03/09/17 07:00
(http://patepis.com/)

Нови Атон: Свято Симоно Кананитски манастир (Абхазия, Грузия) – продължание

Кавказката седмица продължаваме с втората част на разказа на Цветан за Абхазия – продължаваме с разглеждането на Нови Атон. Приятно четене:

Нови Атон: Свято Симоно Кананитски манастир

Абхазия, Грузия

Продължение

Ново атонската обител е изобразена върху икона

Богородица и архангелите

Позлатата на стенописите блести в синия полумрак

Вляво Христос се появява на апостолите след Възкресението

Небесният рай е над нас

Св.Панталеймон или Панталеон е хвърлен на зверовете на гладиаторската арена.

Отсичане главата на св. Панталеймон

Въведение в храма на младия Исус

Бягството на Светото семейство в Египет

Христос Благославящ

Не пропуснах да се помоля на св. Николай Чудотворец да продължи да ни закриля докато плаваме в бурното Черно море

Ктиторския императорски надпис

Над близкия хълм се вижда кулата на абхазка крепост Анакопия.

Манастирският двор

Излязох в тихия манастирски двор. В дъното са монашеските килии. В подвратната лавка ме почерпиха със студена вода и си купих иконки за моите близки и спонсори

Афон Ҿыц

Тръгнах наляво към църквата и пещерата на св. Симеон Кананит

Заобиколих левия ъгъл на манастира

Снимах отново 50 метровата часовниковата кула

Манастирската трапезария

Минах покрай манастирската трапезария (вдясно). После се спуснах в дерето, вляво по много стръмната пътека. Тя е наречена пътека на грешниците, които пуфтяха нагоре по баира към манастира

От тук се откриваше хубава панорамна гледка към Черно море.

Субтропическата джунгла обгражда манастира

Продавачът на сок

Горе на баира, изморените грешници си утоляваха жаждата с чашка сок от нар или мандарина, собствено производство на пенсионера дядя Костя. Съветска Абхазия се е славила, че е заемала първо място по броя на дълголетници преди Родопите и Сардиния!

За сладокусниците вдясно виси десерта –чурчхела или орехи в сладка обвивка от гроздов сок. Вижте рецептата на: www.gastronom.ru/recipe/13764/churchhelaw

Наздраве!

Долу в дерето се дочува бученето на бързата река Псырцхи

Националният музей

вдясно бе отворен за 100 рубли.

Макет на типично абхазко село

Абхазки ловец

Абхазки воини от състава на руската войска, участници в Освободителната война 1877-1878 г

Сред абхазките дългожители няма намръщени и зли хора. Абхазците имат поговорка „Злите хора не живеят дълго.“

В Руската федерация живеят около 11 200 абхазци. По света в Турция,Сирия, Йордания, Европа и САЩ има общо 115 000 абхазци

Първият президент на Абхазия

Абхазка рибарска лодка

А в това корито издълбано от един дънер абхазците не са плавали, а жените са мачкали гроздето с крака за да направят вино

Абхазки

„Абхазката жена пленява със своята красота, маниери и грациозна ловкост, умението да се грижи за мъжа и децата, да готви разнообрани ястия, тя е гостоприемна но при това скромна и женствена, но при необходимост мъжествена, храбра и безстрашна“.

Хронологията на абхазките царе върху кожа

Абхазкият цар Леон

Абхазкият цар Леон е обединил различните грузински племена в едно царство със столица- Кутаиси. Повече за Грузия, вижте в пътеписа ,,Към Кутаиси в Джорджия“ или patepis.com/?p=66211

Водопадът на река Псырцхи. Бурните му води са впреганати от старата царска ВЕЦ

Парното влакче и теснолинейката

Парното влакче и теснолинейката са служили да извозват дървения материал отсечен в манастирските гори. А къде ли е влакчето на Рилския манастир?

Не пропуснах да пожертвам една стотинка на водния дух

Абхазкото кафе бе приготвено на пясък с майсторлък за 50 рубли

Абхазкото слънце пекна и аз седнах да си сърбам кайвето на верандата с изглед към националния музей вляво и църквата на св.Симон Кананит

Обядвах с ачма или пухкава сочна баница – за 90 рубли

Отминах „Дачата на Сталин“, която бе сгушена сред богаташките вили

Пропуснах и Ново атонската пещера

Нови Атон

В 14:00 се сбогувах се с тази свята абхазка обител и се метнах в първата свободна маршрутка. Тя на скорост премина 99 км до

КПП Псоу

за час или за 150 рубли. Неочаквано слънчевото абхазко време се смени с проливен дъжд на границата.

Надянах си руския камуфлажен водонепроницаем плащ, като се надявах да премина незабелязан в навалицата през абхазката граница. Но бдителните абхазци ме бяха запомнили и ме спряха и ми поискаха да покажа визата си. Казах, че съм излязъл за един ден с цел туризъм и че не ми трябва виза, както гласи последното постановление от юли на Абхазката република. Те ми отвърнаха,че има постановление от април, че след като имам покана за 4 дена трябва да се върна в Сухум и да си взема и платя визата(10 USD). Отвърнах,че нямам време да се връщам обратно в столицата, защото утре корабът ми отплава от Сочи. Ако се бях върнал в Сухум, на ул. Сахаров 33 може би щях да получа заедно с визата си и акредитивно писмо за почетен консул на Абхазия!

КПП Псоу

Последва въпросът: „Что делать?“ (Какво правим?)

„Штраф 40 000 рубли!“ (Глоба 40 000 рубли!)

Отговорих, че толкова рубли нямам, защото утре заминавам и имайки на едно на ум, че в Абхазия няма АТМ.

„Сколко у тебя есть?“

„20 доларов только есть!“

„Ну давай!“ След като ми снима отново паспорта офицерът прибра парите и ме пусна да си ходя по живо, по здраво в Русия.

От фри-шопа, обаче направих снимка на граничарите за спомен от 6 часовото ми пребиваване в Абхазия.

Без проблем преминах през руското кпп и след като отклоних предложенията на таксита за 300 рубли да ме закарат до Сочи, успешно намерих автобус 173. Заради тапата от коли на границата и гарата взехме растоянието с автобуса по магистралата от Адлер до Сочи за 3 часа вместо за един час!

Сочи

Пристигнах при залез слънце на пристанището в Сочи. Понеже бях снет от екипажния списък в Новоросийск, съобразително посочих името на друг Димитров в нашия списък на дежурния на кпп-то и влязох. Така се качих нелегално на борда „Royal Helena”. Ха-ха!

Благодаря на Богородица и спонсора си, че ми дадоха възможност да посетя Нови Атон. Амин!

Боже пази България и Абхазия!

Вдигнете всички платна и курс на запад към България!

Писа грешният кап. Цветан Димитров, Димитров ден, 2016

снимки: Цветан Димитров, Валери Василевски, Дмитрий Кузнецов

Литература:

Анна Мартынова ,,Что мы знаем о Симоне Кананите? http://shkolazhizni.ru/culture/articles/18422/,
Нина Пастухова, Русская обитель на абхазсской земле, http://turbina.ru/guide/Novyy-Afon-Abkhaziya-130555
иеромонах Андрей(Ампар),Святыни Абхазии-Православные храмы и монастыри, Абхазия, 2013
Г. Дорнблют, Б. Рачева, Без Русия щяхме да сме зле, Дойче велле , http://dw.com/p/1EUH4

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

Други разкази свързани със – на картата:

Кавказ

Booking.com