03/08/17 07:00
(http://patepis.com/)

Грузия и Армения – снегове през октомври 2016 (3): Отново Грузия

Продължавме из Кавказ заедно с Боряна – започнахме с Грузия, после отидохме в Армения, днес отново сме в Грузия

Приятно четене:

Отново Грузия

част трета на

Грузия и Армения – снегове през октомври 2016

Тбилиси, Казбеги, Мцхета, Гори, Кутаиси

С облекчение слизаме в Тбилиси. И по чиста случайност попадаме на ХО-ХО буса, който тръгва след 15 минути. С него разглеждаме града, а после манастира Джвари /кръст/ и старата столица – Мцхета. За съжаление батерията на смартфона пада, нищо не мога да снимам.

Моста на любовта

Тбилиси е приятен град, определено има бохемски вид в старата си част

Баните

улиците са наредени малки ресторантчета с шеговити послания към клиентите , написани на входа. Старите сгради са красиви , с издадени балкони от дърво. А старите серни бани , в които искахме да се изкъпем са със вход от 25 лева нагоре.

към Казбеги

Над река Кура

се е прострял нов пешеходен мост с ажурена конструкция. Прилича на пеперуда. А на високия бряг над реката, до стара крепост , се издига статуята на МАЙКА ГРУЗИЯ, В едната си ръка държи меч, с който посреща враговете, в другата – чаша вино за приятелите. Грузинците обаче не се вземат толкова на сериозно и казват, че посланието е „Пий или умри“.

Обаждам се на грузинския ни водач Гиорги и го моля да дойде един ден по-рано. Прогнозата на времето сочи, че този именно ден ще бъде слънчев и аз променям програмата –

ще ходим на Казбеги

И наистина, успяваме да видим върха в цялото ме величие – 4037 м, надморска височина, а после и руско-грузинската граница, към която са се проточили в дълга редица ТИР-ове. На следващия ден тръгваме към областта Кахетия – люлка на грузинското вино. Първият обект е

скалния манастир ДАВИД – ГАРЕДЖА

Комплексът е огромен, но до голяма част от него достъпът е ограничен. Георги ни казва да минем над него, но междувременно е започнало да вали, пътеките стават кални и хлъзгави. И тук има туристи, даже една двойка от Сидни.

Цялата околност е много живописна, тъмночервени вулканични хълмове, от които слизат стада овце на път за зимния си дом. Почти сме на границата с Нагорни Карабах. От камък над манастира струи вода, именно тя прави възможно съществуването в тази пустош. Продължаваме кам

Сигнахи – града на любовта

След продължително лутане откриваме

манастира на Света Нино

За нея се смята, че тя е разпространила християнството в Грузия и е много тачена. Надолу от манастира има баня,/всичко е много примитивно/ в която вярващите се топят за здраве. Обаче това надолу е на няколкостотин метра денивелация. В банята се къпе някаква рускиня и ни моли да не влизаме.

– Как е водата, топла ли е? – питам аз.

– Не е, но няма да усетите студ – отговаря тя.

За щастие до манастира чакат две таксита. Качваме се на едното и то ни откарва по разкаляния път обратно горе до манастира.

Пристигаме в Сигнахи,

Гиорги намира квартира и дотук с разглеждането. През целия ден не спира да вали. На другата сутрин времето е същото, но Гиорги упорства да ни покаже музея на някакъв местен художник. Онзи за който Алла Пугачова пее „Милион Милион алых роз“. Оттам се отправяме към

град Телави,

прочут най-вече с каламбура от филма „Мимино“ и с виното си . Тук правим и нашата

винена дегустация

Въпреки лошото време има две групи и нас ни канят с руската. На масата са 4 вида вина – 2 бяло и 2 червено. В Грузия оставят виното да отлежава с джибрите поне 3 месеца, /може и години/ а после от отпадъка правят Чача – местната ракия. Правят го по 2 технологии- по тяхната прекъсват ферментацията или с прегряване или с преохлаждане и то остава полусухо, без да се добавя захар. По европейската му добавят сулфати , за да го стабилизират.

На масата има и празни кани и докато се чудим за какво са, служителката обяснява, че който не иска да пие виното, може да изсипе чашата си в тях. Гръмък смях.

С тези гребки са изваждали виното от закопаните в земята квеври

После продължаваме да разглеждаме манастири, каквито около Телави има няколко. Дъждът преминава в сняг, а колата отказва да мине на бензин.

Докато се мотаем в търсене на газостанция из града , започва да се стъмва , а по пътя към Тбилиси, който е на около 80 км през планината, ни чака най-драматичната част от пътуването. Шосето е заледено, от двете страни са спрели закъсали автомобили. Една катастрофа би блокирала пътя за дълго.

За щастие всички са много предпазливи. Гиорги спада гумите и сме от малцината, които продължават пътя си. Междувременно звъни хазайката от Тбилиси, чуди се, ще идваме ли. Звънят и на Гиорги, но не защото са се притеснили. Оказва се, че приятелите му са се събрали у тях на маса и жена му ги забавлява, докато той се мъчи по пътя. Надолу по склона се подхлъзваме един – два пъти, но нищо фатално, а още по-надолу вали дъжд и към 21 часа благополучно се прибираме.

На другата сутрин има снежна покривка, но ние сме по единственото шосе , което има приличен вид – на път към Кутаиси. Първо спираме в

Гори

Градът прави приятно впечатление. Цената на входния билет за

дома на Сталин

е най-високата досега – около 15 лева. Така, че го разглеждаме отвън. После се качваме на крепостта над града – Горисцихе, а оттам покрай река Кура отиваме в

Уплисцихе

– вторият скален град на Грузия.

Уплисцихе

Градът е на панорамно място – много е интересен, а над всичко доминира църква, която се оказва затворена, а изходът е през един, според мен, естествен тунел

Продължаваме към Боржоми и по пътя най-сетне си купувам „Лубиани“ – закуска с фасул. Много съм изненадана, че фасулът е пюриран, но иначе е много вкусно.

Боржоми, Грузия

Боржоми

е на усойно място по коритото на река Кура, прилича на Наречен. И тръгваме да търсим прочутите минерални води.

Боржоми

Топлият извор

е в парк с входна такса. На чешмата има знак, че пиенето на водата е забранено. Все пак я опитваме – отврат. Самият парк е по малка рекичка , приток на Кура и е чудесно място за разходки. Другият извор – студеният, е в търговската част и е накичен с празни шишета. Опитваме . Същата отврат с вкус на сода каустик, на всичкото отгоре – газирана. Г. обяснява, че и той не я пие и че действа слабително. Оттам вече се отправяме към последния град в програмата –

Кутаиси

Г. казва, че ще дойде да ни вземе на другата сутрин в 9, а не в 8 , както досега. Предполагам, че ще разпива с приятелите./Г. е от Кутаиси/.

На другата сутрин се появява небръснат и изтощен, явно е имал тежка нощ и потегляме

към каньоните

Времето е прекрасно, нависоко се белеят върховете на двата Кавказа, а пътят преминава през планински селца. Във всяка градина има засадена райска ябълка, окичена с плодове като коледни играчки.

Първият каньон е Мартвили,

който е плавателен в горната си част, така, че се качваме в малка лодка. В долната част има каскада от водопади. Много е красиво.

Другият каньон –

Окаце,

е съвсем различен

Каньон Окаце

Първоначално се върви през широколистна гора, в която щастливи прасета хрупат питомни кестени. По-надолу високо над самия каньон вървим по мост, прикрепен към източната страна. Има издадени наблюдателни площадки. Пътеката свършва в нищото, но там има офроуд таксита, така, че се връщаме на входа бързичко. Следва

пещерата на Прометей

Пещерата е много дълга и много богата. Грузинската земя присъства в древногръцките митове с долината Колхида, където аргонавтите търсили златното руно и със скалата на която е бил приковен Прометей. Но от тези дохристиянски времена не са запазени никакви паметници. Като че ли историята тук започва с църквите. Слизаме към града през курортния град Саталпия, тук цари пълна разруха и продължаваме към

манастира Гелати

Местността е много красива, реки образуват живописни меандри в полите на Кавказ. Самият манастир е със скеле – вижда се, че няма пари за ремонта. Тук е и

гробът на прочутия цар Давид,

под една арка, която някога е била вход и всички са минавали над него. Сега е заградена. Връщаме се към Кутаиси и се отклоняваме към

манастира Моцамета,

кацнал на висока скала, а отдолу реката го заобикаля. Отсреща се вижда Гелати. Г. казва, че навремето е имало таен тунел между двата манастира, но аз се съмнявам, все пак Гелати е на отсрещния склон на реката. Прибираме се и в лъчите на залязващото слънце виждаме последния обект –

манастира Баграти,

точно над града. Сградата е нова и бяла, а вътре има толкова мощи, колкото не съм виждала другаде. Построен е на мястото на предишна постройка, която се вижда, че е била доста по-голяма. Тук си казваме довиждане с Гиорги. Последния ден е посветен на