вградени останките от генуезката кула от Х век.

Тръгнах бавно по Царската кипарисова алея нагоре към манастира. След завоя са лавките на местните търговци, заредени със сувенири, билки, вино и халва.

Над кипарисите се извисява манастирът, построен върху изкуствената площадка на мястото на отрязания връх от строителите.

Манастирът е на 75 метра над

притихналото огледало на Черно море

Възникването на манастира е много стара и необикновенна история.Тя ни отвежда към Евангелието от Йоан и първото чудо направено от Исус Христос. На сватбата при Симон Кананит, който се счита за доведен брат на Христос, Исус превърнал водата във вино. Потресеният Симон зарязал своите близки и получил прякора „Зилот“ т.е. „Ревностен последовател“ и тръгнал след Христос да проповядва неговото учение

Вдясно от Богородица е разтревожения Симон, че виното се е свършило.

,,7. Иисус им казва: напълнете делвите с вода. И напълниха ги догоре.

8. Тогава им казва: налейте сега и занесете на стария сват. И занесоха.

9. А когато старият сват кусна от водата, що се бе превърнала на вино (и той не знаеше, отде е това вино, а служителите, които бяха донесли водата, знаеха), той повика младоженеца 10. и му каза: всеки човек слага първом доброто вино и, когато се понапият, тогава по-долното, а ти си запазил доброто вино досега.“

Симон Kананит избрал Кавказ като място за своите проповеди. Той се заселил в пещера на склона на Апсарската планина и започнал да кръщава местните жители – предците на съвременните абхазци и да ги обръща в истинската вяра. Легендите разказват, че благодарение на проповедите на Симон Кананит в Абхазия бил премахнат ужасния езически обичай да се принасят като жертва на боговете младенци и канибализма.Той лекувал с полагане на ръцете върху болното място и четене на молитви .. докато местните езичници не заловили апостола край река Псырцхи и жив го разрязали с трион.

Верните му последователи погребали разчлененото тяло на апостола край пещерата. Към неговия гроб се стичали вярващи, които да сe молят за помощ и изцеление от болести.

През 1830 монасите издълбали вход към пещерата, защото св. Симон се спускал по въже през вертикален отвор в пещерата и поставили мозайка и негова икона вътре.

Православната църква чества паметта на един от 12 апостоли на Христос – Светия апостол Симон Кананит два пъти през годината: 10 (23) май и 30 юни (13 юли).

През IХ век над мощите на светеца бил издигнат бял храм от дялан варовик. За два века християнската вяра здраво се установила в цяла Абхазия. През XI-XII век Абхазия станала процъфтяваща християнска държава. Целият абхазки бряг бил покрит от огърлица от градове и манастири, а по околните планини имало църкви и крепости. Но след това по неизвестна Божия промисъл Абхазия била завладяна от турците и абхазците преминали от християнството към исляма. Много храмове били разрушени в това число и храма на св. Симон Кананит.

Афон Ҿыц

След по малко от век храмът бил напълно въстановен върху руините на стария фундамент и украсен отвътре с уникални фрески. От тогава в него идват много поклоници, за да се поклонят на апостола и да изпросят щастие в съпружеския живот, да познаят радоста от чистата любов и семейно благополучие.

Иманярите и кръчмарите считат още апостол Симон като свой покровител.

По нататък историята ни отвежда в Света гора Атон на Бяло море.Тя се счита за градината на Богородица, крепост на православието и опора на истинското монашество. Към края на Х век на Света гора имало 20 манастира, скита и килии.

През 1874 се появила опастност от закриване на тази обител. Гръцкото духовенство, което се стремяло за господство над Атон, искало тайно да изведе монасите на турски кораб в Мала Азия и да ги остави в някой пуст манастир. Когато тези византийски планове станали известни на игумена на Свято пантелеймоновата обител, той срочно се обърнал с прошение към руския посланик в Цариград граф Игнатиев, в което го молил да ходатайства пред руския император Александър II „да подари ъгълче от Черноморското крайбрежие за посройка на скит или манастир, който да принадлежи на Атонския Панталеймонов манастир“.

През 1875 платноходът превозил първите монаси от Света гора Атон на Нови Атон в Кавказ.Те започнали да секат дивия лес и бурен храсталак. Избухнала руско-турската освободителна война 1877-78, при която Нови Атон бил превзет и храмът на св. Симон Кананит бил разрушен от мюсюлманите абхазци

След Сан Стефанския мирен договор, 40% от населението на Абхазия, които били мюсюлмани е изселено в Турция. На тяхно място били заселени християни грузинци и арменци.

След убийството на царя Освободител градежът бил възобновен под патронажа на Александър III

Молбата била удолетворена с императорски размах. Мястото било избрано до храма на св. Симон Кананит. Строителството на манастирския комплекс започнало в 1884 и завършило през 1896г. Обемът на строителните работи бил колосален – за разчистване на полощадката било необходимо да срежи част от планината и да се изнесат десятки хиляди тонове земя и скали

Храмът е изписан отвътре през 1911 – 1914 от група майстори от Палехската школа и група московски художници под ръководството на Н.В. Молов и А. В. Серебряков

След ремонта на куполите и позлатяването от Руската православна църква през 2010 е спряно по нататъшнато разрушение на живописта.

Катедралата е изпълнена в ново-византийски стил също като катедралата,,Александър Невски“ в София. Вътре в нея могат да се намират едновременно 3000 богомолци за разлика от нашата катедрала която има почти еднаква височина 53,02 м , но е по-дълга 73 м и при еднаква ширина 53 м, така че побира 5000 души. Новоатонската е увенчана от пет купола

Продължението:

Нови Атон: Свято Симоно Кананитски манастир (Абхазия, Грузия) – продължание

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

Други разкази свързани със – на картата:

Кавказ

Booking.com

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=71371

Свързани новини: